// Вие четете...

Роли в живота

Клетва за вярност от повелителя на правоверните.

„Ако клетвата бодеше като трън, не биха се клели така много.“

Веднага след победата Нуреддин нарежда да му донесат знамена с кръстове и русите коси на няколко западняци, загинали в боя. Като слага всичко в една торба, той я подава на един от най-благоразумните си хора с думите: Тръгни веднага за Билбейс, направи така, че да влезеш вътре и предай трофеите на Ширкух като му съобщиш, че Бог ни дари с победа. Той ще ги нареди по крепостните стени и гледката ще всее страх у неверниците.

Вестите за победата край Харим преобръщат изхода на битката в Египет. Те повдигат духа на обсадените и принуждават западняците да се върнат в Палестина. Пленяването на Боемунд III, наследник на Реналд начело на Антиохийското княжество и натоварен от Амори да ръководи в негово отсъствие делата на Ерусалимското кралство, както и избиването на хората му, принуждават краля да търси компромис с Ширкух. След няколко контакти двамата се договарят да напуснат Египет едновременно. В края на октомври 1164 година Мори се връща в Палестина по крайбрежието, а кюрдският военачалник се прибира в Дамаск за по-малко от две седмици, като минава по същия път както и на идване.

Ширкух е доволен, че е успял да напусне Билбейс невредим и с вдигната глава, но истинският победител след шестмесечния поход е безспорно Шауер. Използвал е Ширкух, за да се върне на власт, след което си е послужил с Амори, за да неутрализира кюрдския генерал. След това и двамата са побягнали, за да му оставят пълна власт над Египет. В продължение на повече от две години Шауер ще се опитва да я заздрави.

Но с тревога за последиците. Защото знае, че Ширкух няма да му прости измяната. Впрочем от Сирия редовно идват новини, че кюрдският генерал непрекъснато настоява пред Нуреддин да му разреши нов поход до Египет. Синът на Зинки не е склонен на подобно нещо. Статуквото му харесва. Важното е западняците да бъдат държани далече от Нил. Но не винаги е лесно да се измъкнеш от заплетените обстоятелства — като се страхува от нова светкавична експедиция на Ширкух, Шауер взима предпазни мерки и сключва договор за взаимопомощ с Амори. Именно това кара Нуреддин да разреши на наместника си да подготви нова военна сила в случай, че кръстоносците се намесят в Египет. Ширкух избира за експедицията си най-доблестните воини от армията, между които и племенника си Юсеф. Приготовленията на свой ред изплашват везира и той настоява пред Амори да му бъдат пратени войски. През първите дни на 1167 година надпреварата към Нил се подновява. Западняшкият крал и кюрдският генерал пристигат почти едновременно във възлюбената страна, всеки по обичайния си път.

Шауер и западняците са събрали съюзническите си сили пред Кайро в очакване на Ширкух. Но той предпочита сам да определи обстоятелствата за срещата. Като продължава дългия път, започнат от Алеп, той заобикаля от юг египетската столица, прекарва войските си през Нил с помощта на малки ладии и тръгва отново на север, без въобще да спира. Шауер и Амори, го очакват да се появи от изток, но изведнъж го виждат да идва от противоположната посока. Нещо по-лошо, той се е настанил западно от Кайро, близо до пирамидите в Гиза и една чудесна естествена преграда го дели от неприятелите му — Нил. От добре укрепения си лагер той изпраща послание на везира: Западния ни враг е досами нас, му пише той, отрязан от тила си. Да обединим силите си и да го погубим. Случаят е подходящ и няма да се повтори. Но Шауер не се задоволява само с отказ. Той нарежда да екзекутират пратеника и занася писмото от Ширкух на Амори, за да му докаже лоялността си.

Въпреки жеста франките продължават да са недоверчиви към своя съюзник, който — знаят го много добре — ще ги предаде веднага щом престане да има нужда от тях. Те смятат, че е дошло време да се възползват от заплашителната близост на Ширкух, за да установят властта си в Египет. Амори настоява между Кайро и Ерусалим да бъде сключен официален съюз, скрепен от самия фатимидски халиф.

Двама рицари, знаещи арабски — нещо нерядко сред франките на Изток — отиват в резиденцията на младия ал-Адид. Шауер, който очевидно държи да ги впечатли, ги отвежда в един великолепен дворец с богати украси, който те пресичат с бърза крачка, заобиколени от цяло ято въоръжени стражи. Кортежът преминава през безкрайна галерия от сводове, където не прониква ни лъч светлина, и най-накрая се озовава пред огромна резбована врата, водеща към преддверие, а оттам — към нова врата. След като прекосяват безброй украсени зали Шауер и гостите му попадат в двор, настлан с мраморни плочи и обграден с позлатени колони, в центъра на който един фонтан излага на показ възхитителните си златни и сребърни тръбички, а навсякъде наоколо хвърчат дошли от всички краища на Африка пъстропери птици. Именно на туй място придружаващите ги стражи ги поверяват на живеещите в непосредствена близост до халифа евнуси. Отново трябва да преминат през низ от салони, сетне през градина с укротени зверове — лъвове, мечки, пантери, за да стигнат най-накрая до двореца на ал-Адид.

Още не влезли в обширната зала, чиято стена в дъното е от златоткана коприна, изпъстрена с рубини и изумруди, и ето че Шауер се хвърля три пъти наземи и оставя оръжието си на пода. Едва тогава завесата се вдига и се появява халифът, облечен в коприна и със закрито лице. Като се приближава и сяда в краката му, везирът излага плана за съюз с кръстоносците. След като го изслушва спокойно, ал-Адид, който по това време е на шестнадесет години, изказва уважение към политиката на Шауер. Везирът тъкмо се кани да се изправи, когато двамата западняци поискват от повелителя на правоверните да се закълне, че ще остане верен на споразумението. Очевидно подобно искане звучи възмутително за царедворците около ал-Адид. Самият халиф също изглежда шокиран, а везирът побързва да се намеси. Договорът с Ерусалим, обяснява той на своя господар, е въпрос на живот и смърт за Египет. Той го заклева да не възприема искането на кръстоносците като проява на неуважение, а само като белег на непознаването им на източните обичаи.

С пресилена усмивка ал-Адид протяга ръка, облечена в копринена ръкавица, и се заклева да спазва договора. Но единият от западните емисари го прекъсва: „Клетвата, казва той, трябва да бъде дадена с гола ръка, защото ръкавицата би могла да послужи като знак за измяна в бъдеще“. Искането предизвиква нов скандал. Царедворците шушукат помежду си, че това е обида за халифа и че нахалниците трябва да бъдат наказани. Въпреки това след нова намеса от страна на Шауер халифът, запазвайки спокойствие, сваля ръкавицата, протяга голата си ръка и повтаря дума по дума клетвата, която му диктуват представителите на Мори.

Веднага след края на тази необичайна среща съюзените египтяни и западняци изготвят план как да пресекат Нил и разбият армията на Ширкух, който вече е потеглил на юг. Вражи отряд, предвождан от Амори, тръгва по петите му. Чичото на Саладин се преструва, че е в безизходица. Съзнавайки, че главната му слабост е отрязването от тила, той се опитва да постави преследвачите в същото положение. На разстояние една седмица път от Кайро Ширкух заповядва на войските си да спрат и им съобщава в пламенна реч, че е дошъл денят на победата.

Битката се разразява на 18 март 1167 година близо до селището Ел-Бабейн, на западния бряг на Нил. Изтощените от дългото препускане армии се хвърлят в боя с желанието да приключат въпроса веднъж завинаги. Ширкух е поверил на Саладин командването на центъра и му е наредил да отстъпи веднага щом врагът нападне. Амори и рицарите атакуват с широко развети знамена и когато Саладин се престорва, че бяга, те се впускат да го преследват, без да си дадат сметка, че дясното и лявото крило на сирийската армия им отрязват възможността за отстъпление. Загубите на западните рицари са големи, но Амори успява да се измъкне. Той се връща в Кайро, където е останала по-голямата част от войската му, твърдо решен да си отмъсти колкото се може по-бързо. Със съучастието на Шауер се готви да се върне назад начело на мощна експедиция в Горен Египет, когато пристига трудна за вярване вест: Ширкух е превзел Александрия, най-големия град на Египет, разположен в северния край на страната, на средиземноморския бряг!

Така след победата си край Ел-Бабейн непредвидимият кюрдски генерал, без да чака нито ден и преди още враговете му да са се съвзели, пресича с главоломна бързина египетската територия от юг на север и влиза триумфално в Александрия. Населението на голямото средиземноморско пристанище, враждебно настроено към съюза с кръстоносците, посреща сирийците като освободители.

Шауер и Амори, принудени да следват адския ритъм, наложен от Ширкух на войната, обсаждат Александрия. В града почти няма хранителни запаси и след месец заплашеното от глад население започва да съжалява, че е отворило портите за сирийския експедиционен корпус. Положението дори изглежда отчаяно в деня, когато западняшката флота хвърля котва срещу залива. Но Ширкух не се признава за победен. Той поверява командването на крепостта на Саладин, събира няколко стотин от най-добрите си конници и с тях дръзко напуска града през нощта. Като препуска с всичка сила, той пресича неприятелските линии и язди ден и нощ чак до… Горен Египет.

В Александрия блокадата става все по-жестока. Скоро към глада се прибавят епидемии, както и ежедневното обстрелване с катапулти. Отговорността е тежка за двадесет и девет годишен младеж като Саладин. Но предприетото от чичо му отвличане на вниманието ще даде резултат. Ширкух знае, че Мори е нетърпелив кампанията да приключи и да се върне в кралството си, изложено на постоянните набези на Нуреддин. Като отваря нов фронт на юг, вместо да стои затворен в Александрия, кюрдският генерал заплашва да проточи до безкрай конфликта. Той дори организира в Горен Египет истински бунт срещу Шауер и кара множество въоръжени селяни да се присъединят към него. Когато войските му стават достатъчно многочислени, той се приближава до Кайро и изпраща на Амори добре обмислено послание. И двамата си губим времето тук, пише той по същество. Ако кралят благоволи спокойно да обмисли нещата, ще забележи ясно, че с прогонването ми от тази страна само обслужва интересите на Шауер. Амори е убеден в това. Двамата бързо постигат споразумение, обсадата на Александрия е вдигната и съпроводен от почетна гвардия Саладин напуска града.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар