// Вие четете...

Календарът на българите

Кой от кого е приел християнството?

„Всеки е ковач на своята съдба.“

Кой от кого е приел християнството?

За да унижи българите, Фотий поставя православните и манихейските, или богомилските, българи на равна нога, защото под „другите не узаконени българи” той е разбирал манихейте. От тези Фотиеви думи се вижда, че Фотий е спорил с българи и с български епископи. Гърците впрочем не са покръствали българите, а са водили принципен спор върху догмата на вярата с тях. Горните Фотивиеви думи най-красноречиво опровергават легендата, че българите били покръстени в 865 г. от гърците.
Митрополит Симеон превежда горното така: „Това нечестиво учение с други още беззакония (?) са посели сред българския народ епископите на мрака и пр.”, от което се разбира, че чужди епископи са дошли в България да сеят нечестиво учение, когато Фотий спори с български епископи. Гръцкия текст означавал „с други още беззакония”, а не: заедно с не узаконените от българския народ! Митрополит Симеон сигурно се е уплашил, че ако се преведе вярно казаното от Фотий, ще излезе, че българите по времето на Фотий е спорил, та за да защити заблудата, че българите до Фотий били езичници, и че Фотий ги е обърнал към християнството, смотолевил по посочения начин горните думи.
От Фотий се разбира, че по онова време в България е имало два вида християни: манихеи и такива, които се придържали за Евсевиевото и Улфиловото верую, че Св. Дух излиза от Отца, а се предава от Сина. Понеже Българският цар Михаил построил в чест на Тимотей, Евсевий и пр., явно е, че той се е придътжал към тяхното верую. Макар че Юстиниан създаде за илирийските българи самостоятелна българска архиепископия, Цариград продължаваше да счита българската църква за епископална, както виждаме от писмото на патриарх Фотий. Гърци и римляни премълчаваха за тази архиепископия; за тях тя не съществуваше. Освен това архиепископията Първа Юстиниана не обхващаше и Долна Мизия, Скития, където църквата си е останала епископална, и понеже българите все още се придържаха за правилото, че духовник може да бъде само оня, който носи гръцко или латинско име, цар Михаил се обърна и към цариградския патриарх Фотий за поука в това отношение.
Какво е писал той на Фотий, ние не знаем. За това сме принудени да съдим индиректно от отговора на Фотий. В този отговор, озаглавен: До Михаил, господаря на България, Фотий излага на Михаил историята на вселенските събори, за да му докаже коя от християнските църкви е православната. От такова изложение не би имало нужда, ако гърците бяха покръстили българите, както някои твърдят, защото в този случай българите с християнството щяха да приемат и веруюто на гърците. Щом Михаил се запознава сега с гръцкото верую, разбира се, че той сега влиза за пръв път в отношения с гръцката църква, което се изтъква и от Фотий, защото, след като му посочи кое е гръцкото верую, Фотий се обърна към Михаил със следните думи: „Това се отнася и до вашия от Бога направляем ум, след като най-сетне се обърнахте към нашето духовенство за благочестието”.
Митрополит Симеон, като изпуска думата клир (духовенство), превежда горното тъй: „Това трябва да приеме и обича Вашето богохранимо благоразумие, след като се обърнахте вече към нашето благочестие”, от което се разбира, че Михаил е приел благочестието, тоест вярата на гърците, докато Фотий казва, че Михаил се е бил обърнал към гръцкото духовенство за поука върху благочестието, поради което Фотий на дълго и на широко му казва, как да действа, за да бъде благочестив. За правила в живота, а не за преминаване в християнството се обърна Михаил към Фотий.
По-нататък Фотий казва на Михаил: „Ти…, който си извършил работа, с която си се издигнал до делото и образа на Константин Велики, запази разбирането си, решението (плана) си и ума си, които имаш от рождение, стой твърдо на камъка на вярата, на който добре си затемелен от Господа.”
Тук Фотий се е помъчил да поласкае българската църква, като казва, че българския цар Михаил бил извършил същата работа, която преди него бил направил Константин Велики. Константин Велики прие християнството от Евсевий Никомидийски, когото гърците наричат еретик. Константин велики подпомогна Улфила да преведе Св. Писание на български, построи църкви в България и пр. Понеже Михаил сега вършил подобно нещо, Фотий го сравнява с Константин Велики, когото гърците мразеха, затова създадената от Константин Източна римска империя не се нарече Константинова или пък Константинополска държава, а се нарече Византия на името на селцето, което Константин превърна в нов Рим и ги нарече Константинопол.
Освен това Фотий не казва, че Михаил е приел християнството от гърците, а казва, че Бог го бил затемелил в тази вяра, която той сега изповядвал, и то още в детинство. Митрополит Симеон и тук предава Фотий тенденциозно, като превежда Фотиевото „от детинство” като „първоначално”, за да изтъкне, че уж най-напред е приел християнството от гърците, от царица Теодора и сина й Михаил, та да си задържи тази вяра. А Фотий с горната фраза е разбирал „от детство”, което по-ясно се разбира от друго негово писмо до Михаил, което митрополит Симеон е увековечил. Там Фотий изказва на Михаил сърдечната си благодарност за писмата, които получавал от него. Той се радвал, че получавал писма от „човек”, какъвто единствено ръката на Господ и скулптура (оформителя) от детинство е оформила и което се забелязва в сегашния му живот.
С това Фотий казва, че Михаил още от детинство е бил такъв, какъвто е и сега, и че това, което цар Михаил е вършил, е било по Божие внушение и предопределение, а не по поука от гърците. Същото се изтъква и от Анастасий Библиотекар, който пише, че той вършил това не само, защото е бил поучен от един римски свещеник, но защото е бил научен от Бога чрез откровение.
Бог бил създал от Михаил особен човек, за велики дела, подобно на Константин Велики, които със свикването на Никейския събор се помъчи да отстрани разногласията между църковните водители. Същата цел имаше предвид и Михаил, като се обръщаше ту към Цариград, ту към Рим.
Както и да е, Михаил се обърна най-после към гръцкото духовенство за съвет, а е бил „затемелен от Бога в християнството от детинство”, тоест още в началото на живота си, казва Фотий. Работата не е стояла тъй, както я предава митрополит Симеон. Понеже Михаил държеше на своето, тогава Фотий написа окръжно до източните архиепископи против българската църква, от което се вижда, че Фотий е считал българите за стари тракоилирийци и за стари християни.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар