// Вие четете...

Акустика на морето

Кои фактори влияят на скоростта на звука във водата?

Разпространението на звука във водата представлява периодично свиване и разширение на водата по направление на движението на звуковата вълна. Скоростта на предаване на колебателното движение от една частица вода на друга се нарича скорост на разпространение на звука.
При изменение на температурата на морската вода се изменя и нейния относителен обем и коефициента на свиваемост. С увеличение на температурата относителния обем на водата расте, а коефициента на свиваемост се намалява. Следователно с повишение на температурата на водата скоростта на звука във водата расте, както за сметка на относителния обем, така и за сметка на намаляване на коефициента на свиваемост. Поради това влиянието на температурата върху скоростта на звука е най-голямо в сравнение с другите фактори.
При изменение на солеността на водата също така се изменят и относителния обем, и коефициента на свиваемост, но поправките на скоростта на звука от тези изменения имат различен знак. Влиянието на изменението на солеността върху скоростта на звука са сравнително малки по отношение на тези от изменението на температурата.
С увеличаване на хидростатичното налягане от една страна се намалява скоростта на звука за сметка на относителния обем, а от друга се увеличава за сметка на намаляване а коефициента на свиваемост. Последния фактор се оказва преобладаващ. Поради това при повишение на налягането скоростта на звука расте.
Поглъщане и разсейване на звука в морето. Реверберация.
Разпространението на звука в морската вода, както и във всяка реална среда, винаги се съпровожда от процес на затихване, обусловен от поглъщане и разсейване на някакво количество енергия на звуковата вълна, а също пречупването и отражението на звуковите вълни.
За охарактеризиране на енергията на звуковите вълни в акустиката обикновено се използва понятието интензивност на звука.
Интензивност на звука се нарича количеството енергия, която пренася звуковата вълна в течение на една секунда през площ 1 м², разположена перпендикулярно на разпространението на вълната.
Затихването на звука в морето се определя, както от неговото поглъщане, така и от неговото разсейване.
Реверберация в морето (после звучене) се заключава в това, че след прекратяване на действието на източника на звука в течение на някакво време (части от секундата до няколко секунди) в някаква област от пространството в което се е разпространявал звукът се наблюдава постепенно намаляващ по сила звуков сигнал, обусловен от разсейването.
Различават три вида реверберация в морето, обема, повърхностна и дънна.
Под обемна реверберация се разбира, реверберация обусловена от разсейване на звука от молекулярна или група от молекули вода и безтегловни примеси във водата – газови мехурчета, твърди частици, малки живи организми (планктон).
Повърхностна реверберация наричат, реверберация, обусловена от разсейване на звука в повърхностния слой вода и неравностите на повърхността на морето.
Дънна реверберация се нарича разсейването на звука от дъното на морето.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар