// Вие четете...

Атмосфера

Колебания на температурата на водата в морето.

„Ако не знаеш, не е срамно да питаш.“

Денонощни и годишни колебания на температурата на водата в морето.

Термичния режим на моретата съществено се различава от режима на сушата. Това е обусловено от: – голямата топлопроводимост на водата, особено във връхния слой с дебелина 50 -150 м, където е развит турбулентния обмен; – обемната топлоемкост на водата е два пъти по-голяма от тази на сушата; – проникване на слънчевата радиация до значителни дълбочини (10 – 100 м).
Загубата на топлина за изпарение от водната повърхност е значително по-голяма от притока на радиация към тънък повърхностен слой. По тази причина в непосредствена близост до водната повърхност температурата на въздуха обикновено расте с височината, а температурата на водата се увеличава с дълбочината. Само при такова разпределение на температурата на въздуха и водата се достига баланс на топлината на повърхността. Разхода на топлина за изпарение се компенсира от притока на топлина от горе и от долу, но тази особеност на разпределение на температурата в близост до водната повърхност обхваща слой въздух и вода с дебелина няколко сантиметра.
Във всеки слой на турбулентно премесване, който наричат квази еднороден (почти еднороден) слой, профилът на температурата на водата е близък към изотермичен – под влиянието на обмена, температурата се изравнява. По-ниско от квази еднородния слой температурата на водата рязко се изменя с дълбочината. Този слой нарочат слой на сезонен термоклин. Положението на долната граница на квази еднородния слой съществено се изменя в течение на годината.
От юли до октомври дебелината на квази еднородния слой е близка до 50 м, вътре в сезонния термоклин температурата рязко (със скок) се понижава с дълбочината. В този период температурата на повърхностния слой на водата е висока, плътността расте с дълбочината, следствие на което премесването в квази еднородния слой се поддържа само за сметка на механичната енергия на вятъра. През есенно зимния период премесването е обусловено не само от влиянието на вятъра, но и от конвекцията, възникваща при охлаждане на повърхностния слой на водата. Дебелината на квази еднородния слой под влияние на конвективно ветровото премесване нараства през януари – март и достига до 100 -150 м. По-долу от сезонния термоклин температурата бавно се понижава с дълбочината, приближавайки се към постоянното си годишно значение.
Максимума на температурата на въздуха над сушата настъпва около 13 часа местно време, а минимума на малко преди изгрева на Слънцето. Над морето, максимума на температурата на въздуха настъпва в 15 – 16 часа, а минимума 2 – 3 часа след изгрева на Слънцето. Амплитудата на годишния ход на температурата на въздуха над океана е от порядъка на 2 – 4°С в тропичните ширини и 5 – 10°С в умерените, в сравнение със сушата от порядъка на 30 – 40°С.
Колебанията на температурата във водата се разпространяват вследствие на интензивното премесвана до значителни дълбочини в сравнение със сушата. Амплитудата на годишния ход на температурата на повърхността е най-голяма, с дълбочината тя се намаля и на дълбочини 200 м, тя почти изчезва.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар