// Вие четете...

Начини на манипулиране

Кой и защо финансира НПО?

„Твърде силното желание не се съобразява с благоразумието.“

В отговор на въпроса как USAID решава кой между два проекта на мозъчни тръстове да финансира, К.К. се опитва да начертае по-обща картина за начина, по който помощта на организацията отговаря на стратегическите цели определени по-рано. В това описание мозъчни тръстове и НПО са представени не като актьори на гражданското общество, желаещи помощ, а като инструменти за реализирането на политиката на донорите:

Финансовото подпомагане от USAID за гражданското общество не е самоцел. То служи на стратегическите приоритети на Съединените щати. Тук К.К. изброява стратегическите направления на помощта, давана от USAID, които съвпадат с финансираните програми и присъстват на Интернет сайта на представителството й в България: налагането на правова държава, върховенството на закона (Rule of Law), икономическото реструктуриране и растеж (Economic Restructuring and Growth) и местното управление (Local Governance).

Става дума за по-общ политически ангажимент, за който мозъчните тръстове са един от многото инструменти.

Финансирали сме много независими медии, дори сме помагали за създаването на коалиция на независимите медии в България, на обществени фондации и т.н. Добре е, че работим директно с организациите от гражданското общество, без да имаме нужда от поръчителството на българското правителство. Решението за програмите, които ще бъдат финансирани, взема локалната мисия, която поддържа връзка с американското посолство. Нашите приоритети не са повлияни от тези на мозъчни тръстове, които финансираме. Разбира се, че се случва да идват с конкретни проекти, които ние приемаме и финансираме, но това става само когато приоритетите им съвпадат с нашите програми и стратегии.

Интересно е да отбележим обаче, че служителят на USAID се оплаква, че мнозинството мозъчни тръстове и НПО в България най-често отговарят единствено на целите на спонсорите си, като подчертава, че неговата организация цели „устойчивото развитие“ на гражданското общество:

Нашата цел е създаването на трайна дееспособност на сектора, което означава професионализирането му, а също и превръщането на НПО в устойчиви, развиването на тяхното чувство за проектите, да чувстват проектите като свои. Наистина е жалко, че повечето от НПО и мозъчни тръстове остават „supply driven“, а не „demand driven“. Това е една от причините, поради които гражданите не се припознават в тях. Те обслужват приоритети, които са им наложени отгоре…

Същата критика е видима и в отчета на програмата „Dem Net II“ на USAID. В един пасаж, оценяващ доминиращите практики на чуждестранните донори в България, се отбелязва, че те все още (2002 г.) осигуряват повече от 90% от средствата на българските НПО. Намалява обаче директната и институционалната помощ в полза на финансирането на конкретни проекти. Ето защо е силно ограничена възможността за появата на нови актьори в сектора. Докладът критикува факта, че донорите продължават да подкрепят едни и същи НПО: тези, които работят изключително в областта на налагането на либералния дневен ред и на дневния ред на правата на човека, но които се занимават малко с реалните местни нужди, особено в социалната област.

Отчетът отбелязва също, че проектът „Dem Net II“ цели да отговори повече на „местните нужди“ и да спомогне за засилването на чувството за собствена инициатива на проектите от страна на българските НПО и мозъчни тръстове. Каква е промяната на методите, която програмата предлага, за да постигне това?

Насърчаване на ownershIp на проектите:

Стратегия за изтегляне на финансирането. За разлика от предишните програми на USAID за гражданското общество в България през 1998, проектът „Dem Net II“ задължава определен брой НПО – 13 SO подпомагащи организации, сред които три мозъчни тръста – да работят с НПО в цялата страна, обучавайки ги и финансирайки проектите им. От 2,7 милиона долара, дадени за SO, последните разпределят 1 милион под формата на подгрантове, с което финансират 253 проекта на НПО, често свързани с местни общности. Заявената от USAID цел е насърчаването на гражданското участие при вземането на решения на местно и национално ниво чрез създаването на мрежа от НПО, които формират коалиции за лобиране в различни области: опазване на околната среда, изграждане на демокрацията, подобряване на социалните мрежи и развитие на икономиката. Проектът трябва да изпробва също и възможността за започването на кампании за лобиране, организирани и координирани от SO в партньорство с местните организации, с които те споделят част от дадените от USAID средства. Отчетът отбелязва факта, че понякога SO спомагат за създаването ex nihilo на местни НПО, за да отговорят на нуждите на програмата.

Трите мозъчни тръстове-SO, финансирани от програмата (ЦСП, ЦИР и ИРМИ), са натоварени с развиването на мрежи и на оперативни модели за провеждането на кампании за лобиране на нивото на местната, регионалната и националната власт, способни да проникнат възможно най-дълбоко в страната и във възможно най-много области, където се вземат политически решения.

ИРМИ изработва теоретична рамка, която служи за образоването на НПО, специализирани в лобирането: обучение на лидери, способни да развиват стратегически план, създаване на местни коалиции, организиране на медийни кампании, диалог с представителите на местната и националната власт. В рамките на „Dem Net II“ ИРМИ организира също и мрежа за лобиране, съставена от двадесет НПО (някои от които са създадени специално за проекта) и успява да я изпробва успешно при една промяна на Закона за лицата в неравностойно положение. Той постига също и създаването на постоянни съвети на НПО, които работят с няколко провинциални общини, с идеята моделът да проникне в цялата страна и т.н.

Както и ИРМИ, ЦСП също формира коалиции от НПО и осигурява обучение за техните лидери, за да се засили способността им да участват в процесите на вземане на политически решения. Докато неговите цели се ограничават на регионално равнище, третият мозъчен тръст, участващ в програмата, ЦИР, цели – също чрез създаването на коалиции – конкретни промени на правителствената политика в областта на законодателството за малките и средните предприятия и в данъчната и пенсионната политика. Както отбелязва отчетът на „Dem Net II“, работата на ЦИР е много ефикасна, особено по отношение на организирането на публични кампании, обясняващи залозите на реформата на пенсионната система. Те се извършват чрез предавания по „Дарик радио“ и по други медии, както и чрез организирането на поредица от семинари с участието на НПО и кадри от държавната администрация.

Чрез създаването на подобни мрежи работата на SO и особено на мозъчни тръстове в рамките на „Dem Net II“ трябва да се „доближи до очакванията на гражданите“. Така е поне според отчета на програмата. Този нов начин на функциониране разширява пазара на проектите до по-широка гама от организации, особено в провинцията. Важно е обаче да се отбележи, че на практика реализираните чрез програмата проекти отговарят винаги на стратегията на донора и не са продиктувани „отдолу“, въпреки вниманието, което се отдава на „местните очаквания“.

Самият отчет определя ясно тази стратегия, която цели по-голяма ефикасност на НПО, чиито действия занапред трябва да бъдат ориентирани към конкретни политически резултати в области, определени от USAID: данъчно законодателство, медии, етнически и религиозни права, равнопоставеност на половете, околна среда, местно развитие. Промяната на методологията на работа цели едновременно по-добро съотношение между инвестицията на донора и постигнатите резултати, и професионализиране на една мрежа от организации, която да продължи да защитава същия тип действия, в които е успяла да се специализира, дори и след напускането на USAID.

За да се разбере логиката на разширяване на пазара на проектите, предложена от „Dem Net II“, е важно да се разбере също, че така организираната йерархия на мрежите е огледално продължение на една вече съществуваща на международния пазар на проектите йерархия: това е логиката на подизпълнителите, често прилагана от USAID и от други големи международни донори. К.К. не обяснява за финансирането на българските мозъчни тръстове от страна на неговата организация с извинението, че често не USAID, а посредници преговарят с местните мозъчни тръстове:

Не съществува систематизирана информация за помощта, давана на мозъчните тръстове, не мога да ви я намеря, защото тези финансирания често минават през други агенции, които USAID финансират, външни контрактори… Работим по дадена стратегическа тема, например реформата на българската система за обществените поръчки. Сключваме договор с някоя голяма консултантска компания. После тези contractors имат относителна свобода да избират местните организации, с които искат да работят. Те правят поръчката, на АКСЕС примерно, за изследване на даден проблем… Мозъчните тръстове са просто подизпълнители в един огромен строеж и те, на свой ред, използват НПО, които стават подизпълнители на тяхната част от програмата…

Финансирахме например програмата за юридическата реформа и други инициативи на ЦИД в областта на борбата против корупцията чрез „International Development Law Institutе“… През 1998 г. „Institute for Sustainable Communities“, разположен в щата Върмонт в САЩ, беше натоварен от USAID да осъществи програмата „Dem Net II“, която продължи четири години, т.е. до 2002 г.. Те сключиха договори с ИРМИ и с ЦИД…

Програмата „Dem Net II“ не се изпълнява директно от USAID, а чрез „Institute for Sustainable Communities“ (ISC), който преговаря с българските SO, които, на свой ред, стават посредници между ISC и местните НПО, на които разпределят част от средствата. Така между USAID (донор) и местните НПО има две посреднически нива (ISC и SO), които произвеждат междинни отчети, оценяват дейностите и качеството на проектите на по-ниските нива, консумират и разпределят финансовите средства. Двете посреднически нива също често създават подчинени организации, които стават техни „клиенти“ (особено като ползватели на обучения, планове за мениджмънт и т.н.). Т.е. това е логика за разширяване на пазара на проекти, която има за резултат създаването на професионални мрежи, които обслужват стратегическите цели на един или множество донори и чието оцеляване предполага ръст на пазара за проекти.

Ако продължим да изследваме примера с програмата „Dem Net II“, ще забележим, че сред посредниците се намесват и други международни мозъчни тръстове, близки до USAID, които вземат част от дадените по програмата средства особено като обучаващи и оценители. Международният консултант Дейвид Коен например, директор на „Advocacy Institute“ във Вашингтон, подписва договор с ISC, за да дойде в България и да оцени нуждите от развиване на стратегиите за лобиране на местните НПО. Членове на ISC и на българския мозъчен тръст ИРМИ отиват след това във Вашингтон и работят с известната американка, обучаваща в областта на лобирането – Валери Милър, която помага на ИРМИ да изработи плана си за действие. Самият ISC обучава екипа на ИРМИ в областта на техниките на участващото обучение, а българският мозъчен тръст трябва да направи същото с лидерите на НПО в провинцията. Според отчета на „Dem Net II“ всички български SO получават организационна оценка на своето вътрешно функциониране и на своята стратегия за устойчиво развитие, дадена от екипа на ISC. Така с помощта на финансовия консултант, изпратен от ISC, ЦСП „подобрява финансовото си управление“ и „връзката си с публиката и медиите“. Вследствие на договора между ISC и престижната международна компания KPMG, ЦИД, който има опит в прилагането на системи за независим одит, е натоварен с осъществяването на обучение на SO в тази област. А KPMG осъществява одит на тринадесетте SO, работещи в рамките на програмата.

Функционирането на пазара на проекти в рамките на „Dem Net II“ е типичен пример за „измерението на властта в международния живот на проектите“, за което говори Стивън Сампсън, след наблюденията си на Балканите, и особено в Босна, в средата на деветдесетте. Ресурсите, хората и идеите според него не просто се движат от Запад на Изток, а са „изпращани, насочвани, канализирани, манипулирани, отхвърляни, контролирани и трансформирани от безброй посредници“. И макар в края на деветдесетте години идеята за ownership да цели да покаже нарастваща загриженост от страна на донорите за „реалните местни нужди“, практиките, свързани с това ново понятие, винаги участват в същата логика на разширяване на пазара на проектите в йерархизираната му версия – контролиращ всички етапи от движението на ресурсите, хората и идеите. Подготвянето на Закон за хората в неравностойно положение в рамките на програмата „Dem Net II“ – инициатива, която показва, че се търси отговор на местните нужди – разбира се, е напредък в социалната област, която дотогава не е вземана предвид от проектите на НПО и на властите в страната. Но това, както отбелязва самият отчет на „Dem Net II“, е само експеримент, който има за цел да подготви постоянни мрежи за лобиране, способни да въздействат върху националните законодателства, в пряка връзка със стратегическите области, определени от USAID.

Идеята за ownership на проектите не участва единствено в реториката целяща континуитета на подпомагането на „демокрацията“. Тя подготвя също и момента след оттеглянето на големите донори, за които България, вече интегрирана в икономическата и политическата система на западните демокрации, престава да представлява интерес.

Гражданското общество такова, каквото е създадено и подкрепяно, вече е изиграло своята роля. Занапред то трябва да се ръководи само и да намери начин да оцелее с помощта на структурните фондове на Европейския съюз, във връзка с местните власти и българския бизнес.

Райна Гаврилова, директорка на CEE „Trust for Democracy“ (фондът за финансиране на гражданското общество, основан от шест големи донора в областта на подпомагането на демокрацията), обявява на страниците на „Капитал“, че чрез „естествен подбор“ някои мозъчни тръстове ще оцелеят, докато други ще изчезнат. Този подбор обаче ще се осъществи с намесата на CEE „Trust for Democracy“, който ще докладва на донорите кои организации са постигнали определено ниво на професионализъм.

Според нея „НПО на бъдещето“ ще е утопичен хибрид, който е, от една страна много професионален, а от друга е „автентичен“. В същия вестник журналистите Тавание и Кирилова описват идеалната НПО от „второ поколение“, онази, която ще дойде след като си тръгнат „големите донори“: за разлика от предишния модел, тя ще бъде „автентична – в смисъл, че ще съществува, за да изразява проблемите на гражданите и да защитава интересите им“. След като „преодолее пълната си зависимост от външните донори, тя ще се издържа от фондовете на заинтересуваните страни, на гражданите и на частните донори…

Нейните проекти ще се основават не на наличните пари, а на реалните нужди (demand-driven вместо supply-driven)“. Гледната точка на двете журналистки, които споделят доминиращата реторика на тръгващите си донори, имплицитно признава факта, че дотогава НПО не са били автентични и че те ще станат такива едва след оттеглянето на „бащите“ им. Като че ли преходът е бил само нескопосана чернова на демокрацията, която трябва да се изобрети наново.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар