// Вие четете...

Приложни науки

Класификация на картографските проекциите.

„В училището на живота няма ваканции.“

Класификация на картографските проекциите.

В зависимост от ориентирането на спомагателната картографска повърхност картографските проекции се подразделят на:
Нормални проекции – плоскостта на проектиране се допира до земното кълбо в точката на полюса или оста на цилиндъра (конуса) съвпада с оста на въртене на Земята (рис. 18).

Нормални (прави) проекции.

Напречни проекции – плоскостта на проектиране се допира до екватора в някаква точка или оста на цилиндъра (конуса) съвпада с плоскостта на екватора (рис. 19).

Напречни проекции.

Коси проекции – плоскостта на проектиране се допира до земното кълбо в зададена точка (рис. 20).

Коси проекции.

От косите и напречните проекции най-често се използват косите и напречните цилиндрични, азимутални (перспективни) и псевдоазимутални проекции (рис. 21).
Напречните азимутални проекции се използват за карти на полукълбата, косите – за територии, имащи окръглена форма. Картите на материците често са в напречни и коси азимутални проекции. Напречно – цилиндричната проекция на Гаус – Крюгер се използва за държавни топографски карти. В правите проекции мрежата от паралели и меридиани се явява нормална мрежа.

Картографски мрежи: а) – в напречна цилиндрична проекция; б) – в коса цилиндрична проекция; в) – в коса азимутална проекция.

В косите и напречните проекции нормалната мрежа не съвпада с основната мрежа от паралели и меридиани (рис. 21), а представлява мрежа от криви линии, наричани вертикали и алмукантари.
Равноъгълна, напречно – цилиндрична проекция на Гаус–Крюгер

При необходимост от картографиране на големи територии преносът към плоскост води до значителни изкривявания. По тази причина при построяването на топографски карти на такива територии се пренася не цялата територия, а отделни нейни зони, чиито протяжност по дължина са в пределите на 6° (рис. 22).

Много полюсно изображение на земния елипсоид.

За пренасянето на зоните се използва напречна цилиндрична проекция на Гаус-Крюгер. Същността на проекцията се заключава в това, че цялата земна повърхност се изобразява чрез меридианни зони. Такава зона се получава в резултат на разделянето на земното кълбо с меридиани през 6°.
На рис. 23 е изобразен допирателен към елипсоида цилиндър, чийто ос е перпендикулярна на малката ос на елипсоида.

Взаимно разположение на елипсоида и напречен допирателен цилиндър:
РР′ – малка ос на елипсоида; ОО′ – ос на цилиндъра; ЕЕ′ – екватор; СС′ – образуваща на цилиндъра, допирателна към елипсоида в точка от екватора.

При построяване на зоните на отделен допирателен цилиндър елипсоида и цилиндъра имат обща линия на допиране, която преминава по средата на меридианната зона. При прехода на плоскост той не се изкривява и съхранява своята дължина. Този меридиан, преминаващ по средата на зоната се нарича осеви меридиан.
Когато зоната е проектирана на повърхността на цилиндъра, той се разрязва по образуващата и се разгъва на плоскостта. При разгъването осевия меридиан се изобразява без изкривявания като правата РР′ и точно него приемат за оста X. Екватора ЕЕ′ също се изобразява като права линия, перпендикулярна към осевия меридиан. Него пък приемат за оста Y. За начало на координатните оси във всяка зона се приема пресечната точка на осевия меридиан и екватора (рис. 24).
В резултат, всяка зона представлява координатна система, в която положението на коя да е точка се определя чрез плоски правоъгълни координати X и Y.

Зони в проекция Гаус-Крюгер.

Повърхността на земния елипсоид се дели на 60 шест градусни по дължина зони. Броенето на зоните се води от Гринуичкия меридиан. Първата шест градусна зона ще има значение 0° – 6°, втората зона 6° – 12° и т.н.
Броенето на зоните се води от Гринуичкия меридиан, а броенето на колоните на картните листи започва от 180° градусовия меридиан. Номерът на зоната се изчислява по формулата:
n = N − 30,
където n – номер на шест градусната зона, а N – номер на колоната картни листи в мащаб 1:1 000 000, например, лист N – 45 се намира в 45-та колона и 15-та зона.
Както вече беше казано, за начало на координатите за всяка зона се явява точката на пресичане на екватора със средния (осевия) меридиан на зоната, която се изобразява в проекцията като права линия и се явява като абсцисна ос. Абсцисата се отчита за положителна към север от екватора и отрицателна към юг. Ординатна ос се явява екватора. Ординатата се отчита като положителна към изток и отрицателна към запад с начало от осевия меридиан (рис. 25).

Зона Гаус-Крюгер. Определяне на правоъгълните координати.

Тъй като абсцисата се отчита от екватора към полюсите, то за територии, които са разположени в северното полукълбо, то тя винаги ще бъде положителна. Ординатите пък във всяка зона могат да бъдат както положителни, така и отрицателни, в зависимост от това, къде се намира точката относно осевия меридиан (на запад или изток).
За да се постигне удобство при изчисленията е необходимо да се избавим от отрицателните значения на ординатата в пределите на всяка зона. Освен това, разстоянията от осевия меридиан на зоната до крайния меридиан в най-широкото място на зоната примерно е равно на 330 км. (рис. 25).
За да се правят разчети е удобно разстоянията да се вземат, като равни на кръгло число километри. С тази цел оста X условно е изнесена на запад на 500 км. По този начин, за начало на координатите в зоната приемат точка с координати x = 0, y = 500 км. Поради това ординатата на точките лежащи западно от осевия меридиан на зоната ще имат значения по-малки от 500 км, а точките, лежащи източно от осевия меридиан, ще имат значения по-големи от 500 км.
Тъй като координатите на точките се повтарят във всяка от 6°-те зони, пред ординатата Y се указва номера на зоната.

За нанасяне на точки по координати и определяне на координатите на точки на топографските карти има правоъгълна мрежа. Паралелно на осите X и Y се прокарват линии през 1 или 2 км (в мащаба на картата), и поради това тях ги наричат километрови линии, а мрежата се нарича правоъгълни координати – километрова мрежа (рис. 26).

Схематично разположение на линиите на правоъгълната мрежа в пределите на зоната.

На топографските карти ние лесно, не знаейки, например, номенклатурата на листа, можем да определим в коя зона се намира дадения картен лист (рис. 27).

Определяне на зоната на листа топографска карта по оцифровката на километровата мрежа.

Както се вижда от рис. 27, километровите линии не са паралелни на рамката на картата, по причина на това, че правите координатни оси не са паралелни на кривите меридиани и паралели.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар