// Вие четете...

Календарът на българите

Кои и на какво ни учат?

„Нещастието, което сами си навличаме, е най-тежко от всичко.“

Кои и на какво ни учат?

Войнстващият български нихилизъм, който днес вирее у нас, е завършек на една цяла програма за принизяване на българското начало. След петстотинте години, през които българската нация е подложена на геноцид и асимилиране от по-некултурната и несравнимо по-слабо цивилизована турска гмеж, се налага отново да се пише историята на българите. С тази задача се заемат главно интелектуалци, учили в Русия (като най-близка езиково и верски страна, при това – империя), или повлияни от силната по това време панславистка теория. Според панславистите българите са малко племе от тюркски произход, което идва на Балканите през 7 век и заварва там огромно море от славянски племена. Малкото войнствено племе от българи или както ги наричат в учебниците и енциклопедиите „прабългари“. Чували ли сте например, за „прагърци“ или „прагерманци“, разбира се, че не сте, но какви са били прабългарите. Според тези, те били една конна орда, която се слива със славянското море и постепенно се стопява в него, оставяйки само наименованието на държавата, която според нещастните учени, насаждащи тази глупост, се е появила през 681 г. И така „прабългарите“ изчезват, името България кой знае защо не изчезва, макар че е по-логично да се казваме днес „Славяния“, ако вярваме на неистинските версии в учебниците.
Освен това след Освобождението образованието на българите преминава в ръцете на масони, които вкарват в него идеите на либерализма и интернационализма и заглушават естествените импулси на човек към обич, привързаност и вярност към родните корени, към гена, който пресъздава с векове един народ. Първите масонски ложи, които се появяват у нас след 1879 г., обхващат в себе си преобладаващата част от младата българска интелигенция – учители, адвокати, учени.
Например първата ложа в София – „Братство“, основана на 7 юни 1883 г., включвала в ръководството си такива важни фигури като Спас Вацов – началник отделение в Министерство на народното просвещение, първи надзорник на ложата бил Д. Попов – главен секретар на същото министерство, втори надзорник пък бил Георги Златарски – един от първите български геолози и брат на известния историк Васил Златарски, който пък първи вкарва в образованието невярната теория за тюрко-алтайската незначителна орда прабългари и морето от славяни, създали държава чак през 7 век. В същата ложа ръководни места заемат все ключови фигури от министерства, членове на Върховната сметна палата, секретарят на княз Батенберг, архитекти, писатели като Михалаки Георгиев и Константин Величков, който станал и министър на просвещението 1894-1899 г., политици като Константин Стоилов, станал министър-председател на България 1894-1899 г.
Както се вижда, политическото управление и образованието попадат в ръцете на масони още в първите години след Освобождението. Това продължава и през следващите десетилетия. А в масонските философии от различен тип основното е премахването на нациите и религиите и претопяването им в една обща маса – лесно управляема и без родова памет. Всъщност теорията за произхода на българите, която учат и днес в училищата, се оформя в тези години на отклонение от истината и на преклонение пред чужди идоли и авторитети.
На българските ученици от поколения насам им набиват в главите една слаба като литература и много долнопробна като антибългарски внушения книга. Тя се изучава в училищата, от нея обичат да правят пиеси всякакви режисьори, филмират литературното недоносче и го величаят литератори от всички епохи. Става дума за книжката на масона Алеко Константинов „Бай Ганьо“. В тази злостна карикатура на българина е описан един чех, който трябва да играе според болния мозък на автора фигурата на много културния европеец, пред когото българинът бай Ганьо е един ужасен простак и некултурен примат. Сцените на срещата между бай Ганьо и Иречек са вкарани в христоматии и всевъзможни сборници с „класическа“ литература. Но кой е Константин Иречек и защо този има такова голямо значение за написването на българската история? Въпросът е, защо Константин Иречек е въздигнат от редица български историци в ранг на божество. Всъщност Иречек би трябвало да бъде ясно обявен за фалшификатор на българската история, и то с огромна вина за неговата измама, защото от нея тръгва идиотската теория за тюркската „прабългарска“ орда и славянското море. През 1876 г. Иречек пише и издава своята „История на българите“ на немски. Тогава самите българи са заети да вдигат въстание срещу османските поробители и да загиват от техните ятагани в битката си за свобода. Докато тече Баташкото клане, невръстният 22-годишен Иречек подрежда пъзела на фалшификацията, наречена „произход на българите“. Младият амбициозен и лъжлив чех обаче не е откривател – той няма такива качества. Той е един старателен епигон на дядо си – Павел Шафарик, който години преди това вече е сложил основата на антибългарската си теория за добралата се до Дунав малка орда от тюрки – прабългари и сливането им със славянското море.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар