// Вие четете...

Нестандартни размишления

Ковчегът на завета.

„Крал без поданици няма и власт.“

Ковчегът на завета.

„Ковчегът на завета“! Ама че понятие. Търсят го не само Индиана Джоунс и неговите противници – националсоциалистите – окултисти, но и рицарите на крал Артур, и кой ли още не.
Много книги са писани за него, има и десетки хипотези, какво наистина е представлявал, какво би могъл да бъде или какво той все още е!
За да влезем в следите на тайната ще трябва да се върнем в 1094 г. сл. Хр.
Както всяка друга сутрин френският младеж Бернар от Клерво, когото по-късно папската колегия канонизира (Свети Бернар), отивал да се моли в църквата на манастира, в който живеел.
Този ден обаче щял да бъде различен. Вътрешното му усещане го заставило да остане по-дълго в божията обител, и получил видение…
Явил му се „ангел Господен“ (според собствените му думи), който му казал, че трябва да замине за Светите земи в Ерусалим и да изкопае Ковчега на завета, скрит от цар Соломон в гробница при един храм близо до каменната катедрала, за да го пренесе с кораб до Франция.
От по-късните разкази на Бернар научаваме, че той изпълнява задачата и пренася „ковчега“ с кораб до Южна Франция, близо до днешния град Ница. Той съзрял мястото (голият връх Мон-Шов) още от кораба, когато достигнал Сен-Жан-Кап-Фера.
След като го занася дотам, издига пирамида край пещерата „с определена големина и ориентирана според определени небесни посоки“.
Защо са били всички тези усилия?
Бернар казва, че ангелът му обяснил смисъла на задачата: „съдържанието на «Ковчега на завета» отново да влезе в съзнанието на хората, защото те отново са узрели да разберат и използват космическите закони и могат да познаят, че Бог реално съществува като същност и че техните души са създадени от «мисълта» му.“
Ангелът му съобщил, че в „Ковчега на завета“ е записано познанието за смисъла и целта на всяко битие – така както преди хиляди години за последен път се е открило пред хората.
Тъй като по онова време Ерусалим е окупиран от селджуците, които са мюсюлмани, на християните било забранено да посещават „светите места“.
Какво да се направи?
Това, което ще чуете, прилича на шпионски трилър, но de facto се е случило. Случва се приблизително следното: Тъй като Ковчегът на завета нямало как сам да излезе от скривалището си, се търси начин да се стигне до пещерата. Младият Бернар решава да довери задачата и видението си на тогавашния папа Урбан II. Взема се решение християните да бъдат поведени на „свещена война“ и по този начин да се стигне до Ерусалим.
След като още осем рицари, между които и Юг дьо Пайен, са посветени в тайната, на 23 ноември 1095 г. в Клермон папа Урбан II, за да нажежи обстановката, заявява пред множеството, че персите – неверници щели да осквернят и превърнат „светите места“ на „свещената държава“ в пустиня.
Историците са единодушни, че папата успява да накара тълпата да побеснее и след неговия призив за освобождение на земите от варварите, вярващите се просвали на земята, биели се в гърдите, признавали си греховете и крещели: „Смърт на езичниците!“
После той вдигнал срещу тях кръст и ги подканил да сложат по един на гърдите и рамената си, което означавало, че ако умрат за Христос, ще отидат в небесното царство.
Посланието преминава през града като хала – навсякъде хората започват да си пришиват платнени кръстове и да заминават към Кьолн, защото чули, че там се събира войска, предвождана от религиозни фанатици.
И така, през март 1096 г. първата „армия“ от почти сто хиляди души, преди всичко бедни мъже, жени и деца и при това дори невъоръжени тръгват от Кьолн, за да освободят „светите земи“. Представата за случилото се е абсурдна, но показва колко лесно могат да бъдат управлявани тълпите. Това е най-старата игра и човечеството, предимно от Запада, което толкова арогантно заявява за себе си, че е образовано и трезво, винаги става жертва на подобни трикове. И отново ще стане…
Нека се върнем обратно към кръстоносните походи: Изпадналата тотално извън контрол сбирщина започва да унищожава еврейски селища и да граби още в родината си; постепенно се приближава до Близкия Изток.
След първия Кръстоносен поход, възникнал спонтанно от речта на папата, следва втори: първата организирана рицарска войска на християните, предвождана от европейски князе, поема към Близкия Изток на Коледа, 1096 г. Тъй като постоянно се включвали още, и още хора, армията успяла да стигне до портите на Ерусалим едва на 7 юни 1099 г., тоест почти три години по-късно.
На 15 юли Готфрид дьо Буйон, който заедно с Юг дьо Пайен е начело на кръстоносците, успява да убеди египетския губернатор да капитулира, в замяна на което той и свитата му са освободени. Към населението на Ерусалим, обаче, те не проявяват същото внимание: след напускането на губернатора, „християнските“ рицари изколват почти всички жители, в резултат на което жертвите достигат 50 000.
Войната продължава до 1114 г. – общо 18 години, и кръстоносците отвоюват почти цялата „свещена държава“ в полза на християните.
Когато спокойствието в Ерусалим се възстановява, рицарите отишли до мястото, посочено на Бернар от Клерво във видението му. Намерили пещерата и започнали да копаят. Първоначално откриват множество скулптури и погребални дарове. След като проникнали дълбоко навътре, в друго помещение намират т.нар. ковчег на завета – ставало дума за 19 каменни саркофага. Те били пълни с кожени рула, изпъстрени с писмени знаци и рисунки. В саркофазите имало и модели от все още неизвестни днес материали, както и специално шлифовани кристали, механични уреди, чиято употреба за онова време остава загадка, както и много други предмети, непонятни за хората от онова време.
Те прегледали всичко и отново затворили гробницата, за да изчакат най-подходящия момент за транспортиране.
След окончателната победа Готфрид дьо Буйон провъзгласява „Царство Ерусалим“, а година по-късно, когато умира, брат му Балдуин става новия крал на Ерусалим. Балдуин I остава на трона до смъртта си през 1118 година. Още по време на неговото регентство трябва да е имало оживен, а отчасти таен, обмен с Франция.
Между аристократите във войската на кръстоносците е и споменатият вече млад рицар Юг дьо Пайен, племенник на най-влиятелния граф Хуго дьо Шампан, който е един от подбудителите на цялата акция. Кръстоносният поход среща Юг с четири десетгодишния му приятел и ментор Йоан от Везеле, посветен в бургундския Бенедиктински орден. Шейсет годишният рицар-монах Йоан остава в Ерусалим и по-късно се прочува като Йоан от Ерусалим, мистичния автор на тайни пророчества, които дълго време бяха известни само в посветените кръгове. Той превръща част от знанието, което открива, подобно на Нострадамус в стихове, за да подготви хората за събитията, които предстоят.

Изображение 45: Карта на Атлантида от Атаназиус Кирхер от 1664 г. Не се знае на какво се базират изчисленията му. На това място ли се е намирала Атлантида, това ли е реалната й площ?

Затова пък Юг дьо Пайен се връща във Франция, впечатлен от еврейските и мюсюлманските тайни учения, и преди всичко потресен от „забранената истина“, която стигнала до ушите му: Исус не е умрял на кръста!
Новият крал Балдуин II подкрепя групата, нарекла себе си „Бедните рицари на Христос и на Соломоновия храм“, и ги настанява в двореца, издигнат върху могилата на храма, което със сигурност не е случайно! Оттам и името „рицари тамплиери“ (Temple = храм).
Юг дьо Пайен става първия Велик майстор на Тамплиерския орден.
През 1119 г. каменните саркофази най-накрая са пренесени от тамплиерите в Мон Шов, близо до Ница, както било указано във видението. На определеното място, според напътствията на Бернар от Клерво, тамплиерите издигат пирамида, която е запазена до ден днешен; тя обаче не е много типична като форма, да не говорим, че почти е недостижима.

Изображение 46: Тази карта на Антарктида от Оронтеус Финаеус е от 1531 г. Официално континентът е открит 250 години по-късно. Картата съдържа детайли, които ясно показват, че е била картографирана в не заледен период. От кого? Последният топъл период в Антарктида свършва преди 6000 години…

След като пренасят находките, рицарите започват да изследват съдържанието и текстовете на саркофазите. Натъкват се на проблем, защото всичко е написано на непознат език, за който по-късно се оказва, че произхожда от Атлантида.
Някои се съмняват, че саркофазите са „Ковчегът на завета“, описан в Стария завет, защото в него се казва, че предметът, който юдеите разнасяли, е един, но явно тамплиерите били убедени, че са намерили, каквото са търсили.
Някои историци смятат, че саркофазите първоначално са били скрити в Египет, може би под платото Гиза, но това са недоказани хипотези. Предполага се, че юдеите са ги крили там и по-късно са ги прекарали в Ерусалим, но не са могли наистина да оценят съдържанието им заради неизвестната писменост.

Изображение 47: Картата на Пири Рейс възниква през 1513 г. и е създадена от адмирал Пири Рейс. На нея са предадени детайли, които по онова време все още няма откъде да са били известни, например Антарктида без лед. Картата е малко разкривена, сякаш е гледана от въздуха. Тя е съставена, това твърди самият картограф, от други 20 по-стари карти от времето на Александър Велики (род. 356 г. пр. Хр.), които показвали целия (!) свят. Между Огнена земя и Антарктида на картата е изобразена сухоземна връзка. За последен път това е било така преди 11 000 години. Кой е истинският автор?

Между находките има древни географски карти. Копие на една от тях е открита по-късно в Константинопол: сензационната „Карта на Пири Рейс“, на която освен Европа, Африка, Северна и Южна Америка, е изобразена и не заледената Антарктида! Пири Рейс (ок. 1465/70–1554/5) – адмирал в османската флота и картограф. Събира географски карти, от които през 1513 г. създава въпросната прочута карта, кръстена на негово име. През 1929 г. тя е намерена в библиотеката на двореца Топкапи сарай в Константинопол.
Бернар от Клерво имал и второ видение, в което му било казано да отиде в пирамидата и да се отвори за космическото духовно поле (хрониките на Акаша); Бернар видял хода на цялото Сътворение от началото до края и бил в състояние не само да осъзнае духовните закони, но и да чете текстовете на атлантите. Едва тогава той и придружителите му (на които успял да обясни второто си видение само отчасти) успели да систематизират и да използват атлантическото знание.
То било изградено върху пирамиден език, нещо като геометричен-универсален-език, тъй като не можели да предположат кой и кога ще се натъкне на текстовете им и какъв език ще е говоримият език тогава.
Който намери ключа за него, може да разкодира всяка буква и име, независимо от какъв език, по отношение на смисъла за живота.
И ето, че тамплиерите получили знания за плана на Сътворението и разбрали механизмите, които носи животът в себе си.
Преди всичко е важно едно: в текстовете е описана цялата човешка история, както и нашето бъдеще; ясно е, че това съвпада с Откровението на Йоан, т.е. че нашият тип цивилизация ще приключи, или казано по-точно, ще бъде унищожена, както е описано в Апокалипсиса.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар