// Вие четете...

Ниво на океана

Класификация на формите на подводния релеф.

:Което морето е погълнало, няма да се върне.“

Разчлененост на земната кора. Външна представа за релефа ние получаваме, наблюдавайки неравностите на повърхността на земята. Такива неравности се проявяват в хоризонтална и вертикална плоскости и поради това са получили названието хоризонтална и вертикална разчлененост на релефа.

В повседневната практика при оценка, сложността на релефа се ограничава от три категории разчлененост на релефа: неразчленен, слабо разчленен и силно разчленен. При изучаването на релефа тези оценки се оказват неопределени и се нуждаят от допълнителни морфографични или морфометрични характеристики.

Нагледна представа за степента на хоризонталната разчлененост може да се получи, например, по бреговата линия. На всеки са известни такива участъци, където на протежение на десетки километри и даже на стотици брегът е изключително равен и няма нито една бухта. Но се срещат и такива брегове, които се отличават с голяма изрязаност, създадена от многочислени заливи, бухти, острови и полуострови.

Оценявайки планетарните особености на релефа на нашата планета, вече беше указано за неравномерното разпределение на сушата и океаните, а също така и на другите особености за тяхното разположение и форми. Разделянето на сушата от водите на Световния океан създава крупни планетарни форми на хоризонталната разчлененост: материци и океани. По нататък следват все по-малки форми: морета, заливи, проливи, бухти, носове. Образованията, определящи хоризонталната разчлененост се явяват също така островите и полуостровите. Площта на всички острови е 9,9 млн. км², тоест около 6,5% от площта на сушата. Разположението на островите в океаните е неравномерно и в зависимост от местоположението се делят на материкови и океански (самостоятелни).

Материковите острови се разполагат преимуществено в непосредствена близост на материците на земната кора от материков тип и обкръжени от не големи дълбочини. Те, като правило, са сходни по геологически строеж и по релеф с прилежащи участъци от материците. Най-големите острови са сред материковите.

Океанските острови обикновено са с не големи размери, разполагат се далеко от материците сред големи дълбочини. В повечето случаи тези острови са с вулканичен произход. Особено широко са разпространени островите от този тип в Тихия и Атлантическия океани. Към океанските острови се отнасят също така много коралови образования: атоли, брегови и бариерни рифове.

От масивите на сушата в океана или морето често се вдават значителни участъци от земната повърхност, наречени полуострови, които се делят на отчленени и причленени.

Отчленените полуострови се образуват в резултат на понижаване на отделни участъци от материка и затопяването им с океанска вода (пример от този тип – полуостров Камчатка).

Причленените полуострови възникват в резултат на запълване на тесни провлаци между материка и острова от утаечни материали или речни наноси (такива образования се явяват, например, полуостров Крим).

Характерна особеност на релефа на морското дъно на Световния океан е също в неравномерната вертикална разчлененост: в централните части на океаните са разположени подводни хребети; най-дълбоките участъци на океаните се намират в окрайнините или в близост на материците, или в близост на островните дъги.

Обща представа за вертикалната разчлененост на земната повърхност може да се получи с помощта на хипсографичната крива А, приведена на рис. 3. Кривата е построена по следния начин – по абсцисата последователно са положени земните повърхности (в проценти), принадлежащи на отделните степени на височините и дълбочините, а след това са получени точките от графиката съединени с плавна линия.

Рис. 3

Хипсографичната крива фиксира две основни нива от земната повърхност: материкова и океанска.

По батиметрични различия в пределите на океана се отделят няколко зони: неритова с дълбочини от 0 – 200 м, батиална (200 – 3000 м), абисална (3000 – 6000 м), ултра абисална (над 6000 м).

Тези батиметрични зони съответстват на четири широко известни форми на подводния релеф: шелф (материкова плитчина), материков склон, ложе на океана и дълбоководен жлеб. Хипсографичната крива показва също, че в океана преобладават дълбочини от 4000 – 5000 м.

Съвременните изследвания са установили, че релефа на океанското дъно не само значително превъзхожда по амплитуда (размах) релефа на сушата, но се и отличава с по-голяма сложност, която не се отразява от хипсографичната крива. На тази рис. 3 с пунктирана линия Б, обобщения профил на дъното, която дава нагледна представа за всички крупни форми на подводния релеф. Но и обобщения профил, разбира се не позволява да се получи представа за реалния релеф на океанското дъно.

Класификация на формите на подводния релеф.

Общи положения. Класификацията на подводния релеф първо била осъществена от Международния географски конгрес през 1889 г. С натрупването на нови сведения за подводния релеф хидрографските служби на различните страни са разработили нови класификации. Като правило, тези класификации са се съставяли на основата само на външни признаци на релефа, което безусловно е свалило тяхната значимост. Много съвременни класификации на подводния релеф отдават предпочитание не на морфографическите или на морфометрическите признаци, а на генетическите.

Генетичните класификации по принцип са повече фундаментални и широко се използват при създаването на специални геоморфологични карти. Морските навигационни карти носят преимуществено морфографична и морфометрична информация. Освен това, следва да се има в предвид, че ако външните форми на релефа се определят еднозначно, то относно техния произход много често не са единни. Вероятно, тези причини, наред с бързото натрупване на нови сведения не са позволили до настоящия момент да бъде изработена единна, повсеместна и приемлива навигационно – хидрографска класификация на подводния релеф, отчитаща всички форми на релефа и морфометричните, морфографичните признаци.

Изучавайки релефообразуващите процеси, а също така разглеждайки формите на подводния релеф, създадени от ендогенните процеси по протежение на продължителна геологична история най-крупните, планетарни форми, които са свързани с геологичните структури и тип земна кора са:

– подводна окрайнина на материците;

– преходни зони;

– средно – океански хребети;

– ложе на океана.

В таблица 2 е дадена площта на планетарните форми на подводния релеф.

Площ на планетарните форми на подводния релеф, млн. км² в %

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар