// Вие четете...

Приложни науки

Кодификатор за пространствени обекти.

„Делата свидетествуват за ума на човека, думите – за знанията му.“

Класификацията на обектите се изпълнява по йерархичния метод, а характеризиращите признаци – по фасетния метод. Това се обяснява с факта, че всеки обект съдържа определен набор от характеризиращи го признаци (количествени и качествени), което не винаги се използва в качеството на признаците за класификация. Броят на тези признаци и тяхното смислово значение е различно и зависи от типа на обекта.

За тематични пространствени обекти са определени 5 байта. При кодиране се предлага използване на смесена система на кодиране, в която старшия разряд имат значение признаците за класификация, а като младши се използва поредна система на кодиране. Старши и младши разряд се водят по две позиции. Едната позиция се използва за признака локализация. За създаване на резерв при по нататъшно нарастване на класификатора следва да се използва за старшия разряд на символно значение (букви от алфавита), за младшия – числа. Признакът за локализация се кодира с цифра. Схемата за кодиране е приведена на рис. 2

Рис. 2 Схема за кодиране.

AA – признак за класификация (два символа); F – признак за локализация (цифра); XX – поредна част.

Предлагания модел предполага, че същността на реалния свят могат да бъдат формализирани с крайни числа по класове. Конкретен пример за класа на описвания обект по-точно се определя с помощта на атрибутите и техните конкретни значения. Конкретната същност на реалния свят се кодира по пътя на указване на класа на описвания обект, атрибутите и значението на атрибутите.

Обектът се определя като идентификационен набор на информация. Обектът може да има атрибути и може да бъде свързан с други обекти. Описателните обекти съдържат описателни атрибути и не съдържат информация за формата и местоположението на обекта. Пространствените обекти (точки, линии, район, полигон) могат да имат описателни атрибути и трябва да съдържат информация за формата и местоположението на обекта. Описвания обект се определя по отношението с един или повече пространствено определени обекти. Описателния обект може да съществува без пространствено определен обект, но всеки пространствено определен обект трябва да бъде свързан с описвания обект.

В общия случай може да се отделят четири типа описателни обекти:

– мета обекти (съдържат информация за други обекти);

– гео обекти (съдържат информация за конкретен обект);

– картографски обекти (съдържат информация за картографското представяне на обекта);

– събирателен обект (съдържа информация, описваща взаимовръзката между обектите).

В кодификатора на пространствени обекти се включват втори и трети тип.

Признака за локализация съдържа препратка към картографското описание на обекта, което включва основни атрибути, препоръчани при описание на конкретен гео обект.

Признакът за класификация е предназначен за отделяне на групите параметри (тематични обекти). За основа на деленето е прието общо приетото деление на научните направления.

Обектите се предлага да се разделят на категории, приведени в таблица 1.

Таблица 1. Категории на пространствените обекти.

ДиапазонКатегория
1AA – AZМетеорология
2BA – BZХидрология
3CA – CZХидрохимия
4DA – DZЛед
5EA – EZЗамърсяване
6FA – FZГеология – геофизика
7GA – GZГеокроология
8HA – HZБиология
9IA – IZМорски транспорт
10JA – JZРиболов
11KA – KZМинерални и енергийни ресурси
12LA – LAТермо-електро енергетика
13MA – MZОтдих и туризъм
14NA – NZОбучение и изследване
15OA – OZОтбрана
16PA – PZИзвънредни ситуации
17QA – QZНавигация и хидрография
18RA – RZКартография
19SA – SZСоциална икономическа информация
20TA – TZПравни въпроси
21UA – UZМетодика и регламенти
22VA – VZНаучно-техническа информация
23WA – WZНовости СМИ

Признакът за локализация се характеризира с принадлежност на описвания обект към базовия набор на картографски обекти (точки, район, линии и т.н.). Допустимо значение: 0-9.

Поредната част е предназначена за предаване на еднозначно съответствие на описвания обект, попадащ в групата на еднородни обекти по признака на квалификация и локализация. Допустимо значение: 00-99.

Всеки обект се описва по стандартен начин и включва следните раздели:

– категория на обекта (раздел – два символа – код ASCII);

– клас на обекта (название);

– акроним на обекта (шест символа – код ASCII);

– код на обекта (пет символа);

– атрибути;

– кратко описание;

– забележка.

В качеството на пример ще разгледаме първия пространствен обект от категорията „Морски транспорт”. В тази категория има два раздел: IA – „типа на корабите и тяхното местоположение” и IB – „Морски спасително координационен център и под центрове на морската паспортна служба в МТ ”. Този обект се явява символ (код за локализация – 2) и се намира на първо място в списъка на обектите (01). В съответствие с приетите правила за класификация той получава код – IA-2-01 и акроним – VP001. Клас на обекта – „Местоположение на обекта съгласно последно получения отчет за позиция”. В краткото описание се дава информация, като отчет за местоположението получен в пределите на последните 24 часа (актуалност на позицията при по-малко от 24 часа).

За всеки клас на обекта е определен набор от съответстващи атрибути, разделени на свой ред на три набора:

– под набор „Атрибут А” – атрибути в този под набор се определят индивидуалните характеристики на обекта;

– под набор „Атрибут В” – атрибути в този под набор се осигурява информация за относително използвани данни, например за визуалната представа или за информационната система;

– под набор „Атрибут – С” – атрибути в този под набор се осигурява административна информация за обекта и данни, които го описват;

Всеки атрибут се описва по стандартен начин и включва следните раздели:

– атрибут (название на атрибута);

– акроним (акроним на атрибута – шест символа – код ASCII);

– код (код на атрибута – цяло число, поредна система на кодиране);

– тип (един символ);

– очаквано въвеждане (очаквано въвеждане зависи от типа на атрибута);

– кратко описание;

– минимално значение;

– максимално значение;

– индикация (за типа „ред” показва се конструкцията на реда; за типовете „веществен” и „цял” – единици на измерване и точност);

– признак за задължителност (един символ „Т” – задължителен, „F” – не задължителен);

– формат (препоръчан стандартен формат);

– пример (пример за кодирано въвеждане);

– забележка (допълнителни забележки и пояснения).

За разгледания по-горе обект ще приведем редица атрибути, отговарящи за представянето му на карта. Списъкът на атрибутите е приведен в таблица 2. Към тях се отнасят: CODE – код на обекта в библиотеката (справочника) на символите; ORIENT – ъгъл на завъртане на символа; VAL – числова характеристика на обекта (средна скорост на кораба); $UNIT – единици за измерване (възли); – мащаб на представяне на символа; NTXTDS – текстово описание на обекта; PICREP – файл за графично изображение на обекта; SCALE – мащаб на изображението на обекта.

Таблица 2. Пример за описание на пространствени обекти.

CODEPICREPORIENT$UNITVALSCALENTXTDS
1VES_01.jpgЗначението на параметъра характеризира курса на движение на кораба и приема следващото значение 0,45,90,135, 180,225,270,315º4Значение на параметъра характеризиращ средната скорост на движение на кораба1Актуалност на позицията <= 24 часа

Към настоящия момент са подготвени кодификатори по тематичния раздел „Метеорология”, „Хидрография”, „Лед”, „Морски транспорт”, „Навигация и хидрография”.

Разработката на тематични раздели на кодификаторите се възлагат на центъра ЕСИМО. От тях се подготвят и графичните файлове за библиотеката на линиите, символите, цветовете, щриховките в формат JPEG, които заедно с тяхното описание се поместват в отделни папки и се явяват приложение към тематичния раздел на кодификатора. За образец на цвят се използва платно с размер 143х42, линия – 98х21. Кодирането на цветовете се осъществява в формат RGB. За малки символи се използва платно с размер 18х18, средните – 50х50, големите – 100х100. За символи, изтеглени в хоризонтално направление – 98х21, във вертикално – 50х100. Всички размери са зададени в пиксели.

Файловете за описанието на пространствените обекти се дублират във формат XML. Те фактически повтарят тематичните раздели на кодификатора във формализован вид и служат за въвеждане на данни в базата на кодификатора за пространствените обекти и изобразяването на информацията на сайт на МО. Базата данни се предлага да бъде включена към единната карта-сървер на ЕСИМО за изобразяване на тематичните слоеве в съгласуван вид. Схемата на функциониране на карта-сървера и кодификатора са приведени на рис. 3.

Рис. 3. Схема за използване на базата от данни на кодификатора.

Изводи:

1. Разработената структура на кодификатор съответства на международните стандарти за изобразяване на навигационните и хидрографските обекти на електронна карта. Класификацията на обектите е изпълнена по йерархичен метод, а за характеризиращите признаци – по фасетния метод.

2. Кодификаторът има открит характер и възможности за развитие. За тематичните пространствени обекти са отделени пет байта. При кодиране се използва смесена система на кодиране, в която старшите раздели имат значение признаците за квалификация, а младшите – използват редова система на кодиране.

3. Кодификаторът може да бъде използван при създаване на интегрирани между дисциплинарни банки и хранилище на данни за морска среда и дейността на човека на море.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар