// Вие четете...

Чувства и власт

Кога и как се формират нуждите за власт?

„Каквато майката, такава и дъщерята. Ако бащата е побойник, и синът ще е такъв.“

Кога и как се формират нуждите за власт?

Още от най-ранна възраст малкия човек започва да гради своята представа за самия себе си, както и да изгражда стойностните си модели в своята база данни. На около две годинки изненадващо, но напълно обяснимо за притежаваните от него гени, малкия човек започва да изпитва нов вид дискомфорт, тоест липсата на власт, той вече иска власт. Кой би могъл да му помогне да отстрани този дискомфорт, естествено е, че това са неговите родители. Често за малкия човек, едно съвсем незначително отклонение от това, което очаква да види в своя стойностен модел може да го накара да плаче така, че да докара родителите си до полуда и за да го успокоят те са готови да направят всичко, което е по силите им. Този период някои го наричат период на „ужасните две годинки“. Ужасни са, защото децата най-често правят това, защото те основно искат. Така децата се научават на най-важните за тях слова „дай“ и „искам“, и при никакви обстоятелства не желаят да се лишат от тях. Тези две думички означават, че те трябва да получат това което искат, в противен случай, родителите ще бъдат наказани. Обратното също е вярно, когато родителите искат, а децата не се подчиняват, те също биват наказвани, така родителите налагат своята власт над децата си, но в същото време те създават поведенчески модели в тяхната база данни.
Да допуснем, че децата на тази възраст не съзнават, какво точно вършат, но подтиквани от нуждата си от власт те всъщност искат да проверят дали техните ефективни до този момент поведенчески механизми за упражняване на контрол могат да им служат за отстраняване на абсолютно всички неприятни за тях изживявания и да им осигуряват всичко, каквото поискат при това в мига, когато го поиска. Защо ли, ами защото именно това е основната цел на всяка власт. Тази цел не може лесно да бъде постигната, но много често някой почти се докосват до нея.
И наистина в този период почти всичко, което децата проверяват и изпробват, е свързано с властта. И като чели наистина е вярно, те сякаш се питат, „ако ги притисна, какво другите могат да направят за мен“. Понякога даже става така, че родителите дават повече от това, което децата искат, но всъщност те ги лишават от възможността да изградят свои собствени стойностни модели, а това може да донесе много неприятности в техния живот, тоест те не могат да почувстват и да се научат да балансират между властта и свободата.
С течение на времето освен изграждането на поведенчески модели за упражняването на власт към тях постепенно се добавят и елементи от нуждата за свобода, както и от нуждата от удоволствие чрез усвояване на нови познания и забавление.
Но скоро след „ужасните две годинки“ идва възрастта когато малкия човек открива, че „не всичко което хвърчи става за ядене“, че на този свят всичко си има граници. На тази възраст между две и четири годинки детето започва отново да преработва представата за родителите си, като за всемогъщи изпълнители на желания, която си е изградило, като стойностен модел в своята база данни, преди пробуждането на нуждата от власт. Детето открива, че родителите му няма да направят за него толкова, колкото желае, но и осъзнава, че въпреки това си струва да ги задържи в своя стойностен модел на поведение.
Следвайки хода на своето израстване, в предучилищна възраст то постепенно разбира, че да иска неща, които зависят от други хора и още повече не желаят или не могат да му ги дадат, може да му донесат само неприятности или пък не си заслужават усилията. По този начин детето неусетно се научава да не иска чак толкова много и да се съобразява с конкретната ситуация, тоест то до изгражда своите поведенчески модели. Тази малка промяна на стойностния му модел си струва усилието, защото тя му помага да осъзнае какво е възможно и реално, и какво не, тоест в неговата база данни се изграждат основите на неговия вътрешен контрол. В същото това време детето отсява от своята база данни моделите на някои хора, чиито грижи за него са били само временни и освен това, то се научава нещо много важно, какви поведенчески модели да приема или да отхвърля в своята база данни.
Всъщност нито ние, нито пък онези от които се страхуваме и се стараем да избягваме, осъзнават, че всички ние се нуждаем едни от други, а това е защото имаме едни и същи гени и еднакво силна и абсолютно безусловна нужда от чувство за привързаност. Условията в които сме принудени да живеем са резултат от нагласата ни за живот, която използваме и както знаем тя не е заложена в нашите гени, а ни е наложена отвън. И така, докато в обществото властват моделите на нагласа и практика за външен контрол, единственият начин по който можем да „общуваме“ с тези потенциално опасни хора е като ги наказваме или като се крием от тях, тоест да избягваме влизането във взаимоотношения с тях.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар