// Вие четете...

Истината е в избора

Контрол, чрез избора, над постъпки и мисли.

„Здравето и мъдростта са двете блага на живота.“

Душевни конфликти. Когато във вашия стойностен свят битуват едновременно две противоположни и еднакво желани от вас житейски представи, вие изживявате душевенконфликт. Тръгнете ли по посока на едната, изживявате мъка, че изоставяте другата. Ако упорствате по поетия път, може да затънете в мрачно отчаяние поради съзнанието, че сте се отказали от другата възможност. Докато искате да имате и двете, ще бъдете в безизходна и мъчителна ситуация. Ето ви няколко примера: искам да бъда слаб, но не искам да правя диети и упражнения; осигурил съм си билет за мача на годината, но се оказва, че момичето, което от седмици моля да излезе с мен, е свободно само и единствено във вечерта на мача; служебното заседание продължава повече от определеното време, но ако си тръгна веднага, шефът ми ще побеснее, а ако не си тръгна веднага, ще изпусна училищното представление и ще засегна болезнено дъщеря ми, която изпълнява главната роля в него; с цената на много усилия на волята не съм близвал алкохол цяла година, но мой приятел ме е поканил на вечеря и ми показва бутилка рядко и скъпо вино с думите „Страхотно е. Ще ти налея само една мъничка чашка. Не те карам да пиеш, а само да го дегустираш.“

И така до безкрай. Силата на изживявания душевен конфликт е право пропорционална на силата, с която желаем двете противоположни възможности. Когато и двете ни желания са силни, конфликтът е изключително мъчителен. Най-острите конфликти, които залягат в основата на пиеси и романи още от времето на древногръцките трагедии, са тези между любовта и лоялността. Дали Ана Каренина например трябва да остане с Вронски или да се върне при съпруга си и сина си?

Това, което прави душевния конфликт особено остър и болезнен, е липсата на незабавно решение. И все пак, има нещо, което бихте могли да направите, за да облекчите страданията си, въпреки че то не решава конфликта.

Ако изобщо ви е възможно, винаги когато не знаете как да постъпите, не предприемайте нищо в която и да било от двете посоки. По този начин поне няма да влошите нещата. С течение на времето конфликтът от само себе си ще натежи било в едната, било в другата посока и решението ще стане по-малко болезнено. Но има много случаи, когато ви е просто невъзможно да чакате – ако не вземете веднага решение, едната от двете възможности може да се окаже изгубена завинаги.

Друг удачен подход е да се обърнете към консултант. Той не може, пък и няма правото да ви казва какво да направите, но е в състояние да формулира ясно и да постави в перспектива двете възможности. А по този начин може да ви помогне да видите, че двата варианта, които първоначално са ви се стрували абсолютно равностойни, в действителност водят до съвършено различни по смисъл и значимост последици. Пък и докато разговаряте с консултанта, времето си минава и това ви дава възможност да отложите още малко болезненото за вас решение, да посвикнете с мисълта, че неизбежно трябва да изберете или едното, или другото. В повечето случаи обаче изборът какво да направите зависи от вас самите. Решавате да изберете едното и да се откажете от другото. Но не преставате да се терзаете, защото вариантът, от който сте се отказали, продължава да е част от вашия стойностен свят. И душевните ви страдания ще продължат дотогава, докато не извадите от вашия стойностен свят било единия, било и двата влизащи в конфликт варианта. Най-често срещаната реакция при възникване на душевен конфликт е изпадането в дълбока депресия, което може едновременно и да ви подтикне да потърсите помощта на професионален консултант, но и да ви задържи в патова ситуация. Когато видят колко силно сте потиснати, близките ви хора край вас вероятно ще ви окуражат да потърсите професионална помощ и ще ви предоставят моралната подкрепа, от която имате нужда, за да вземете решение.

Един от начините, по които консултантът може да ви помогне да решите душевния си конфликт е да ви покаже в перспектива една трета, не конфликтна възможност, която да е в състояние да удовлетвори онези ваши лични нужди, чиито сблъсък е станал причина за душевния ви конфликт.

Всеки човек трябва сам да поеме отговорност за собствения си живот и душевно състояние, а също и че хората край него може и да се променят, но че не бива да разчита и да зависи от тази тяхна евентуална промяна, а трябва сам да започне да променя своята житейска нагласа и цялостно поведение.

Също толкова жизненоважно е да се помогне на съответния човек да разбере, че животът не е „честен“ и че в реалния свят винаги има хора, които дават в между личностните връзки повече, отколкото други. Работата на консултанта или психотерапевта е успешна, ако клиентът му започне да подобрява старите си между личностни връзки или да установява нови, по-удовлетворителни. За да бъдем щастливи, всички ние имаме нужда от поне няколко добри и наистина близки между личностни връзки. Във всяко човешко същество генетично е заложена нуждата от тях и необходимостта цял живот да полагаме усилия за откриването, запазването и подобряването им.

Творческа система. Живот, лишен от проявите на творческото мислене, просто не си струва да бъде живян. За щастие това се случва много рядко – обикновено при употребата на някои лекарства, които нарушават способността за творческо мислене, предписвани за лечение на остри психози, както и при паркинсоновото заболяване. В човешкия мозък действа стабилна творческа система, привнасяща градивни или разрушителни елементи в цялостното ни поведение. Именно тази система се задейства по време на сънищата, но ефектите от нея са далеч по-значими, когато сме в будно състояние. Тогава тя обогатява с творчество един или повече от четирите компонента на цялостното ни поведение.

Двигателното творчество например проличава много ярко в движенията на големите спортисти, балетисти, хирурзи и други, чиито нервно – мускулни изяви са невероятно творчески.

Мисловното творчество е силно изявено при великите писатели, художници, музиканти и учени, както впрочем е присъщо и на всяко човешко същество. Айнщайн, Шекспир, Моцарт и Ван Гог са част от тази група творци, чиито имена биха изпълнили цяла една дебела книга.

Творческата чувствителност, тоест способността на великите изпълнители да пресъздават и да изявяват богато, невероятно нюансирано и убедително различни чувства и емоции, покорява публиката на всички сценични изкуства. А вече можем да говорим и за поява на нова творческа психическа нагласа и психологическа практика, когато нелечимо болни хора се възстановяват от смъртоносното си заболяване по начини, които не могат да бъдат обяснени от медицината.

Всичко това са примери за феноменалните изяви на човешката творческа система.

Малко по нататък обаче ще разберете, че съществува и възможност същата творческа система да ни нанесе изключително големи вреди, когато създава болезнени и само разрушителни прояви на цялостно поведение. Разрушителното психическо творчество проличава особено ясно в случаите, когато желаем да имаме добри и удовлетворителни между личностни връзки, а не можем да ги постигнем.

В много случаи творческата ни система предлага нови действия, психическа нагласа, психологическа практика и начин на мислене, които ние може и да отхвърлим, ако смятаме, че тези предложения ще влошат нещата. Но отхвърлянето им понякога е трудно и поражда душевни конфликти. В такива случаи може да ни се наложи да потърсим помощ от консултант или терапевт. Но обикновено имаме достатъчно волеви контрол над постъпките и мислите си, за да го постигнем сами, особено ако съзнаваме, че това е въпрос на избор.

Тук обаче ще говорим за случаите, когато собствената ни творческа система ни изненадва с предложения за насилнически или самоубийствени мисли и действия. Или пък ни внушава налудничави мисли, по-известни като шизофрения или би полярно заболяване. Или когато ни подтиква към някакви мании и не овладени постъпки, както често става, когато се чувстваме самотни. В почти всички такива случаи има голяма вероятност да успеем да преодолеем и да отхвърлим тези разрушителни предложения на творческата ни система, ако подобрим между личностните си връзки. Мнозина го постигат.

Когато сме самотни и отчаяни, нашата творческа система може да ни предложи някои нови, но разрушителни психологични изживявания. От тях най-широко разпространена е депресията, но също често срещани са и острата тревожност, болката в главата, в гърба или в други части на тялото. И въпреки че не сме в състояние да отхвърлим чувството – човек няма пряк контрол над това как се чувства, – можем да се опитаме, самостоятелно или с помощта на консултант, да подобрим вече съществуващите си между личностни връзки или да потърсим и завържем нови, по-удовлетворителни контакти за нас.

Когато нашата творческа система ни предложи някакви нови, но разрушителни физиологични изживявания, ние не сме в състояние да ги отхвърлим. И ако не осъзнаем и не положим усилия да подобрим между личностните си връзки, което би намалило или дори преустановило съответния разрушителен процес, той може да ни нанесе големи поражения. Най-често срещаните примери са автоимунните заболявания, като ревматоидният артрит например. Но въпреки че процесът на възникване и развитие на автоимунните заболявания е силно разрушителен и все още загадъчен, трябва да се знае, че винаги има някакъв избор, който можем да направим и който би ни помогнал.

Няма начин да бъде предсказано кога ще се появи някое психосоматично заболяване, нито до каква степен извън контрол трябва да е животът ни, за да предизвика неговата поява. Възможно е да открием, че имаме ревматоиден артрит например едва след като се е появил.

Повечето лекари смятат, че ревматоидният артрит при възрастните е причинен от имунната система на съответния човек, която атакува неговите собствени стави така, сякаш те са чужди и враждебни за организма тела. Или казано по друг начин, творческата система на съответния човек се опитва да го предпази от едно предполагаемо зло. Тоест, ако открием как да преустановяваме тази насочена в погрешна посока активност на човешката творческа система, може да бъде помогнато на милиони хора по света, които страдат от това и още ред други заболявания, наречени болести на автоимунната система. Дори могат да бъдат напълно излекувани, ако признаците бъдат уловени достатъчно рано.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар