// Вие четете...

Ниво на океана

Класификация и описание на морските брегове.

„Знанието е съкровище, което навсякъде следва онзи, който го притежава.“

Характерен външен и най-млад облик на подводния релеф се явява бреговата линия.

Брегова линия се нарича границата, по която водната повърхност се пресича със сушата. Положението на бреговата линия не остава неизменно. Ако даже не се отчитат тектоничните колебания, то известни кратковременни премествания на бреговата линия ще има в резултат на изменение на нивото на морето под въздействието на приливите, сгона, нагона и вълнението. Забележимо преместване бреговата линия изпитва на участъците с интензивни процеси на размиване и акумулация.

Следователно, под брегова линия се подразбира някакво средно положение на границата между морето и сушата в даден период. На навигационните морски карти за морета, където величината на прилива е по-малка от 0,5 м, бреговата линия се изобразява с една черта съответстваща на границата на водата при средно ниво (уровен) на морето.

За морета с величина на приливите по-голяма от 0,5 м, бреговата линия се изобразява с две черти: едната от тях се прекарва по границата на водата при най-ниско ниво и представлява по този начин, граница на осушаването, а другата съответства на нивото на най-пълна вода и се явява собствено бреговата линия.

Протяжността на съвременната брегова линия на Световния океан е около 777 хил. км.

Полосата на сушата, непосредствено допираща се до бреговата линия и формиращия се релеф под влиянието на морските вълни при съвременно средно ниво се нарича бряг.

Крайбрежие се нарича част от сушата, граничеща с брега. В пределите на крайбрежието формите на релефа са се създавали от морето при древни, по-високи нива.

Крайбрежната полоса на морето, където се е оказвала активна релефообразуващата роля на вълнението се нарича подводен брегови склон. Брега и подводния брегови склон съставят бреговата зона.

В пределите на бреговата зона най-активно протичат съвременните процеси на взаимодействие на сушата и морето, тоест абразия и акумулация. Абразията разрушава или размива брега, а в резултат акумулацията се натрупват отломъчни и рохки, ронливи материали. Абразия и акумулация, това са екзогенни фактори, определящи формите на релефа в бреговата зона. Но забележима роля в формирането на брега могат да оказват също така и други процеси: приливи, течения, термичното влияние на водата, жизнената дейност на морските организми.

В съответствие с преобладаващото влияние на едни или други процеси се различават два типа морски брегове – абразивни и акумулативни. При това следва да се има в предвид, че под тип трябва да се разбира съчетанието на брегови форми на релефа, обладаващи сходен облик, строеж, произход, закономерно повтарящи се на определена протяжност.

За абразивните брегове е характерен стръмен и висок отстъп, сложни коренни породи и образования в резултат на разрушителната работа на вълните. Такъв отстъп се нарича брегови обрив (сипей). При последващо развитие на бреговия обрив протича натрупване на отломъчен материал непосредствено до подножието, и тогава се заражда плажът. Плаж е активна част от брега, преустройваща се при всяко вълнение.

За акумулативните брегове са характерни широките плажове, бреговите валове, косите, ниското крайбрежие.

Бреговете на океаните и моретата се отличават с голямо разнообразие благодарение на сложното взаимодействие на тектоничните движения, абразията и акумулацията.

Най-очевидните различия на бреговете са по външните морфографични признаци. Така, по хипсометрични нива те се делят на неизменни, повишени и планински (полегати, обривисти и отвесни).

По барометрични нива на бреговия склон се различават полудълбоки и плитки брегове.

По очертанията на бреговата линия, тя се разделя на праволинейна, изравнена, извита, двойна и островна.

Праволинейния бряг е лишен от извивки на големи разстояния. При това към праволинейния бряг могат да се отнасят както високите стръмни, така и ниските отложени брегове.

Изравнените брегове се отличават с плавна дъгообразна форма на бреговата линия и обикновено са ниски плажове, зад които следват високи стръмни склонове, съставени от твърди планински породи.

Извити брегове, състоят се от редица близко разположени едни към други бухти и заливи. Ако разстоянието между съседните бухти превишава ширината на входа на бухтата не повече от 10 пъти, то такива брегове се наричат бухтови.

Двойните брегове се образуват там, където паралелно на основния бряг се простира коса или плитчина.

Островните брегове се определят по големия брой острови и скали, простиращи се паралелно на основната брегова линия.

Очертаването на бреговата линия и строежа на бреговата зона се определят от геологическите особености на района и вертикалните премествания в резултат на тектоничните движения на земната кора или на евстатичните колебания на нивото.

В качеството на изходен етап в развитието на съвременните брегове се приема времето за завършване на след ледниковата трансгресия, настъпила преди 5 – 6 хил. години. В последващото затопляне релефът се преработил под въздействието на екзогенните процеси.

В класификацията на бреговете, приета в „Атлас на океаните”, в зависимост от степента на изменение на изходните брегове се определят три основни групи:

1. Малко изменени от морето брегове, запазили формата на релефа, създадена от тектоничните и субаералните процеси.

2. Брегове, формиращи релефа под въздействието преимуществено от не вълнови процеси.

3. Брегове, формиращи се преимуществено от вълнови процеси.

Всяка от указаните групи се делят на под групи в зависимост от стадия на развитие на брега и съотношението между степента на влияние на абразивните и акумулативни процеси. Поради това по признаците групите се подразделят на подгрупи и видове брегове, които са представени на рис. 4

По долу са приведени кратки описания на някои типове брегове, упоменати в класификацията.

Фиордови брегове, характеризират се с многобройни тесни, извитости и дълбоки заливи (фиорди), вдаващи се в сушата на десетки километри. Такъв бряг има стръмни, често отвесни склонове, чийто състав е от твърди планински породи. Фиордовите брегове са широко разпространени на Скандинавския полуостров и другаде.

Шхерни брегове, отличават се със сложен релеф. За тях е типично наличието на множество заливи с неправилна форма, със скалисти брегове. В заливите и по протежението на бреговете са разположени огромно количество не високи и не големи острови, разсеяни са многочислени подводни скали, плитчини и банки.

Далматинските брегове са получили своето название от крайбрежието на Далмация в Адриатическо море. Външно този бряг се характеризира с изтеглени паралелни на общото направление многочислени острови, полуострови, заливи и проливи. При това целия бряг е съставен от коренни породи и се отличава с голяма стръмност.

Риасови брегове, характеризират се с голяма разчлененост и се образуват там, където планинските хребети подхождат към брега почти перпендикулярно. След спускането на сушата морето е затопило многобройните долини и ги е превърнало в изтеглени клиновидни заливи. Пример за риасови брегове могат да послужат залива на Петър Велики и Севастополската бухта. Най-развити брегове от риасов тип са в Испания, където клиновидните заливи носят название риа.

Рис. 4

Изравнените брегове се отличават със слаба извитост на бреговата линия и ниски плажове, към които от страната на сушата могат да се допират до стръмни склонове, съставени от твърди породи. В зависимост от преобладаващите релефообразуващи процеси изравнените брегове могат съществено да се отличават с външни отломки. Ако преобладават възходящи тектонични повдигания и на повърхността излизат скалисти участъци от бреговия склон, превръщащи се в плаж, бреговата линия става плавна крива с голям радиус. Брегове от подобен тип са характерни за югоизточните части на Черно море.

Лиманните брегове са сходни с риасовите, образуват се при затопяването от морето на участъци от речните долини. Образуващи се по този начин заливи се наричат лимани.

Лагунните брегове по външен вид напомнят лиманните, но тук плитководните заливи – лагуните – изтеглени по протежение на общото направление на ниските брегове и се вдават в сушата, съставени от рохки породи. Лагунните брегове имат две брегови линии: вътрешна, като правило, много извита, и външна, образувана от брегови бар и отличаваща се със своята праволинейност.

Делтовите брегове се образуват при вливането на крупни реки в морето и са рязко раздробени многобройни притоци и ръкави в ниското крайбрежие. Отделни части на това крайбрежие напомнят на гръцката буква ∆ (делта), което е послужило като основание за наименованието на брега.

Кораловите брегове са обиколени с коралови рифове. Кораловите постройки или плътно се докосват до брега, образувайки брегови опасващ риф, или се намира на определено отдалечение от брега, давайки началото на бариерния риф. Бреговете от коралов тип се срещат само в тропическите и субтропическите морета.

Мангровите брегове се образуват също така на крайбрежието на тропическите морета. Там, където към бреговата линия подхождат гъсти мангрови гори, протича бързо развитие на акумулативен бряг и придвижването му към страната на морето. Това е свързано с натрупването на наноси под завесата на въздушните корени при отлив.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар