// Вие четете...

Календарът на българите

Кой преведе Светото писание за българите?

„Лъжи много, истината една.“

Кой преведе Светото писание за българите?

По-преди беше посочено, че готите са скити или гети, които от пети век насам бяха наречени българи. Щом се казва, че Улфила е превел Св. Писание за скитите в Гетия, следва, че той го е превел за българи, защото тези скити сега се казват българи. Обаче, когато не се знаеше за съдбата на тракоилирийците и скитите, вярваше се, че готите са германци, а хуните – китайци, и се мислеше, че Улфила е превел Св. Писание за германци.
Тезата, че готите са германци, се основаваше на една предадена от Йордан приказка, че гетите, които после се нарекли готи, живеели първоначално на остров Скандза се разбираше днешна Скандинавия. Понеже на Скандинавския полуостров сега живеят германски народи, се прие, че готите са били германци. Добре, но тези германци са напуснали според Йордан Сканза в едно пра време, защото според него те са живеели в Тракия преди Троянската война, в която те са взели участие.
Ако тази приказка предава истински събития, трябва да кажем, че тракийците в едно пра време са били дошли от Скандинавия в Тракия, а не, че готите са германци. Ако готите бяха германци, това старите автори щяха да го споменат. Приск, най-компетентния автор по народността на готите и хуните, пише, че скитите, които били смесен (от готи и хуни) народ, говорели или хунски, или готски. Латински са говорели само онези, които търгували с Италия, а гръцки само заробените от тракийското и илирийското крайбрежие. В Тракия и Илирия се е говорело впрочем готски и хунски. Превел ли е Улфила Св. Писание на готски, той го е превел на тракоилирийски.
Досега се смяташе, че готите излезли от Скандинавия, минали през днешна Полша и Украйна и се спрели до Азовско море. Тук през 376 г. върху тях ударили идещите от Китай хуни. Преследвани от хуните, готите били избягали на запад, в дакийската долина на Дунав. Понеже и тук не се намирали извън опасност, през 377 г. изпратили мисия до император Валенс, да го молят да им позволи да се поселят на юг от Дунав в Мизия или Тракия, като му обещали, че ще се подчинят на властта му и ще му бъдат покорни, за да получат по-голямо доверие, те обещали на император Валенс, че ще приемат християнството, ако биха им се дали учители, които да разбират техния език. Това е станало. Но Валенс, който бе родом от Цибале в Панония (Словения) и изповядваше, както всички тракоилирийци, тракоилирийско верую, или веруюто на Евсевий, Улфила и пр., бил им дал за учители тракоилирийци, които изповядвали това верую, защото само тракийците са говорели готски. Те превърнали готите, казва Йордан, не в християнство, а в арианство, както клеветнически се наричаше вярата на тракоилирийците.
От посоченото се вижда, че тъй наричаните скандинавски готи, които всъщност бяха дакийски гети, са се били явили на Дунав през 376 г. били приели християнството. А Улфила е роден в Мизия около 311 г., където до тридесет годишната си възраст е бил учител. Понеже освен на гетски или готски, той е писал и говорел още и на гръцки, и латински, могъл е да научи тези езици само в Римската империя, където е бил принуден да ги говори от детство. Обаче в южно руските степи, където не е имал никакво съприкосновение с гърци и римляни, той не би могъл да научи тези езици. Улфила е бил впрочем, мизиец, а не германец.
Предположението, че живеещите в руските степи мними германски скитници били християни и даже били превели Св. Писание на германски, а живеещите на юг от Дунав в Римската империя гети били езичници е очевидно немислимо. Ако бяха тези мними германци християни и ако имаха даже свой превод на Св. Писание, не биха имали нужда да молят Валенс да ги покръства и да им дава учители, които да знаят техния език, защото, щом са имали даже свои учители на свой език. Търсили ли са сега (377 г.) учители, те нито са били дотогава християни, нито са имали свои християнски учители, а Улфила преведе Св. Писание по времето на император Константин Велики, между 330 и 340 г.; през 314 г. той бе вече епископ в Никопол на р. Янтра. Не дълго време след 341 г. неговият ученик Авксентий стана владика в Силистра. Улфила впрочем е живял и действал в Мизия, преди мнимите германци да се явят на север от Дунав. За мизийците значи Улфила е бил превел Св. Писание, когато мнимите германци още са живеели в руските степи. Той впрочем нямаше нищо общо с тъй наречените германци.
Когато тези мними германци през 376 г. се явиха на Дунав и обещаха на Валенс, че ще станат християни, ако им се дадат учители, които да знаят техния език, те с това искаха мизийски учители, защото мизийските гети разбираха езика на дакийците, а не на гърците и римляните. Тези учители им даде Улфила. Но понеже Улфила, както и всички други тракоилирийски владици, се обозначаваха клеветнически като арианци, се каза, че готите били превърнати в арианство, а не в християнство. Това арианско християнство дадоха обаче тракийските гети на дакийските гети.
Германците преведоха Св. Писание на своя език в IX век, по времето на император Лудвиг Набожни, което нямаше да стане, ако Улфила бе превел Св. Писание на германски. В старо време не се е знаело за мнимия германски превод на Улфила. Чак в ново време е намерен в Италия един германски ръкопис на Св. Писание, наречен „Сребърен кодекс”. Учените започнали да търсят кой е написал този ръкопис и понеже не могли да намерят автора, те си казали, че авторът ще да е Улфила. Нали Улфила е превел Св. Писание на готски, нали готите са германци? Това ще да е Улфиловият превод. Накратко казано, един германски манускрипт произволно, без всякакво доказателство е наречен готски, или Улфилов манускрипт, макар че готите, които заминаха за Италия, нямаха нищо общо с Улфиловите готи.
Защо подобен манускрипт не се намери в Мизия и Тракия, където Улфила и неговите ученици са действали и умрели? Защо германистите не търсят тук Улфиловия превод? Ние посочихме, че готският език не е бил германски, а скитски или тракоилирийски. Нека германистите да посочат кой е казал, че готския език е германски, пита д-р Ценов, защото иначе хората ще си помислят, че те и в този случай механично предават чужди мисли. Също така той пита, за кой народ Улфила преведе Св. Писание?
Понеже по времето на Улфила, Авксентий, Паладий и пр. се е казвала България, явно е, че паството на тези владици се е състояло от българи и че Улфила е превел Св. Писание за българи.
По-лесно обаче ще се разбере този въпрос, ако оставим името българи и се спрем предимно на името хуни.
Йероним, който е живял в четвърти век и нарича Мизия България, пише: „Хуните учат псалтира и топлият скитския студ с топлината на вярата: Златорусата и русата гетска (скитска) войска е обкръжена с църковни палатки. Те (скитите или хуните) може би затова се бият против нас (римляните) с равна на нашата храброст, защото изповядват същата вяра”.
Йероним нарича тук скитите хуни, а понеже и гетите са скити, Йероним ги взима тук за един народ. Важно е това свидетелство и затова, защото тук се казва, че скитските племена хуни и гети нападали Римската империя, докато по-късните писатели наричат гетите готи и казват, че хуни и готи нападали Римската империя, от което се вижда, че гетите са наречени после готи.
На какъв език са чели тези скитски племена псалтира? Разбира се, на езика, на който Улфила преведе Св. Писание, защото Улфила  преведе Св. Писание за готите и хуните. Хуните впрочем са чели псалтира по превода на Улфила още в IV век.
А Созомен (400 – 430 г.), като описва църковните работи около 390 г., пише за владиката на Томи (Констанца) следното: „Църквата в Томи и в останала Скития управляваше скитът Теотим, един обучен в мъдростта мъж, когото поради добродетелите му живеещите покрай Дунав варварски хуни извънредно много почитаха и го наричаха Бог на ромейте”.
Тук скитите са наречени само хуни. Живеещите в Малка Скития хуни или гети са били впрочем в четвърти век християни.
На какъв език слушаха Божията служба тези томитански хуни?
Това ни обяснява Валадрид Страбо, умрял през 848 г. Той пише за църковните работи на скитите, за които тук става дума: „Готите, или гетите, преведоха свещените книги на своя език, от които и досега са се запазили паметници при мнозина. И, както се научаваме от съобщенията на достоверни братя, на същия език се служи и днес (840 г.) Божията служба и някои скитски народи, предимно у жителите на Томи.”
Улфила превел Св. Писание за гетите в Томи и другите хунски или скитски племена покрай Дунав, които, както виждаме, са продължавали и след смъртта му, или и по време на българското царство, да си служат с този превод, с тази разлика само, че те, а особено томитанци, в IX век са се казвали българи. Хуните, които образуваха българската държава, са чели впрочем евангелието на своя език още в IV век. Затова ние казваме, че старобългарския превод на Св. Писание е направен от Улфила. Тук трябва да се търсят Улфиловите преводи, а не в Италия.
За да характеризираме тези отношения още по-ясно, ще посочим и следните факти.
Йордан, който е писал своята книга в 552 г., пише за Улфиловите готи следното: „Имаше и други готи, тъй наречените малки готи, един многоброен народ. Техен свещеник и архиепископ бе Улфила, който им бил изнамерил и писмена. Днес (552 г.) те обитават в Мизия, областта на Никопол, в подножието на Хемус (Стара планина)”.
Това е било през 552 г., а под година 535, или 17 години по-рано, Комес Марцелин пише в своята хроника: „Патриций Цита се сблъскал в Мизия с неприятелските българи и стигна на горното течение на Янтра”.
Тук имаме нагледен пример, че Улфиловите готи по-старият Марцелин е нарекъл българи. Това се разбира и от обстоятелството, че Мизия по време на Улфила се наричаше България, То се потвърди от Валафрид Страбо, който каза, че и на юг от Дунав в IX век се е служило по Улфиловите книги. Затова ние казваме, че Улфила е превел Св. Писание за българите.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар