// Вие четете...

Чувства и власт

Кои са мистериозните господари, направляващи съдбините ни?

Talp6„Благото на народа, трябва да бъде върховен закон.“

Кои са мистериозните господари, направляващи съдбините ни?

Да им се въздейства на избирателните тълпи, както видяхме по-преди, не е много трудна работа, стига кандидатът да е приемлив и да притежава необходимите средства. По признания на дарители няколко милиона са били достатъчни, за да се стигне до многократните избирания на определен кандидат.
Такава е психологията на изборните тълпи. Тя е точно като психологията на останалите тълпи. Нито по-добра, нито по-лоша.
И така, няма да извеждаме от гореказаното никакво заключение, насочено срещу всеобщото гласуване. По практически причини, дължащи се именно на нашата студия върху психологията на тълпите, следва да се счита, че съдбата на всеобщото гласуване трябва да се съхрани такова, каквото е. Тези причини ще бъдат представени, след като преди това припомним неговите неудобства.
Неудобствата на всеобщото гласуване естествено са твърде видими, за да останат незабелязани. Не би могло да се оспори, че цивилизациите са били творение на ограничено малцинство от превъзхождащи умове, образуващи върха на една пирамида, чиито степени, разширяващи се успоредно с намаляването на умствената величина, представляват дълбоките слоеве на една нация. Величието на каквато и да е цивилизация положително не може да зависи от гласуването на ниско поставени елементи, олицетворяващи единствено числото. Освен това няма съмнение, че гласуванията на тълпите често са твърде опасни. Те вече ни докараха не едно нещастия; а с триумфа на социализма фантазиите за народния суверенитет със сигурност ще ни струват още по-скъпо.
Тези възражения обаче, макар и теоретично издържани, губят практически цялата си сила, решим ли да си спомним за непобедимото могъщество на идеите, превърнати в догми. От философска гледна точка догмата за върховенството на тълпите е толкова незащитима, колкото и религиозните догми на Средновековието, но днес притежава присъщата за тях абсолютна мощ. Следователно тя е и толкова неатакуема, колкото са били едновремешните ни религиозни представи. Представете си един съвременен свободно мислещ човек, пренесен от вълшебна сила в разцвета на Средновековието. Мислите ли, че изправен пред властната мощ на господстващите тогава религиозни идеи, той би се опитал да ги обори? Озовал се в ръцете на съдия, желаещ да го изгори по обвинение, че е сключил договор с дявола или че е посещавал сборище на вещици, щеше ли да помисли да оспорва съществуването и на дявола, и на сборището? С вярванията на тълпите се спори толкова, колкото се спори с циклоните, не повече. Днес догмата на всеобщото гласуване е облечена в някогашната власт на християнските догми. Така че отношението към него трябва да е същото като към всички религиозни догми, върху които въздейства единствено времето.
Опитът да се разклати тази догма би бил още по-безсмислен, след като причините са очевидни за самата нея: Във време на равенство хората, поради приликата помежду им, изобщо не си вярват едни на други; но същата тази прилика им дава почти неограничена вяра в общественото мнение; струва им се неправдоподобно, щом всички са еднакво просветени, истината да не принадлежи на мнозинството.
Трябва ли при това положение да се предполага, че едно ограничено гласуване би довело до по-качествен вот на тълпите? И за миг не може да се допусне, и то поради отбелязаните по-горе мотиви за по-ниското душевно равнище на всички общности, каквито и да са по състав. Попаднат ли в тълпа, хората винаги се приравняват и по общи въпроси гласуването на 40 академици не стои по-високо от това на 40 водоносачи.
Не може да се вярва, че вотът при всеобщо гласуване, ще е различен, ако гласуващите са подбрани изключително сред учени и образовани хора. Това, че някой знае гръцки или разбира от математика, че е архитект, ветеринар, лекар или адвокат, не го надарява, що се отнася до чувствата, с особени познания. Всичките ни икономисти са начетени хора, професори и академици в по-голямата си част, но изправени пред социални проблеми с хиляди неизвестни и под властта на мистичната или на афективната логика, всички форми на невежество се изравняват.
И така, ако претъпканите със знания хора образуваха самостоятелно изборното тяло, гласуването им нямаше да е по-качествено от днешното. Те биха се водили предимно от чувствата си и от духа на своята партия.
Ограничено или всеобщо, господстващо в република или в монархия, приложено във коя да е държава, гласуването на тълпите е едно и също, и често разкрива не съзнаваните стремежи и нужди на племето. Средно аритметичното на избирателите е равно за всяка нация на средно аритметичната й родова душа. То почти не се променя с поколенията.
И ето че пак попадаме на това определящо и толкова пъти вече срещано понятие – народността, и върху другото понятие, производно нему – незначителната роля, която институции и правителства играят в живота на народите. Последните се ръководят най-вече от родовата си душа или по-точно, от съставляващите я родови остатъци. Народността и кръгът от всекидневни нужди, ето това са мистериозните господари, направляващи съдбините ни.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар