// Вие четете...

Истината е в избора

Кой работи още за нас?

Както вече беше казано, че възникването на определена мисъл може да бъде отражение на външен фактор, но тя може да възникне и вследствие на изграден аналогичен модел, тоест – подсъзнателно. Оказва се, че мисленето ни има две страни и ние до сега разсъждавахме за съзнателно насочване на нашето мислене, но явно трябва да отдадем нужното внимание и на тайнственото и мистично под съзнание. Под съзнателните мисли имат мощ и са твърде заплетени, стига се до там, че нашето въображение не е в състояние да ги обхване.
Всички жизнено важни функции на човешкия организъм се контролират от под съзнанието, автоматично, като чели това е компютърна система настроена да работи именно за това. Нарушения в нейната работа (на под съзнанието) могат да причинят появата на „вируси” или промяна на захранващото напрежение, но не бива да забравяме, че всяка система се настройва и зависи от оператора, както и обратното е вярно. Операторът (съзнанието) и системата (под съзнанието) са в постоянна зависимост един от друг, тъй като системата е тази, която запечатва, записва всичко което ни се случва, тоест отразения външен свят се обработва, записва и в крайна сметка създава нашия вътрешен свят. Събитията от нашия живот се регистрират заедно с придружаващите ги мисли и чувства.
Под съзнанието е това, което ни напътства и ни помага за вземането на решения при реализацията на приетия модел. Но нашето съзнание не работи само с готови модели, именно под съзнанието е това което ни подсказва, чрез интуицията, сънищата, усещанията и предчувствията, когато нямаме готов модел, да се ориентираме във външните събития и да изберем най-подходящия за нас. Под съзнанието ни дава идеи, прозрения и решения да постигнем нашите цели и желания. Със сигурност при хората със собствени идеи и модели, системата на под съзнанието е в по-голяма степен развита, отколкото при останалите хора. Най-вероятно така работи мозъкът на откривателите, изобретателите и въобще на хората със собствени идеи и решения. Именно тези хора движат прогреса.
Системата на под съзнанието е оня механизъм с чийто помощ, периодично повтарящите се мисловни импулси, свързани с нашите чувства и емоции, се реализират във реалната действителност. Най-общо казано, както в една компютърна система има база данни, които се съхраняват на диска, а оперативната памет, чрез съответните програми, е тази която ги обработва, така и под съзнанието и съзнанието си взаимодейства, работят съвместно и не могат едно без друго.
За обяснение на взаимодействието между под съзнанието и съзнанието отново ще се обърнем към вече използваната аналогия за компютърната система. Ако не въведете данни в базата, няма да има какво да обработвате и колкото повече и по-качествени данни заложите, толкова по добри решения ще получите, тоест подсъзнанието ще приема вашите мисли и възгледи и ще ви даде идеи, решения и модели, а след тях следва реализацията. Ако залагаме в под съзнанието ще постигнем успеха, който желаем.
Трябва да оценим все пак и ролята на съзнателното мислене, тъй като именно то определя, какво да вкараме в базата данни. Ако не внимаваме може да допуснем с добрите мисли да вкараме и лоши, но всички знаем какво се случва, ако допуснем вирус в компютърната система. Ако искаме да разберем, защо ни се случват, както добри, така и лоши неща, трябва да проверим базата данни, както и оперативната памет, а също и програмите заложени в нея.
Под съзнанието, работейки като база данни, то ще приеме, както лошите, така и добрите модели, тъй като не прави разлика между тях. Под съзнанието ще дава това, което сме поставили там. Под съзнанието възприема, това което му се внушава, чрез нашите чувства и емоции.
До тук, като чели всичко е ясно, но непременно трябва да се потърси поглед върху нещата от гледна точка на чувствата и емоциите. На тях, тоест върху нас, им въздействат външните събития. Всичко случващо се извън нашата компютърна система са външни събития, именно те могат да създадат вирусите и ако ние си позволим на основата на нашите чувства и емоции да вземаме решения, ще претърпи сериозни загуби. Ако се оставим на нашите чувства и емоции да ни ръководят, скоро ще напълним системата с вируси, а от там сериозно ще бъде нарушена синхронизацията на взаимодействие на под системите, като цяло.
Начина ни на действие, като мисловен процес обикновено се определя от навика и за да не допускаме една и съща грешка, нашата задача е да следим положителните мисли да преобладават над отрицателните, както и да не допускаме под въздействието на емоционалното си състояние да извършим неща, които при други обстоятелства не бихме направили. Чувствата са особен род емоционално състояние, което ни подтиква към едни или към други настройки на мислене, а нашите „доброжелатели” това и чакат. Често успяват да ни вкарат в погрешен път, които не води към нашето, а води към тяхното, независимо, че изглежда, като път постлан с рози. Розите са нашите чувства, а пътят са нашите емоции и това ни изглежда така по причина на замъгленото ни съзнание. Заблуждението е в резултат на нашето въображение, ние изграждаме оня лъжлив образ, който нашият „доброжелател” желае да видим и колкото по-голямо е разминаването, толкова по-големи ще са нашите разочарования, но вече ще е твърде късно. Закъснението идва от това, че всяка секунда, нито мястото, нито времето е същото, динамиката е твърде голяма за да се справим с отминалото време.
За компенсация природата ни е дала нещо велико, мисленето, съзнанието и най-вече под съзнанието. Ако ги използваме в синхрон нашите мечти и желания ще се сбъднат в един или друг момент на едно или друго място.
Тук е момента да кажем, че не трябва да се хвърлят сили и да се губи енергия за промяна на външните събития, решението е в промяна или в подобрение на синхронна на мислене.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар