// Вие четете...

Нестандартни размишления

Кои етикети са останки от миналото?

„Страхливият е лесно да изплашиш, с послушния е лесно да се разпореждаш.“

Кои етикети са останки от миналото?

Нека да изброим някои от етикетите, които са останки от миналото. Ако познаете в тях свои етикети, може би ще пожелаете да ги промените. Да не се промените в нито една сфера, означава да вземете решение да продължите бавно да се самоунищожавате. Тук не става въпрос за нещата, които просто са ви неприятни. По-скоро става въпрос за модел на поведение, пречещо ви да се занимавате с дейности, от които бихте могли да извлечете, удоволствие и приятно усещане.
1. „Аз съм зле по математика, правопис, четене, езиците и други.”
Това „Аз съм…“ е гаранция, че няма да положите необходимите усилия, за да се промените. „Аз съм…“ по отношение на научните наклонности има за цел да ви предпазва от упорития труд за усвояване на предмети, които поначало смятате за трудни или отегчителни. Дотогава, докато се определяте като неспособен, имате готова причина, за да избягвате да се справите с дадения предмет, тоест вие сте си намерили оправдание.
2. „Аз съм слаба в умения, като готвенето, спорта, плетенето с куки, рисуването, артистичността и други.”
Това „Аз съм…“ ви дава сигурност, че в бъдеще няма да ви се наложи да правите някое от тези неща, и оправдава всяко слабо изпълнение в миналото. „Винаги съм била такава. Просто такъв ми е характерът.“ Този аргумент подкрепя инертността ви и което е по-важно, помага ви да поддържате абсурдната мисъл, че не би трябвало да правите нещо, ако не го правите истински добре. С други думи, ако не сте световен шампион, по-добре нищо да не правите.
3. „Аз съм стеснителена, затворена, темпераментна, нервна, страхлива и други.”
Тези „Аз съм…“ наблягат върху генетиката. Вместо да поставите на съмнение етикетите и настройката за пораженското си мислене, върху което те се основават, вие просто ги приемате, като потвърждение на факта, че винаги сте били такава. Възможно е също да хвърляте вината върху родителите си и да ги използвате, като първопричината за сегашните си „Аз съм…“. Като ги обявявате за първопричина, не се налага да полагате усилия, за да станете различена. Избирате този модел на поведение, като начин да избегнете да се изтъквате в ситуации, които винаги са ви били неприятни. Това „Аз съм…“ е останало от детството, когато другите са имали пряк интерес да ви внушат, че не можете да мислите самостоятелно. Това са личностните „Аз съм…“. Тези самоопределения ви помагат да не си правите труда да бъдете различен от това, което винаги сте били. Вие просто описвате личността си с удобното „Аз съм…“ и по този начин оправдавате всички форми на това подценяващо ви поведение, които се намират извън вашия контрол. Отричате схващането, че можете да изберете собствената си личност и вместо това всички личностни черти, от които бихте желали да се откажете, обяснявате с генетичното си неблагополучие.
4. „Аз съм тромав, не мога да координирам движенията си и така нататък.”
Тези „Аз съм…“, заучени в детството, ви избавят от възможните подигравки по ваш адрес поради това, че не сте толкова ловък физически, колкото другите. Разбира се, липсата на ловкост не е резултат от някакъв ваш вроден дефект, а от това, че в миналото сте вярвали на тези „Аз съм…“ и не сте се занимавали с физическа активност. Човек придобива умения, като се занимава с нещо, а не като го отбягва. Като запазвате своите „Аз съм…“, вие стоите настрана, като наблюдател и макар че ви се иска да участвате, преструвате се, че този вид дейност не ви харесва.
5. „Аз съм непривлекателна, грозна, кокалеста, невзрачна, върлинестта и т.н.”
Тези физиологични етикети ви предпазват от поемане на рискове в отношенията с противоположния пол и ви помагат да оправдаете ниската си самооценка и липсата на самоуважение, които сте си избрали. Докато се само определяте по този начин, разполагате с готово оправдание за това, че не установявате любовна връзка. Освен това не се налага да полагате усилия да се правите на привлекателна за самата вас. Използвате собственото си огледало, като оправдание за това, че не се възползвате от възможностите си. Проблемът е в това, че ние виждаме това, което избираме да видим, дори и в огледалото.
6. „Аз съм неорганизиран, педантичен, немарлив и т. н.”
Тези поведенчески модели са удобни, за да манипулирате другите и да обосновавате необходимостта някои неща да се извършват по определен начин. „Аз винаги правя това така.“ Сякаш традицията е причина да се прави, каквото и да било. Подтекстът е, че „Аз винаги ще правя това по този начин“. Като разчитате на начина по който винаги сте го правили, изобщо не ви се налага да мислите за риска да го направите по друг начин и същевременно получавате сигурност, че всички около вас ще го правят по вашия начин. Това „Аз съм…“ се позовава на модела, който замества мисленето.
7. „Аз съм забравана, безгрижна, безотговорна, апатична и т. н.”
Тези етикети са особено полезни, когато искате да оправдаете някое свое неефективно поведение. „Аз съм…“ ви избавя от необходимостта да направите нещо, за да намалите безгрижието си и вие просто се извинявате с вашето „Аз съм такава“. Докато изваждате това „Аз съм…“, когато се държите по някой от гореописаните модели, никога не ще ви се наложи да положите усилия, за да се промените. Ако продължавате да забравяте и, ако си казвате, че не можете да се промените, вие ще продължите да забравяте.
8. „Аз съм италианец, германец, евреин, ирландец, българин, китаец, цветнокож и други.”
Това са етническите етикети. Те помагат много, когато сте изчерпали другите причини за обяснение на някои модели на поведение, които са неблагоприятни за вас, но в същото време те ужасно трудно се преодоляват. Винаги, когато усетите, че се държите по стереотипните начини, свързани със субкултурата, вие просто изтъквате вашето етническо „Аз съм…“ като оправдание. Ако запитате някого, защо е толкова раздразнителен и, защо избухва при най-малкото затруднение. Напълно е възможно да ви отговори: „Какво очаквате от мен? Та аз съм например „италианец” и не мога да се променя.“
9. „Аз съм деспотична, агресивна, властна и т. н.”
При този случай етикетът ще ви позволи да продължите да се държите агресивно, вместо да положите усилия, за да развиете самодисциплина и самоконтрол. Поведението си украсявате с фрази като „Не мога да се променя. Винаги съм бил такъв.“
10. „Аз съм стар, на средна възраст, уморена и т. н.”
В случая вие използвате възрастта си, като довод да не участвате в рисковани или застрашителни начинания. Винаги, когато се изправяте пред някаква дейност, спортно състезание, любовна връзка, пътуване или нещо друго, можете просто да кажете „Твърде стар съм“ и с това премахвате всякакви опасности, съпътствуващи нещо ново и възвисяващо. Подтекстът на възрастовия модел е, че сте абсолютно свършен в тази насока и тъй като занапред ще ставате все по-стар, вече сте престанали да се развивате, и да изпитвате нови емоции.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар