// Вие четете...

Живот в равновесие

Кой е прекия път?

„Богатството е китка трева, здравето – съкровище. Болестите идват през устата, нещастията излизат през нея.“

Кой е прекия път?

Както казахме, хормоните контролират едно или друго, така както инсулинът и глюкагонът, например отговарят за кръвната захар. Но какво контролират пък хормоните? Какво са Айказаноидите, това са супер хормоните на тялото. Мистериозни и мимолетни, но изключително мощни, те се произвеждат от всяка клетка в човешкото тяло. Те са молекулярното лепило, което споява тялото. Айказаноидите не само контролират всички хормонални системи, а и всяка жизненоважна физиологична функция, като сърдечносъдовата система, имунната система, централната нервна система, репродуктивната система и т. н. Както става ясно, те ни поддържат живи и в добро здраве. Без тях животът такъв, какъвто го познаваме, би бил невъзможен.
Семейството на айказаноидите включва голямо разнообразие от супер хормони с трудни за произнасяне имена. Айказаноидите са най-мощният биологичен агент, известен до този момент на човека.
Въпреки изключително важната им роля в поддържането на живота и здравето, те са все още доста слабо познати.
Айказаноидите възникват, свършват определената им задача и след това се самоунищожават, и всичко това за броени секунди. Те съществуват повече от петстотин милиона години, всъщност, те са първата хормонална контролна система в живите организми.
Всички айказаноиди действат на ниво отделна клетка и оказват изключително различен и силен ефект. Те са всъщност крайните регулатори на клетъчните функции и действието им се проявява на всяка секунда.
Подобно на всички хормони, айказаноидите действат, като контролна система. И точно като инсулина и глюкагона, айказаноидите също се проявяват в противоположни посоки. Тъй като те са най-мощната от всички хормонални системи, равновесието между тези противоположни функции е гаранция за добро здраве, а дисбалансът води до болести.
Така всъщност айказаноиди са крайната система за проверка и постигане на равновесие в клетката. Някои от айказаноидите, условно казано са добри, а други – лоши.
Разбира се, нито едно естествено вещество не може да бъде определено като напълно добро или лошо.
Нека да вземем за пример струпването на тромбоцитите. С този термин се означава склонността на един вид кръвни клетки, наречени тромбоцити, да се слепват и да образуват съсиреци. Добрите айказаноиди предотвратяват това. Лошите айказаноиди пък го подпомагат. Ако тромбоцитите се слепват когато не трябва, това може да доведе до инфаркт или инсулт. Но като се порежете, те трябва да започнат да се струпват на едно място, защото точно това в крайна сметка ще прекрати кървенето. Ако лошите айказаноиди са прекалено малко, дори една безобидна раничка би довела до изтичане на кръвта и в крайна сметка – до смърт.
Същото важи и за кръвното налягане. Прекалено много лоши айказаноиди предизвикват високо кръвно налягане, като свиват артериите. Прекалено много добри айказаноиди пък водят до ниско кръвно налягане, което може да доведе до шок.
Онова, което е вярно за струпването на тромбоцити и за кръвното налягане се отнася също така и за болката, за възпалението, за имунната система и т. н., дисбалансът между добри и лоши айказаноиди означава болест, а балансът – равновесие.
Очевидно е, че имаме нужда от динамичен баланс между добрите и лошите айказаноиди за поддържане на биологичното равновесие.
Всъщност, всяка болест независимо дали става дума за сърдечно заболяване, рак или автоимунна болест, като артрит и множествена склероза, може да бъде разглеждана на молекулярно ниво просто като производство на прекалено много лоши айказаноиди и на по-малко – добри. За някои хора такова не равновесие може да означава сърдечна болест, за други – рак, артрит или затлъстяване.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар