// Вие четете...

Чувства и власт

Кои пари са истински?

„Ако искаш да знаеш какво мисли бог за парите, виж тези, на които ги дава.“

Стокови пари. Навсякъде по света стоки като сол и тютюн, дървесни трупи и сушена риба, ориз и платове са използвани като разменно средство в различни исторически епохи. В някои части на индийския субконтинент местните жители използвали бадеми; местното населението на Гватемала — царевични мамули; древните асиро-вавилонски племена — ечемик. За жителите на островите Никобар разменно средство били кокосовите орехи, за монголците — пресовани калъпи чай, а за народите на Филипините, Япония, Бирма и други части на Югоизточна Азия — стандартната мярка за тегло на ориза.

Норвежците заплащали покупките си в масло, а през средните векове — и в сушена риба, която лесно се съхранявала и превръщала в други стоки или се разменяла срещу пари с търговците на Ханзата в Берген. Последните от своя страна препродавали рибата в Южна Европа, където много се търсела в петък, по време на Велики пости и в различни други случаи, когато католическата църква забранявала консумацията на месо.

В Китай, Северна Африка и Средиземноморието като разменно средство се използвала солта. С риск за живота си древните племена, населяващи Централна Сахара, добивали в солните мини големи количества сол, която оформяли на блокове с дължина близо метър и дебелина една педя. Тъй като в Сахара се намират най-чистите залежи на сол в света, керваните на търговците, пренасящи тези блокове, отдалеч изглеждали така, сякаш камилите били натоварени с мраморни плочи. Тъкмо поради своята изключителна чистота солта лесно можела да се нарязва на парчета с точно определен, стандартизиран размер. Търговците обикновено увивали в папирус по-малките блокчета сол, тези с по-ниска номинална стойност, за да ги предпазят от случайно изронване или от съзнателна „фалшификация“, т.е. изстъргване на част от дебелината от недобросъвестни потребители.

Съвременната английска дума salary — т.е. заплата, както и думата salario, която е обща за италианския, испанския и португалския език, произхождат от латинското sal — сол, и по-точно от неговата производна salarius, или солен. Смята се, че тази деривация идва от практиката на римските войници да се заплаща със сол или пък че с получените пари те си купували главно сол като подправка към безвкусната гарнизонна храна.

Занимаващите се със скотовъдство племена често използвали като разменно средство живи животни, в които пресмятали стойността на всичко останало. За сибирските племена такова животно бил еленът, за жителите на Борнео — биволът, за древните хитити — овцата, а за гърците от епохата на Омир — волът. Всички по-заможни хора, притежаващи някакъв вид добитък, използвали животните като разменни единици. Те пресмятали и заплащали стойността на всяка придобивка — било робини или съпруги, или на всеки вид санкция — било присъди за убийство или глоби за по-дребни престъпления — в глави добитък.

Добитъкът играе не по-малко важна роля в икономиката на много древни европейски племена от Ирландия до Гърция и по-нататък, чак до индийския субконтинент. Крави и други домашни животни се употребяват като разменно средство до ден-днешен от отделни народи, населяващи Източна и Южна Африка: племената масаи, самбуру, динка и нуер.

Традиционното значение на добитъка е отразено в корените на думи, оцелели до ден-днешен в някои модерни европейски езици. Така например английската дума pecuniary — паричен — произлиза от латинското pecuniarius, която означава — ни повече, ни по-малко — богатство, изчислено в глави добитък. Римската монета ас се равнявала по стойност на една стотна от една крава.

Ролята на добитъка в европейския културен идиом може да се илюстрира с още примери. От един и същ латински корен произлизат английските думи cattle, което означава говеда, и capital. От същия корен идва и понятието chatttel, с което се обозначава всякакъв вид движима собственост — както мебели и добитък, така и роби. Етимологията на названията на два от ключовите периоди в европейската история — феодализъм и капитализъм — може да се проследи до корени на думи, имащи отношение към различни практики, свързани с отглеждането на добитък.

Дори човешки същества са били използвани като парични единици. В древна Ирландия традиционна разменна монета при търгуване с предмети от първа необходимост, като крави, лодки, къщи и земя, били младите робини. Викингите — пирати и търговци — продавали млади ирландски момичета на прекупвачите на роби в Средиземноморието, където северната женска хубост, особено русата или червеникавата коса, се ценяла твърде високо. От друга страна, ирландските мъже не били кой знае колко желани като човешка стока.

За разлика от Европа, в някои части на Екваториална Африка мъжете имали много по-висока стойност от жените и децата като разменна монета — един мъж се разменял за няколко жени. Хубаво е да се знае, че от всички форми на стокови пари робите са били смятани за една от най-ненадеждните главно поради високата смъртност и постоянната им склонност към бягство.
Стоковите пари в съвременната епоха. Употребата на стокови пари продължава и до ден-днешен, като особено се засилва в периоди на смущения в нормалния търговски стокообмен и икономическия живот. В края на Втората световна война, на фона на острия недостиг на пари в Европа, обичайни разплащателни средства са цигарите, дъвката и шоколадът. С разполагането на американските части на стария континент шоколадът достига покупателна способност, невиждана по света след падането на империята на ацтеките.

По време на тираничния режим на диктатора Чаушеску Румъния е задръстена с книжни пари и алуминиеви монети, които нямат практически никаква стойност. Обезценяването на румънската национална валута се дължи на пълната липса на потребителски стоки, тъй като семейство Чаушеску изнесли на Запад всичко, което можело да се продаде за марки или долари. През последните години на режима дори храната е с купони, като дневната дажба на възрастен индивид не достига и 2000 калории, а в централно отопляваните жилища не се допуска температурата да надвиши 12 градуса. На фона на този ужасяващ недоимък единственото надеждно разменно средство остават цигарите, особено американските „Кент“. Срещу цигари се продават всякакви стоки и услуги: храна, битова електроника, алкохол или секс. Един кашон цигари има безспорното предимство, че се дели на десет пакета, а всеки пакет — на двайсет отделни къса.

Първични потребителски стоки като тютюн или шоколад се използват доста успешно за разменно средство, но не могат напълно да изместят парите. Една от причините е, че те трудно запазват стойността си. Ако някой се опита да натрупа цялото си богатство във вид на огромни количества пшеница или тютюн, той скоро ще открие, че пшеницата лесно загнива или я нападат мравки, гризачи и т.н. докато тютюнът постепенно губи аромата си, изсъхва и започва да се рони. Препатилите могат да се опитат да вложат богатството си в по-трайни неща — платове, кожи, птичи пера, китови балени, глигански бивни или раковини. Всички тези предмети имат много по-дълъг живот от всякакъв вид храна; въпреки това и те един ден остаряват и губят стойността си. Хранителните стоки вършат работа при простата ежедневна размяна, но не представляват дълготраен стойностен еквивалент.

Освен това животинските кожи, сурови или щавени, може да са играли важна роля в търговския обмен на Русия, Сибир или Канада, но те са практически неприложими в условията на тропическите пазари на Африка, Карибския басейн, Южна Америка, Югоизточна Азия. Канадските индианци използвали вместо пари гъстите пухкави боброви кожи, с които била богата страната им и които толкова се харесвали на европейските шапкари и кожухари. Малко по на юг британските колонисти използвали за същата цел кожите на северноамериканския елен, които постепенно придобили голямо търговско значение. Една обработена еленова кожа, предназначена като средство за размяна, се наричала buck, което и до днес е едно от разговорните названия на щатския долар.

През всички исторически периоди различни стоки и ценни предмети са лежали в основата на икономически системи, на пръв поглед наподобяващи паричното стопанство. Примитивните пари са най-ефективни в условията на една племенна общност със стриктно регулиран пазар. В единия край на икономическия и политическия спектър империи като тази на инките в Перу организират цялостния си живот без парично-пазарни отношения. На другия край на същия спектър трябва да се търси империята на ацтеките със столица Теночтитлан, която по същество представлява трибутарна империя, основана на събиране на натурални налози, но позволяваща ограничената употреба на пари в рамките на една протопазарна система, до голяма степен контролирана от управляващата военна класа.

Китовите балени били ценна стока в архипелага Фиджи и на някои съседни острови, където продължават да играят и до днес важна роля в церемониалния живот и скалата на престижа. За съжаление те така и не успели да се наложат като разменно средство с други племена, които просто не проявили интерес към тях. По подобен начин жителите на Адмиралтейските острови ценели кучешките зъби — едно разменно средство с местно значение, от което обаче много приходящи търговци се гнусели и категорично отказвали да продават стоките си срещу него.

Стремежът към притежание на редки и ценни вещи често подтиквал предприемчиви хора да се впуснат в рисковани експедиции из недостъпните планини, в дебрите на джунглата или през морета и океани. Донесените от тези пътешественици куриозни предмети служели за подаръци, особено в ключови моменти от човешкия жизнен цикъл — раждане, пубертет, женитба или смърт. Постепенно те се наложили и като дарове между близки приятели, символизиращи скрепването на съюзи и сключването на договори за побратимяване между села, групи от хора и отделни влиятелни индивиди.

Предмети с голяма трайност като раковини, полускъпоценни камъни и животински зъби запазват стойността си дълго време, но доколкото те се образуват по естествен начин в природата, често техният размер, цвят или форма варира в широки граници, поради което е твърде трудно да бъдат унифицирани като взаимозаменяеми стойностни еквиваленти. Ето защо е практически невъзможно да се създаде система на търговия, основана само на кучешки или китови зъби като универсално разменно средство. Други предмети, като морските раковини например, се срещат в естествено изобилие по крайбрежието, поради което не притежават никаква реална стойност, а, от друга страна, в планинските райони са твърде редки, за да имат практическо приложение.

Дори раковината на морския охлюв каури, която някога придобила огромна популярност като украшение и разменно средство в по-голямата част на Източна Африка и крайбрежните зони на Индийския океан, била недооценена в останалите части на света. Просто хората не разбирали какво толкова й е ценното, поради което зоната й на обръщение останала сравнително ограничена. За много племенни общности обаче именно такива раковини играели роля, възможно най-близка до тази на истинските пари, като поставили основата на полупарични стопанства. Веднъж надхвърлили функцията на чисто културен феномен, раковините бързо се превърнали в стойностен еквивалент, в средство за натрупване и съхраняване на богатство, за размяна и търговия.

Парите не съществуват в условия на културен или социален вакум. Те не са някакъв безличен, бездушен предмет, а общопризната социална институция. За да играе пълноценно ролята на пари, даден материал трябва да съществува като нещо повече от предмет; той има нужда от точно определена социална и културна система. Едва след като такава система бъде изградена и започне да функционира, най-различни предмети могат да служат като пари. Понякога тяхната употреба зависи повече от политическото устройство и скалата на ценностите и престижа на дадена общност, а не толкова от икономическата сфера и конкретния поминък. С наречените за разменно средство ценни предмети хората купуват титли, отбелязват раждания и смърт, договарят женитби, присвояват магьоснически права или обредно значими ритуални песни. По-рядко с тях се придобиват земи, добитък и други крупни обекти с практическа стойност, но дори тези размени най-често се явяват част от политически или брачни договори, а не същински търговски транзакции.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар