// Вие четете...

Съдба ли е морето

Кога България е имала национална сигурност?

„За военни работи не се съветвай със страхливец.“

Създаване на Българската армия. След Освобождението в края на 1878 г. войската ни наброява 31400 души. Със заповед № 1 от 15 юли 1878 г. на руския императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков се създава Българската земска войска. В края на 1878 г. тя  има в състава си общо 31 400 души, оборудвани с оръжие, материална част и боеприпаси от руската армия.

През ноември 1879 г. в София е създадено военно училище в което постъпват, като юнкери за обучение 255 българи. Освен тях в руски военни училища са изпратени 132 български младежи, а във Велико Търново се създава учебна дружина за подготовка на унтерофицери. На военна повинност подлежат всички български граждани от 21 до 40 годишна възраст. Българската войска се състои от 21 пеши дружини, 4 конни сотни, 6 пеши, 1 планинска и 1 конна батарея, 1 от 4 сапьорни роти, 1 обсадна рота и артилерийска паркова команда.

С княжески указ от 1884 г. се преминава от дружинна към полкова структура. Формирани са 8 пехотни и 2 артилерийски полка, към които са придадени пионерна дружина и морска част. След Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г., българската армия е реорганизирана в 12 полка. През Сръбско-българската война армията ни заедно с доброволците и опълченците наброява малко над 100 000 щика.

През 1886 г. в българската армия отново се извършва реорганизация, като се отменят корпусната и дивизионната организация и се въвежда отново бригадната организация, съществувала преди Сръбско-българската война. Българската армия се състои от 6 бригади, пионерна дружина, конна бригада и артилерийска бригада. Към армията са: Военно училище, Флотилия и морска част и Александровски държавен конезавод. На територията на Княжество България действат 21 военни полкови окръжия.

През 1889 г. е извършена нова реорганизация, според която в Българската армия има вече 24 пехотни, 4 конни, 6 артилерийски и един пионерен полк. Според Закона за въоръжените сили от 15 декември 1891 г. армията се състои от действаща и резервна, като действащата е със срок на служба от 10 години, от които 4 редовна и 6 в запаса, а резервната е със срок на служба от 8 години. Предвижда се по време на война общата численост на въоръжените сили на княжеството да достигат 318 570 души.

Стигат ли 45 хиляди щика? По време на Балканската война от 1912 – 1913 г. мобилизационният състав на Българската армия достига 639 567 души, а през Първата световна война към 1 септември 1918 г. тя се достига внушителните 885 175 души.

По силата на антибългарския Ньойски мирен договор от 1919 г. е ликвидирана наборната система и се въвежда принципът на доброволността, като при това общата численост на БА е сведена до 33 000 души. Тежестите на договора върху армията се премахват при военния министър генерал Луков през 1938 г., когато отпадат военните клаузи. През 1939 г. мирновременният състав на въоръжените сили на България се състои от четири отделни армии, с десет пехотни дивизии, две конни дивизии, въздушни и морски войски с обща численост на състав от 72 250 души.

Непосредствено след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. дошлата на власт Българска комунистическа партия (БКП) поставя под свой контрол цялата армия. През 1944 г. мобилизационният състав на Българската армия надхвърля 474 000 офицери, подофицери и войници. Част от офицерския състав е уволнен, създадена е Народна гвардия, включваща една дивизия, един полк и 71 по-малки подразделения, която е съставена изключително от партизани и други привърженици на крайната левица. В останалите части са назначени за помощник-командири цивилни комунисти.

На 14 февруари 2002 г. 39-ото Народното събрание променя Военната доктрина в съответствие с „план 2004″. Поправеният документ определя, че през 2004 г. България трябва да има въоръжени сили с мирновременен състав от 45 хиляди военнослужещи, а мобилизационните планове ще се разработват за 100 хиляди души, вместо за 250 хиляди, както е в по-стария вариант на доктрината.

„Начело на държавата стоят не българи и продажници, те не мислят за сигурността и благоденствието на българската нация. Особено след 1990 г. Тяхната основна цел е личното забогатяване. И естествено са склонни да работят за интересите на нациите от своята етническа принадлежност, както и да обслужват интересите на тези, които добре плащат.

След като нарязахме ракетите и пусковите установки, подарихме танковете на съседни държави и естествено очаквахме потупване по рамото от Големия брат. Но той отново размаха пръст, защото много била голяма армията ни, 45 000 войници стигат.“

В угода на чужди интереси нарязахме ракети и самолети. Антибългарската партия ДПС унищожи Строителни войски.

Междувременно се оказва, че цели десетилетия стотиците ракети „земя-земя“, които ни продава или дарява СССР преди 1989 г., са били без бойни глави. От нашата страна се е искало само да поддържаме ракетите, а бойните глави щели да ни бъдат доставени според плановете на ЩОВС (Щаб на обединените въоръжени сили) при нужда.

И така възниква въпроса кога България е имала национална сигурност?

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар