// Вие четете...

Приложни науки

Картографски условни знаци.

„Не е трудно да се направи, трудно е да се измисли.“

Картографски условни знаци.

Обозначенията на картите на различни обекти и техните характеристики се наричат картографски условни знаци. Може да се каже, че условните знаци образуват езика на картата, без знанието на които не може да бъде прочетена картата. С помощта на условните знаци на картата нагледно се пренася действителната картина на местността. Те предават съдържанието на картите, обозначават предметите, явленията, процесите. Знаците могат да се използват за изобразяване на реални и абстрактни обекти. Например, за изобразяването на населените пунктове картографските знаци имат предметно значение, а при изобразяването на плътността на населението – смислово значение.
В миналото, предметите на картата се представяли с картинен способ (рис. 1). Всеки предмет се обозначавал с рисунка, разбираемо без каквито и да било пояснения. Посредством тези рисунки са се предавали особеностите на всеки обект, например, външния вид на храмовете в градовете, видът на дърветата и т.н.

Рис. 1 Изображения на сгради и населени пунктове на старините карти.

Достойнства на този способ се явяват нагледност, простота и достъпност в разбирането за обекта. Но да се правят каквито и да са разчети и измервания по такава карта не бива. Към сегашно време този способ намира приложение в туристическите карти, панорамните карти и на различните детски карти. С развитието на военното дело дадения способ за изобразяване на предметите не е в състояние да удовлетворява изискванията към картите. Рисунките от този способ за изобразяване на предметите постепенно започнали да заменят с условни знаци (рис. 2).

Рис. 2 Усъвършенстване на условните знаци за населените пунктове.

Много условни знаци по своята рисунка напомнят самите предмети и по тази причина те лесно се запомнят. Освен това, качествената характеристика на обектите се предава чрез цвета на условните знаци. Цвета, приет за някои условни знаци, също така съответства на окраската на предметите на местността. Например, гора, млада гора, храсти, градини се изобразяват със зелен цвят; водни обекти – със син ; елементи от релефа – с кафяв.
Условните знаци регулярно се обновяват, но големи изменения в тяхната форма и изчертаване не се извършва. На топографските планове и карти се използват стандартизирани условни знаци, задължителни за използване от всички организации, занимаващи се с топогеодезични работи.
На тематичните карти условните знаци и способите за изобразяване се разработват от редакторите на карти. Разработката на условни знаци е една от важните и отговорни задачи в работата на картографа. Правилния и удачен избор на условните знаци осигурява добрата четимост и нагледност на картите.
Главните изисквания, които се предявяват към условните знаци се явяват:
– условните знаци трябва да бъдат удобни за четене и прости за начертаване;
– не трябва да претоварват картата (размерът на условните знаци в стотици пъти е по-голям от размерите на обекта на местността);
– бързо да се опознават и ясно да се отличават един от друг;
– лесно да се четат и запомнят;
– да са икономични по заеманата от тях площ;
– да предават точното местоположение на обекта.
На топографските карти се използват три основни групи условни знаци:
1. Извън мащабни, или точкови, използвани за предмети не изразяващи се в мащаба на картата (точкови обекти). Те указват точното място на обекта, но не дават размерите в планово очертание (рис. 3). Размерът на условния знак се избира така, че той добре да се чете на картата. У всеки извън мащабен условен знак трябва да има главна точка, която да е строго локализирана в мащаба на картата.

Рис. 3 Положение на местните предмети, изобразявани с извън мащабни условни знаци.

Положението на обектите от местността трябва да отговаря върху плана със следващите точки от извън мащабния условен знак:
– за знаците с правилна форма (кръг, квадрат, триъгълник и други) – центъра на знака;
– за знаци със вид перспективно изображение на обекта (водомерни постове, маяци, скали и други) – средата на основанието на знака;
– за знаци с прави ъгли в основата (вид дървета, километрови стълбове, водосборни кули и други) – иглата на върха на знака;
– за знаци във вид на съчетание на няколко фигури (нефтени и газови кули, часовници, съоръжения от типа на кула и други) – центъра на долната, ниската фигура на знака.
2. Линейни – използват се за изобразяване на обекти с линеен характер, дължината на които се изразяват в мащаба на карта, а ширината – не. Например, реките, нефто и газопроводите, пътищата, електропроводите и други. Оста на линейния знак винаги се построява в мащаба на картата (рис. 4).
3. Площни или мащабни – използват се за запълване на площни обекти, изобразявани в мащаба на картата (гора, соленища, блата и други). Такива знаци обикновено се състоят от контури и пълнежи, те съхраняват своите очертания и позволяват да бъде определяна площта на обекта.
За да бъде предадено съдържанието на тематичните карти се използват най-разнообразни способи: например по способа на качествения фон, течения, линии на движение, линейни знаци, изолинии, ареали, картограми, картодиаграми, локализирани диаграми, значки.

Рис. 4 Някои условни обозначения на топографските карти.

Без правилно използване на условните знаци не може да се получи изображение с добро качество. Към избора на условните знаци, цвят, размер, форма е необходимо да се подхожда с нужната сериозност, тъй като от размера на знака в 60 – 80 и повече пъти превишава размера на обекта на местността. Благодарение на условните знаци, картата става информативна, нагледна и лесно читаема. Великият пътешественик Семеонов-Тян-Шански е казал: „Картата е по-важна от текста, тъй като говори не рядко много по-ярко, нагледно и лаконично от най-добрия текст.” Знаейки езика на картата, особеностите на нейното съставяне, може да се извлече от нея огромно количество полезна информация.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар