// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Кой управлява обществените процеси?

„Ако не поправиш злото, то ще се удвои“.

Светата Троица в природата. Кое е първично: материята или съзнанието? Да се обърнем към първоизточника. В „Книга за начално четене“ на В. Водовозов, която бе предназначена за самообразоване на „простите хора“ в Русия, в главата за възприемането на мирозданието при древните египтяни четем:

„Най-главната каста, управляваща всички, била кастата на духовниците или жреците. Те давали препоръки дори и на царя (т. е. фараона), как да живее и какво да прави… Висше божество на египтяните бил Амун. В негово лице се съединявали четири божества: веществото, от което се състои всичко на света – богинята Нет; духът, даващ живот на веществото, или силата, която го карала да се изменя, да действа, – богът Неф; безкрайното пространство, заемано от веществото, – богинята Пашт; безкрайното време, което ни се представя при постоянното изменение на веществата – богът Себек. Всичко, което го има на света, по учението на египтяните, произхожда от веществата чрез действието на невидима сила, заемаща пространството и изменяща се във времето, и всичкото това тайнствено се съединява в четири ехидното същество, Амун“.

В такъв смисъл съответствията са: – НЕТ – съвременното вещество; – НЕФ – силовите полета; – ПАШТ – пространството; – СЕБЕК – времето.

Излиза, че разбирането за мирозданието, което жреците поднесли на цялото общество в качеството на истина, в продължение на повече от три хилядолетия останало неизменно и на същите тези представи се опира и съвременната ни наука:

– веществото е материята;

– духът е разбиран сега като „енергия“ (но „енергията“ е преходна форма на съществуване на материята). Някои разбират дух като „сила“ (силово поле, отнесено към материята от диалектическия материализъм), като „управляващо начало“, тоест информация;

– пространство;

– време.

При това, от друга книга издание от 1916 година В. Шмаков, инженер по пътните съобщения цитира „Свещената книга на Тот. Великите аркани Таро“ и разбираме, че „специално посветените“, „избраните“, преди три хиляди години са имали друга представа за света – Мирозданието.

„Тридесет и два пътя – чудни, мъдри, начертал 1А, IEВЕ, Сава оф, бог на Израел, Бог Жив и Цар Вечен, Ел Шадай, Милосърден и Прощаващ, Възвишен и Пребиваващ във вечността – възвишено и свято е Неговото Име, – и създал света Свой с три сефери: сефар, сипур и сефер.“ Тук Шмаков цитира една от книгите на Талмуда „Сефер Йецира“, тоест „Книгата на Творението“.

Нататък Шмаков дава разяснение: „Първият от тези три термина (Sephar) трябва да означава числата, които единствени дават възможност да определим необходимите предназначения и отношения на всеки (според контекста, възможно: всеки човек) и всяка вещ за това, да разберем целта, за която тя е била създадена, и мярата на дължината, и мярата на вместимостта, и мярата на теглото, движението и хармонията – всички тези неща са управлявани от числата.

Вторият термин (Sipur) изразява словото и гласът, защото това е Божественото слово и глас, защото това е Божественото Слово, това е Гласът на Живия Бог, Който е породил съществата с техните различни форми, били те външни, били те вътрешни; това трябва да се подразбира от тези думи: „Бог каза: „Да бъде Светлина“ и „стана Светлина“.

Накрая, третият термин (Sepher) означава писание. Писанието на Бога е плод на творението. Словото на Бога е Неговото Писание, Мисълта на Бога е Слово. Така мисълта, словото и писанието са по същността в Бог като едно, така както в човека те всъщност са три“. С този пример В. Шмаков цитира от друга книга – „Cuzary“. Тази троица (сефар, сипур, сефер) съответства на триединството:

– сефар – мяра (форма, матрица);

– сипур – информация (съдържание, това, което се съдържа във формата, смисъла, идеята). Латинското е „informatio“ – разяснение, изложение. 1. Съобщение за нещо. 2. Сведение, явяващо се обект на съхранение, обработка и предаване (речник на чуждестранните думи). Английското е „in“ – на руски предлог „в“ и „form“ – на руски „форма на предмета, фигура на човека“ и т.н., „in the form“ – „във формата“, тоест какво се съдържа във формата;

– сефер – материя (плодовете на творението, „вещи“, като въплътено единство на формата и съдържанието.

В Природата тази „света троица“ е неразривно свързана: „Така мисълта, словото и писанието всъщност в Бог са едно…“.

Не можете да си представите някаква „абстрактна“ материя. Материята задължително има образ, който носи информацията за вещта, предмета. „Няма вещи без образ“ – това е руска народна пословица, която по-точно трябва де се изрази така: „Няма материя без образ“. Ако няма образ, то възниква безобразие. И в реалния живот е невъзможно да разделиш „вещите“ от „образа“.

И всяка вещ и нейния образ също така са обезателно оразмерени: дължина, ширина, тегло, цвят, вкус, мирис, атомна и молекулна структура и т.н. Също така са оразмерени и всички изменения, произлизащи, случващи се в тях (вещи и техния образ). В живота „всичко тече, всичко се променя“. Всички „вещи“ и техните „образи“ се изменят. Едни стареят, разрушават се, преобразуват се. Други се раждат, развиват се, усъвършенстват се. Тоест всички „вещи“ и техните „образи“ претърпяват изменения под въздействието на много фактори, вследствие на които протича този или онзи „процес“. А „процесите“ имат „скорост на процеса“, „периодичност“ или „честота“, „амплитуда на колебание“ и т.н. Всичко това – дължина, тегло, цвят, мирис, изменения, протичащи във „вещта“ и в нейния „образ“ са процес – също напълно определен от частните мери на тази пълна мяра, която притежава дадената конкретна вещ. Но за това ще стане дума по-нататък.

„Аллах създал всяка вещ и я оразмерил с мяра“ – това вече е Корана.

Следва да се подчертае, че образа на всяка „вещ“, предмет, носещ сам в себе си информацията за вещта, се явява така също и определена частна мяра на тази „вещ“ (предмет). Например, имаме „вещ“ – руска дървена къща. Изобразяваме я на картина – имаме образа на тази къща. Този образ носи в себе си информацията за къщата. И този образ (информация) е оразмерен с много частни мери: размери на къщата, цветове, дупки в стените и т.н.

С мяра са направени не само „вещите“ от неживата природа, но и всички предмети в живата природа. Това се отнася и за човека. Частни мери за човека се явяват не само неговия ръст и тегло, но и например неговите мисъл – форми и начин на мислене. Оттук следва, че може да се говори и за мяра на разбиране на конкретния човек на някакво явление или събитие. Но човек е „устроен“ така, че може да разглежда тази „света троица“ по части, поотделно:

– той може щателно да изучава, да препарира някакъв веществен материален предмет, разглеждайки в него интересуващите го частности. Обикновено с това се занимава „науката“;

– а може човек, както се казва, да фантазира в „полета на мисълта“, оперирайки с образи, съпоставяйки ги, мислено изменяйки ги, преобразявайки ги и т.н. Преди, с това предимно са били заети окултните школи, езотерическите учения, много църковни йерархии и масонски структури.

В „Cuzary“ за тези възможности на човека разглеждайки „отделностите“ е казано така: „…тогава в човека те всъщност са три“.

Именно тази способност на човека да „оперира с отделностите“ и била използвана от древно египетското жречество, но за това ще говорим нататък.

Кой управлява обществените процеси?

Известно е, че в древен Египет е имало две философски системи – „Амон-Ра“ и „Атон-Ра“. Системата „Амон-Ра“ представлявала многобожие, в основата на което лежало описаното по-рано четири единство – Амун (Амон, Амин, Амен). Тази система се насаждала в това древно общество от древно египетското жречество. На нея й противостояла системата „Атон-Ра“, системата на единобожие. В нейната основа лежало триединството „материя – информация – мяра“. Ярък и известен пример, достигнал до наши дни за възпринимател на тази система е фараон Ехнатон.

Фараон Аменхотеп IV управлявал Египет в началото на XIV век пр.н.е. Това е било 14-годишно момче. То нямало голям жизнен опит, но получавайки откровение Свише, намерило в себе си смелост и мъжество да се възпротиви на властта на жреците, не побоявайки се от съда на Озирис. Аменхотеп заявил на всички, че всички „богове“ на Египет са измислица, че няма друг Бог, освен Единствения Всевишен Бог, Милостивия Творец и Вседържател. Аменхотеп IV приема новото име Ехнатон, което означава „Духа на Атон“. Той пренася столицата от древния Фив в новопостроения град Ахетатон, което означава „ Хоризонта на Атон“ (днес това е малкото селище Тел-Амарна). Защо младият фараон направил такава решителна крачка? Той направил това, за да се „отърве“ от влиянието на предишните управленчески елити и да се опира на формирания от самия него нов управленчески „елит“, т.е. на своя „отбор“. Нещо подобно направило руското жречество, напускайки древния Киев с неговия прогнил „елит“, изменил на родната Славянска Вяра в Бога и приел юдохристиянството, първо с Владимир, създал и след това изградил за столица Москва. И последния пример – този пренос на Назарбаевата столица от Алма-Ата в Астана (бившия провинциален Целиноград).

Ехнатон установил единобожие, обявявайки единно истинско божество на слънчевия диск под името на бога Атон. Култът към всички стари богове бил отменен. Ударът на Ехнатон по древно египетското жречество бил толкова силен, че Ехнатон постигнал успех, но този успех бил временен. Скоро противниците на Ехнатон се възстановили от шока и пристъпили към противодействие. Ехнатон бил отровен с бавно действащи храни, които извратили физиологията на организма му – това е причината за възникването на женоподобие в неговото тяло. След смъртта му започнали да унищожават наследството му, името му било предадено на забвение, споменаванията за него били премахнати от всички папируси, били изгладени от каменните изваяния и стенните ръкописи. И той действително бил забравен за хиляди години, докато археолозите в наше време не установили, че е имало в историята фараон – единобожник, проповядващ мир и живот в разбирателство с Бога, който се отказал да води война. Жената на Ехнатон е била красавицата Нефертити, за която уважаемите читатели навярно са чували. Следва да се каже, че поначало египтяните вярвали в Единия Бог. За това свидетелстват древно египетските религиозни текстове. На тяхното търсене и изследване посветил живота си английския египтолог Ернест Алфред Уолис Бадж (1857–1934). Една от неговите работи „Египетската религия. Египетската магия“ е издадена на руски език през 1996 година от издателство „Новият акропол“. В глава 1 У. Бадж в частност съобщава: „Изучвайки древно египетските религиозни текстове, читателят може да се убеди, че египтяните вярвали в Единия Бог, самосъщния, безсмъртния, невидимия, вечния, всезнаещия, всемогъщия, непостижимия, твореца на небето, земята и подземния свят, създателя на морето и сушата, мъжете и жените, животните и птиците, рибите и влечугите, дърветата и растенията, а така също и без телесните същества – вестоносци, изпълняващи неговата воля и слово. Именно тази част на тяхното виждане следва да се признае за основополагаща … на нашето кратко описание на основните религиозни представи за Египет, и на нея се базира неговата религия и теология като цяло…

Също е вярно и това, че в Египет били разпространени и политеистичните идеи и вярвания, които в определени исторически периоди се развили до такава степен, че съседните народи и даже чуждоземци били заблудени и смятали египтяните за политеисти и идолопоклонници.“

Когато читателите се запознаят с основните положения на Достатъчно Общата Теория на Управление (ДОТУ), за тях ще стане очевидно, че в историята на човечеството нищо не става „от само себе си“, че всички процеси така или иначе се управляват. Осъзнавайки това, читателите ще се отнасят скептично към такива формулировки на исторически събития, както „случила се революция“, „въстаналите легионери провъзгласили за свой император Констанц“, „победата била извоювана от демократите“ и т.н. Четейки такива фрази те ще си задават въпроси: „Кой е организирал всичко това?“, „С какви методи е било осъществено това?“, „За какви цели е било направено всичко това?“.

Това кратко отклонение бе направено, за да се разбере, че съществуването и противо борството на две религиозни виждания (а фактически – мирогледи) е носило управляем характер. Но за това Уолис Бадж не пише, а ние трябва да се ръководим от управлението на историческите събития. Кога, кой и как реално е осъществявал това, в древен Египет, е невъзможно да се каже с висока степен на достоверност в наше време. А и не в това е целта на данните в тези публикации. Ние трябва да разберем „общия ход на нещата“, да разберем, че върху религиозните вярвания и култове от тези древни времена също се е осъществявало управление, преследващо определени цели.

А да осъществяват такова управление на обществените процеси по това време са можели само хора, притежаващи определени знания. Такива хора са били жреците на древен Египет. Преди всичко в техните среди се е получил мирогледния разкол, който е бил предизвикан от нравствеността и безнравствеността на противостоящите страни. И когато някоя от страните на определен етап удържала победа, то всичко това намирало своето отражение в живота на цялото общество. Такова разсъждение позволява да се разбере констатацията на У. Бадж за това, че в древен Египет и около него са се осъществявали преминавания от монотеизъм към политеизъм и на обратно.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар