// Вие четете...

Поведенчески модели

Кои са различията между мъжа и жената?

„Жената е като луната, свети с отразена светлина.“

Кои са различията между мъжа и жената?

Нека да видим как отговарят жените на този въпрос? Ето и най-често даваните отговори: „Смятам, че това са полът и физическата сила, както и манталитетът на мъж, който му се втълпява още от дете.“; „Смятам, че двамата са равни, само че мъжете имат по-големи възможности да получават високи постове.“; „Няма разлика.“; „Само полът и голямата сила, която мъжът притежава, а жената не.“; „По-изострената чувствителност на жената и по-малките й възможности да се развива професионално.“; „Жената е по-човечна от мъжа.“; „Смятам, че са във физиологията и възпитанието. В интелектуално и емоционално отношение не мисля, че има големи различия.“; „Единствено в пола.“; „Разлика в характера.“; „Мъжът е груб и властен, жената е послушна и кротка.“; „Силата и тялото.“; „Според мен имат различни хормони, нищо повече, има мъже, които се различават помежду си, при жените е същото,“; „Една от големите разлики между мъжа и жената е, че мъжът разсъждава, а жената чувства.“; „Мисля, че има само една разлика между мъжа и жената, и това е полът.“; „Разлика в тялото и в начина на изразяване на чувствата. Жената често плаче, а мъжът никога.“; „В нашето общество мъжът властва и се оставя да бъде обичан. Жената обикновено е тази, която „дава“, въпреки че би искала да я уважават и приемат.“ и т.н.
От тези отговори става ясно, че жените оценяват само външните разлики, отнасящи се до анатомията, и в някои случаи до поведението. Обикновено дотолкова се идентифицират с мъжкия пол, че са неспособни да разграничат собствените си характеристики от тези на мъжете.
Както може да се заключи, нивото на образование не влияе съществено върху тази оценка.
Освен желанието за любов, жената не знае какво означава да бъдеш жена като нещо различно от мъжа.
В някои отговори се забелязват опити да се компенсира чувството за родова непълноценност, тъй като стремежът е не да се изясни въпросът, а да се заяви категорично равенството на двата пола. Въпросът в този случай е интерпретиран според индивидуалните потребности.
Интересно е да видим с кои думи жените свързват думата „женственост“? Ето и отговорите: „Нежност, отзивчивост, парфюм.“; „Искреност, нежност, чистота.“; „Изящество, добро настроение, нежност, отзивчивост, приветливост, топлота.“; „Грижлива, деликатна.“; „Не знам защо, но с: дрехи, коса, гримаса.“; „С жена с добри обноски, сигурна и вдъхваща уважение.“; „Деликатна, изтънчена.“; „Нежност, деликатност, майчинство.“; „Да бъде жена.“; „Нежност, търпение, деликатност.“; „Жена, рокля, бижута, козметика, нежност, кокетство, майчинство.“; „Деликатност, грижливост, и да знае кога да говори и кога да мълчи.“; „Парфюми, ласка, кокетство, усмивка.“; „Деликатност, кокетство, дискретност.“ и т.н.
Както се вижда, „женственост“ се свързва основно с външни неща като дрехи, парфюми, маниери, грим и, разбира се, с майчинство.
Думата, която най-често се повтаря в отговорите е „деликатност“. Тоест „женственост“ се свързва с някакво състояние на крехкост или слабост, на потискано поведение. Други по-често срещани думи са „нежност“, „изисканост“, „грижливост“, които изразяват всъщност поведение, несъвместимо с емоционалността. Тези качества всъщност имат специфична стойност повече за мъжа, отколкото за личността, която ги притежава, тоест това поведение облагодетелства други хора. Те са и доказателство за дълбоката зависимост на жената от чуждото мнение, защото целта им е да я представят в добра светлина.
Ако основното качество на женствеността беше безпомощността и желанието да се направи добро впечатление, то не би ни останало нищо друго, освен да заключим, че Бог се е пошегувал, като е създал толкова ограничено същество. Очевидно е, че женствеността е нещо съвсем различно и че погрешно се отъждествява с любовната привлекателност и способността на самката да зачева деца.
Посочените външни качества най-често са: „дълга коса, стройна фигура, елегантни и женствени дрехи, кокетна, грижлива към външния вид, подходящ грим, добра домакиня, красота, ласки, усмивка и т.н.“
Въпросът е „Нима една жена може да бъде женствена, когато не знае какво е това? Нима може да има собствена идентичност извън ролята си на майка?”
При тези обстоятелства е разбираемо защо тя приема мъжки роли с цел да се самоопредели, дори когато това става чрез подражанието на действия, които съответстват на абсолютната противоположност на собственото й положение.
Изглежда така, сякаш женствеността никога не е съществувала като такава на земята.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар