// Вие четете...

Приложни науки

Картографска база и банка данни.

„Има само едно благо – знанието, има само едно зло – невежеството.“

Картографска база и банка данни.

Както вече беше казано, цялата цифрова информация в информационните системи постъпва в базата данни.
Картографска база данни (КБД) – това е съвкупност от взаимно свързани картографски данни, по каква да е тема, представени в цифрова форма, например, база данни за релефа, хидрографията, пътища. Основната съставна част на КБД се явява цифровата карта.
КБД бива два типа: графична и тематична. В графичната база данни се съхранява топографската основа. В тематичната база данни се съдържа информация за тематичното натоварване на картата (различни описания на територията, данни по различни отчети и изследвания).
Формирането на базата данни, достъпът и работата с тях се осигурява от системата за управление на базата данни (СУБД), която позволява бързо да се намери търсената информация и тя да бъде приведена към по нататъшна обработка. Ако базата данни е разположена на няколко компютъра (например, в различни кабинети, учреждения или даже в различни градове), то тогава тях ги наричат разпределени бази данни.
Съвкупността от КБД по една или няколко тематични области, а също така системата за управление на базите данни (СУБД) и пакетът от приложни програми образуват картографска банка данни. Разпределените бази и банки данни се съединяват чрез компютърни мрежи, и достъпът към тях (запитване, търсене, четене, обновление) се осъществява под единно управление.
Способи за представяне на графичните изображения. Разстерно изображение.
Съществуват два вида основни способа за съхранение и представяне на графичната картографска информация в цифров вид: разстер (точков) и векторен.
Разстерните файлове се създават при сканирането на графичен материал, представен на хартия, пластмаса и т.н. (това могат да бъдат по-рано издадени карти, разчленени оригинали, негативи, диапозитиви и т.н.).
Разстерни изображения – това са електрони изображения на графичен материал във вид на набор от точки (редове и стълбове), които се наричат пиксели.
Пиксел – това е минимална единица от представеното разстерно изображение. Всеки пиксел има еднакви ширина и височина, свое местоположение в изображението. Освен това, всеки пиксел може да има свой цвят и яркост.
Разстерните изображения, получени в резултат на сканиране, могат да имат различни формати. Всеки формат има свои характеристики, тъй като всеки формат е предназначен за определени цели. Основни характеристики на разстерното изображение се явяват:
– разрешение (разделителна способност);
– дълбочина на цвета на изобразяване;
– размер;
– формат на файла.
Разрешение на разстерното изображение – това е количеството пиксели на единица дължина от изображението. Характеризира се с единица на измерване dpi (dot per inch) – количество пиксели на дюйм (1 дюйм = 2,54 см). Това е много важна характеристика, тъй като от нея зависи качеството на полученото изображение.
От установеното разрешение зависи размера на пиксела. Разрешението на оригинала се установява, на първо място, с отчет на изисквания към качеството на изображението (но то влияе също така и на размера на файла). Колкото по-голямо е разрешението, толкова по-малък е размера на пиксела и изображението има по-ясен и добър рисунък. И обратно, колкото по-малко е разрешението, толкова по-голям е размерът на пиксела и изображението се получава неясно и размито. Но е необходимо да се помни, че с увеличаване на разрешението нараства количеството пиксели и поради това изображението заема по-голяма част от компютърната памет.
Ако разстерното изображение се използва в качеството на подложка за векторизация, то сканирането на изображението следва да се направи с различни разширения. Ако ще се изпълнява ръчна векторизация, то може сканирането на изображението да се направи с разрешение 150 – 300 dpi. За автоматичната векторизация следва да се установи много по-високо разрешение, но, като правило, не по-голямо от 400 dpi.
Дълбочина на цвета на изображението. Всеки пиксел от разстерното изображение може да има само един цвят. Цветът на всеки пиксел се пази в компютъра като комбинация на битове. Бит (двоичен разряд) – това е най-малката единица за информация, която може да приеме само едно от две значения (черно или бяло). Колкото повече бита се използват за пиксела, толкова повече оттенъка на цветовете могат да се получат. Но колкото по-голяма е дълбочината на цвета, толкова повече време ще е необходимо за обработка на графичното изображение.
В зависимост от разликите в дълбочината на цвета разстерните изображения се делят на следните типове:
– черно – бели (монохромни);
– полутонни (в оттенъци на сивото);
– пълно цветни.
Черно – белите изображения са най-икономичните. За съхранение на един пиксел се използва само един бит информация. Битът може да приема само две значения: 0 и 1. Това означава, че всеки пиксел може да има всичко два цвята: или черен, или бял. Такова изображение може да се използва, ако не се изисква високо качество на изображението и при ограничен обем на паметта на компютъра.
Полутонни изображения – те имат дълбочина на цвета до 8 бита (bit), което е равно на 1 байт, тоест всеки пиксел може да приема до 256 оттенъка на черния (базов) цвят, колкото по-висок е кода на цвета, толкова той е по-ярък. Всяко полуцветно изображение може да се превърне в полутонове (в оттенък на сивия цвят).
Цветни изображения, в формат RGB. RGB – това е система за представяне на цветовете. Тя има три базови цвята: Red (червен), Green (зелен), Blue (син). Останалите цветове се получават по пътя на смесването на основните цветове. Тази цветна система се използва за изобразяване на екрана на монитора. Дълбочината на цвета за такова изображение е 24 бита, тоест по 8 бита за червения, зеления и синия канали.
От разрешението и дълбочината на цвета зависи размера на файла на разстерното изображение. Колкото по-високо е разрешението и по-голяма е дълбочината на цвета, толкова по-голям е обема на компютърната памет, изисквана за съхраняване на изображението. Най-големия размер на файла имат полуцветните 32-битови и 48-битови изображения, а най-малък – черно – белите. Ако се измени дълбочината на цвета на разстерното изображение от 32 до 8 бита, то размера на файла на изображението ще се намали 4 пъти.
Съхранението на изображенията в разстерен формат има редица недостатъци: съхранението на изображението може да заеме голям обем от паметта, мащабирането на изображението води към влошаване на качеството, тъй като при увеличаване изображението се разпада на пиксели, изображението лошо се подава на трансформации (завъртане, изкривявания и т.н.), тъй като вертикалните и хоризонталните линии при завъртане приемат „стъпален” вид. Освен това, не е удобно свързването на изображения с описателни обекти.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар