„Най-сигурния начин да избегнеш поражение е да не нападаш Русия.“

Нашествието на Напалеон. Да, беше 1812 г. и армията на Наполеон нахлу в Русия. Неуспешният ход на войната подтикна дворянството да поиска от царя назначаването на командващ, който да се ползва с доверието на руското общество. 10 дни преди назначаването царят дава на Кутузов титлата Негово светло височество и след това го прави главно командващ на всички руски армии и милиции. Оценявайки очертаващата се военна картина като трудна, главно командващият не е в настроение за решителна битка с Наполеон. Според едно от свидетелствата той формулирал намеренията си по следния начин: „Няма да победим Наполеон. Ще го измамим.“
Нашите войски се оттегляха дълго време, Москва изгоря, защитниците на Отечеството и цивилните загинаха. Докато Наполеон чака в руската столица ключовете за града и условията за мир от Александър I, Кутузов започва да се подготвя за контранастъпление.

Междувременно около столицата избухва партизанска война, която е пагубна за французите. Общият брой на народната милиция надхвърли 400 хиляди души. Само в района на Смоленск имало 40 партизански отряда. Този патриотичен подем на масите, който удвои силата на руската армия, погуби главно Наполеон.

На 7 октомври Наполеон най-накрая напуска Москва и повежда Великата армия към дома. Отстъплението на французите по стария Смоленск път от Малоярославец до Неман се превърнал за тях не само в партизански атаки, но и в мъките на глада. След Вязма, където ударил първият истински зимен студ – минус 18°С – върху Великата армия паднал нов враг – студът. Французите, скитащи се в обмотки, под които имаше измръзнали крайници, на предела на издържливост от студа и безнадеждността, се хвърлиха в огньовете и, овъглявайки се дълго време, умираха в снега.
Два пъти (при Вязма на 21-22 октомври и при Красной на 4-6 ноември) Кутузов се колебае, пропускайки възможността да отреже и унищожи два или три френски корпуса. За това някои съвременници, а след това и историци, го упрекнаха в нерешителност, превръщайки се в старческа вялост и страхливост.

Преминаване на река Березина от Напалеон.

Когато на 12 ноември Наполеон се приближил до река Березина, той имал само 30-40 хиляди боеспособни хора и 35-40 хиляди невъоръжени и болни. И ако Кутузов имаше повече информация за истинското състояние на Великата армия, нейното пълно поражение и пленяване щеше да бъде неизбежно. Но разузнаването на този етап от войната работи неефективно, докладите се забавяли с няколко дни, а информацията, въз основа на която трябваше да се вземат решения, не преминавала добре.
Всички разчитали на плана за действие, който бил разработен в Санкт Петербург. Фелдмаршалът приема плана, изготвен в столицата с участието на Александър I, според който французите трябва да бъдат „изкоренени до последно“ на Березина с усилията на три обединени армии – Кутузов от изток, генерал П. .Х. Витгенщайн от север и адмирал П.В. Чичагов от юг.

Петер фон Хес. Преминаване на Березина

Успехът на предстоящата операция изглеждаше очевиден. Ако трите армии се бяха обединили на Березина, броят на нашите части щеше да бъде повече от два пъти по-голям от този на французите. Адмирал Чичагов вече на 9 ноември заема ключова точка на Березина – град Борисов, като по този начин затваря обкръжението на врага от юг. Армиите на Витгенщайн и Кутузов обаче не пристигнали навреме до Березина – първият бил на три прехода от зоната на предложената връзка, фелдмаршалът – на пет!
Река Березина, която изглеждала замръзнала от дълго време, сега, след двудневно размразяване, отново се отворила и силният ледоход попречил на изграждането на мостове. В тази безнадеждност Наполеон намира единствения шанс за спасение. Възползвайки се от бавността на Кутузов, който не бързал към Березина, той успял да създаде вид, че ще пресича реката при село Ухолоди, но построил мостовете на друго място, близо до село Студенки, като транспортирал боеспособни единици към десния бряг. Талигите с ранени и кавалерията се втурнали, смачквайки телата на пехотинците, които се движели трудно по нестабилните салове, водата измивала ездачите заедно с конете от прохода.

С тежки битки, борейки се с руснаците с последните си сили, Наполеон на 17 ноември напуснал Березина и се отправил за Вилна.
В дневника си Денис Давидов пише: „От три страни Чичагов, Витгенщайн, Кутузов и отряди на Платов, Ермолов, Милорадович, Росен и други бързаха към Березина. Армията на Чичагов, която Кутузов смяташе за сила от шестдесет хиляди души, съдържаше само тридесет хиляди, от които около седем хиляди кавалеристи … Кутузов от своя страна избягваше среща с Наполеон и неговата охрана, не само не преследваше упорито врага, но, оставайки почти на място, през цялото време беше значително назад. Това обаче не му попречи, да информира Чичагов за появата на неговите „на опашката на вражеските войски“. Неговите предписания, посочени в заден план, следователно били доставени със закъснение на адмирала.

От това свидетелство на участник във военните действия става очевиден фактът на фалшификация, с която фелдмаршалът дезориентира Чичагов.
Лев Толстой пресъздава не по-малко сурово и диалектично обстоятелствата на страниците на романа „Война и мир“, описвайки резонанса, който това събитие предизвика в средите на военния елит на Русия: „Тълпата от французи избяга с все по-голяма скорост, с цялата си енергия, насочена към постигане на целта си. Тя тичаше като ранено животно и не можеше да стои на пътя … Колкото по-далеч бягаха французите, толкова повече по-жалки бяха остатъците им, особено след Березина, на която в резултат на Петербургския план се възлагаха специални надежди, страстите на руските командири се разгоряха, обвинявайки се един друг и особено Кутузов, те се изразяваха все по-силно и по-силно над него … Стар човек, толкова опитен в придворните дела, колкото и във военните дела, този Кутузов, който през август същата година беше избран за главно командващ против волята на императора.., този Кутузов, който сега точно разбра, че неговото времето свърши, че неговата роля е изиграна и че той вече няма тази въображаема власт.“

Михаил Иларионович обаче не беше правилният командир, който да поеме отговорност за провала на плана за залавяне на Наполеон на Березина. Той обявява адмирал Чичагов за главния виновник, че Наполеон се е изплъзнал на руснаците. За тази цел фелдмаршалът изпраща следния доклад до император Александър: „Тази (Наполеонова) армия, може да се каже, на 12, 13 и 14 ноември беше обкръжена от всички страни. Река Березина, представляваща естествена преграда, беше доминирана от армията на адмирал Чичагов, защото беше достатъчно да заеме пост при Зембин и Борисов (пространство 18 версти), за да предотврати всяко преминаване на врага.”

Докладът на Кутузов представя в изкривена светлина действията на армията на Чичагов, която сама успява да нанесе съкрушителни щети на френската армия при прехода на Березина, след което Великата армия фактически престава да съществува като армейско формирование.
Значението на този неоспорим факт било добре разбрано от генералите на фронтовата линия, те се опитаха да обяснят всичко на императора и обективно да пресъздадат събитията в лицето на общественото мнение.

Генералът от кавалерията Л. Л. Бенигсен, който действаше като началник на Генералния щаб на руските армии, отбелязва в своите бележки: „Най-безпристрастните съдии ще бъдат принудени да признаят, че адмирал Чичагов е по-малко виновен от всички останали командващи офицери на армията, тъй като само той точно изпълни всички дадени му предписания и заповеди, само той беше на мястото си, т.е. , на Березина, блокирайки пътя на френската армия… Ето защо съм напълно сигурен, че обвинението, повдигнато срещу адмирал Чичагов, скоро ще бъде опровергано“.
Уви, изминаха повече от 200 години от Отечествената война от 1812 г., но репутацията на опозорения адмирал все още не е възстановена. И ролята на Кутузов в това все още не е напълно определена. Отчасти поради големия брой идеологически клишета и стереотипи, които господстваха над общественото мнение още в предреволюционната историография. В съветско време всяка критика към главно командващия на руските войски фелдмаршал M.И. Голенищев – Кутузов, който безусловно влезе в руската история като мъдър и блестящ командир. Откакто Сталин го нарече в доклада си „спасител на нацията“, за фелдмаршала се говори и пише само с високи тонове, посветени са му десетки многотомни публикации, защитени са кандидатски и докторски дисертации.. .

Чичагов в очите на общественото мнение.

Удобната версия за Кутузов за битката при Березина била разпространена от неговата „партия“ от средите на щаба, роднини и апологети в придворните среди. Съпругата му Екатерина Илинична Кутузова, държавната дама на императорския двор, била особено успешна в това. Именно тя притежава фразата, която обиколи не само Русия, но и Европа: „Витгенщайн спаси Санкт Петербург, съпруга ми Русия, а Чичагов – Наполеон.“
Съзнателно неверни слухове и преценки паднаха върху добре наторената почва на общественото съзнание, уморено от дългата война и търсещо прости обяснения за сложното преплитане на събитията. Мнозина, тогава (Державин, Карамзин, големи издатели) взеха за основа интерпретацията на Кутузов за провала на операцията на Березина. И баснописецът Крилов написа през 1813 г. баснята „Щука и котка“, в един от героите на която адмиралът лесно се отгатва. Моралът на тази басня: „Проблемът е, че обущарят пече пирогите, а пирожникът прави ботушите“ директно намеква на това, че морякът Чичагов се взел не за своята работа да воюва на сушата. Всичките му заслуги към Отечеството бяха забравени. Той дори не беше включен сред участниците във войната от 1812 г., чиито портрети трябваше да бъдат поставени във Военната галерия на Зимния дворец.
Считайки, че е под достойнството си да влиза в полемика с опоненти, Чичагов пише на своя приятел граф С.Р. Воронцов на 15 септември 1813 г.: „Тълпата е сляпа навсякъде, но при нас е двойно сляпа, защото е по-малко просветена и изобщо няма навика да използва очите на ума, което означава, че е много лесно да се подведе, но какво да мислим онези, които, знаейки истината, толерират лъжи и клевети?“
Неспособен да устои на клюките и слуховете, витаещи около името му, Павел Василиевич Чичагов се пенсионира през февруари 1813 г. и отива в изгнание.
Темата за значението на адмирал Чичагов за руската история е била многократно връщана от неговите колеги, които познават истинското състояние на нещата. Генерал Ермолов, човек с дълбок независим ум, дава висока оценка на адмирала като цяло: „Колко нов беше той в званията на командването на армията, колко малко уважаваше някои, по звание според необходимите задължения, но не можех да не видя превъзходството на неговия ум, тънкостта на разсъжденията и перфектното познаване на обстоятелствата. Неговият издръжлив нрав, язвителен език и прямота, обидни за мнозина, му създават много неприятности, интригите на двора охлаждат императора към него и след като приключи Отечествената война, той се оттегли. Осмелих се да мисля, че той можеше да бъде много по-полезен в продължението на войната.“

Един от старшите командири на 3-та западна армия (където се присъедини бившата Дунавска) генерал Чаплит произнесе своята присъда: „Но не е работа на частни лица да произнасят присъди за историческите събития, обществото може да бъде заблудено само за минута, то винаги завършва с възхищение от хора, които са успели да го заслужат. Иска ми се да вярвам, че е настъпил моментът да отдадем почит на адмирал Чичагов.“