// Вие четете...

Нестандартни размишления

Кой е създателят на Homo sapiens?

„Човекът се познава по това, което го обкръжава.“

Кой е създателят на Homo sapiens?

Вероятно Енки е бил синът на краля на тези извънземни. Името „EN.KI“ означава „Господар или княз на света“. Титлата му от шумерските клинописи обаче не се оказва особено сполучлива, защото след безкрайни съперничества и интриги, от които тази цивилизация, както изглежда, винаги се е възползвала, той губи властта си над големи части от планетата от полубрат си ЕНЛИЛ.
На Енки се приписва не само „създаването на хората“, но и много други дела. Той вероятно е пресушил блатата в Персийския залив и ги превърнал в плодородни земи, строил е вълноломи и кораби и, както изглежда, е бил добър учен.
Но това, което ни интересува най-вече, е неговото благоразположение към творението си. Според месопотамските текстове на съвета на извънземните Енки се застъпва за новия земен вид. Той повдига въпроса за жестокостите, които останалите извънземни, включително и полубрат му Енлил, налагат на хората. От плочките става ясно, че не е искал човекът да бъде роб, въпрос, по който останалите са на различно мнение. Хората, които за господарите си не били нищо повече от товарни животни, били третирани ужасно. Плочките разказват за бедствия, глад, болести и други неща, които днес бихме нарекли биологична война. Когато този геноцид не довежда до желаното редуциране на човешкото население, е решено то да бъде заличено с голям потоп и най-вече да бъдат унищожени създанията, които не били „особено сполучливи“ – хибриди, мутанти и човекоподобни животни.

Изображения 39 и 40: Черен обелиск на асирийския цар Саламасар. Човекоподобните животни били водени на верижка.

Днес много археолози са единодушни, че преди хилядолетия в Близкия Изток е имало потоп. За него се споменава и в митовете на североамериканските индианци.
Според шумерските текстове, Енки разказал на един месопотамец на име Утнапищим плана на извънземните и го посъветвал да построи кораб и да отплава със семейството си, като вземе малко добитък, злато, няколко занаятчии и диви животни.
Историята за Ной, както много други истории от Стария завет, са преписи от древните месопотамски текстове. Юдеите променят само имената, а еврейската религия превръща многото „богове“ в един „Бог“.
От животните, почитани в миналото, няма по-уважавана от змията, и то защото била емблема на един кръг посветени, оказал силно влияние върху ранните култури от двете полукълба. Става дума за образовано общество, отдадено на разпространението и постигането на духовни знания и свобода: „Братството на змията“. То се борело срещу поробването на духовни същества и се опитвало да освободи хората от гнета на извънземните. (Старата библейска дума за змия е nahash, произлиза от корена NHSH и означава разчитам, намирам). Основател на „Братството на змията“ бил бунтовният, но конструктивен княз Енки. В текстовете се казва, че Енки и баща му Ану били етически и духовно високо образовани и именно това е било знанието, което е символизирано по-късно в библейската история за Адам и Ева. Енки е представен като виновник, който дал на човека познание за миналото, за Създателя (извънземните) и му съдействал да постигне духовната свобода. В градината Е.DIN, овощната градина на анунаките, където работели няколко Homo-sapiens-роби, било забранено да се яде от едно определено дърво – дървото на познанието.
Защо е било забранено? Защо една ябълка е толкова опасна?
Нека видим какво се е случило. В „Битие“ пише: „А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем; но от плода на дървото, което е всред на градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията рече на жената: Никак няма да умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото.“
Всеки, който вярва в Стария завет, трябва да си отвори ушите добре, дори и само за този пасаж: защото „Бог“ лъже! Адам и Ева не умират…
„Бог“ всъщност не е никакъв Бог, тоест Създателят на всичко, а това е Ану, бащата на Енки и Енлил, който познавал свойствата на ябълката – нар!
Кое е толкова особеното?
Ще разберем от Морфей, който в бестселъра си Matrix Code обяснява програмата на творението, в която живеем, от научна гледна точка: „Семките на нара и кората на корена на дървото съдържат едно особено вещество – DMT. Ако човек го погълне, изпада в подобно на просветление състояние. Както бебетата, които се раждат с пропит от DMT мозък и имат директна връзка с хипер-пространството. DMT е вещество, съдържащо се в семките на нара. Явно по времето на Адам и Ева това е трябвало да бъде избегнато. И тогава настъпва повратният момент от човешката история: изгонването от рая!“
Нееднократното ядене на този плод и последвалото „познание“ се оказали съществени, защото така за хората се появила възможността за експанзия – те се осъзнават. До този момент те са безплодни хибриди, кръстоска между две различни раси. По думите на експерта по Месопотамия Зекария Сичин, шумерският текст ни смята като микстура между анунаки и Homo erectus, предшественика на Homo sapiens.
Естествено анунаките не са особено въодушевени от желанието ни за експанзия, защото по никакъв начин не искали да загубят контрола над творението си. Знанието, което по онова време хората получили чрез яденето на плода, не било толкова от научно естество, а по-скоро знание за ставането, размножението – възможност от стерилен хибрид да се превърнат в размножаваща се раса. Това силно разгневило анунаките и хората са изгонени от градината Е.DIN. Енки, който позволил на робите да се превърнат в нова раса, като ги убедил да ядат от плодовете, не е застанал, както твърди Библията, срещу Бога, а срещу ужасните дела на извънземните „богове“, съответно своя баща, царя на извънземните.
Въпреки добрите им намерения обаче, е очевидно, че Енки и „Братството на змията“ не успяват да освободят хората. В месопотамските плочки се казва, че „змията“ (Братството на змията) скоро била превзета от други заговорнически извънземни групировки. Енки е заточен на Земята и оклеветен от противниците си, за да е сигурно, че никога повече няма да намери поддръжници измежду хората. Титлата на Енки от „Княз на света“ става „Княз на тъмнината“ – той е падналата Зорница – „Но как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите…“, Носителят на светлината, защото е най-красивото и най-силното същество на своето време. Той е Носителят на светлината за древните германци, при гърците е известен като Хелиос или Фосфорус, при римляните – като Луцифер. Той е превърнат в дявол!
Представят го за смъртен враг на върховното същество (в случая на баща му, командира на космическия кораб), но е създател на хората (което наистина не е лъжа). Хората бяха учени, че всичко лошо на света идва от него и че той искал духовно да ги пороби.
Така стоят нещата в случай, че Енки и Луцифер са едно и също лице. Дали е вярно? Наистина ли Луцифер е толкова свободолюбив и самоотречен?
Хипотезата, че нашата планета е била посетена от различни форми на живот, дошли от дълбините на космоса, които създават нова раса, след което напускат Земята, едва ли е „изсмукана от пръстите“. Гръцката митология ни разказва за богове, живели на Олимп, за Хермес, пратеникът на боговете, който летял с божествената си кола в небето. Хавайската песен „Хула-Хула“ разказва как един космически кораб се приземил на вулкана „Маунакеа“ в Биг Айланд, най-смелият между воините се изкачил до този космически кораб, оженил се за жената, излязла от него, и така се появила днешната хавайска раса. Маите и хопите ни информират, че идват от Плеядите. Те поясняват, че първоначално били живели на континент, който се намирал в Атлантическия океан, но по-късно потънал и те успели да оцелеят в подземни селища, преди да се разселят към северно и южно американския континент. Австралийските аборигени разказват, че и при тях някога са се приземили космически кораби, екипажите дали бумеранга и ги учили на спиритуални знания.
Според обясненията на (контролирания) научен свят ние вярваме, че човешката история започва през 3800 г. пр. Хр. в Шумер. Преди това сме били космати диваци и варвари. Тук има няколко уловки. Например сфинксът е датиран на 2500 г. пр. Хр. и се приема, че негов създател е фараонът Хефрен. Но математикът и ориенталист Р. А. Швалер, както и египтологът Джон Антъни Уест категорично доказаха, че ерозията по сфинкса би могла да е възникнала само от действието на водата. Изследванията им показаха, че ерозията не е следствие от пясъчните ветрове, а от 70 сантиметрова течаща вода. Уест успя да пресметне, че сфинксът трябва да е бил изложен минимум 1000 години на постоянни поройни дъждове, за да се появи подобна ерозия. В това отношение геологията е в абсолютно противоречие с археологията. Сахара е на възраст не по-малко от 7000 до 9000 години, което означава, че сфинксът е минимум на около 8000 до 10 000 години. Според „научния свят“ обаче по това време не е имало високоразвити култури, които биха могли да издигнат грандиозен монумент като сфинкса, който би ни затруднил дори и при съвременните строителни технологии.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар