// Вие четете...

Календарът на българите

Календарът на Българите.

„Пътят на добродетелните е невидим, като следата на птицата във въздуха.“

РАЗПРОСТРАНЯВАЙТЕ БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР!!!

“Както старите гърци са ни хвърляли в скитская яма, тии днешни европейски учени ни съпричисляват с фински и черменски и не знам йоще какви племена и качват ни по уралските диви и пусти гори!” (Г. С. Раковски, Ключ българскаго язика, цитат според Г. С. Раковски, Съчинения, том IV, София, 1988, с.194 )
Някои автори и сега продължават да твърдят, че „от достигналите откъслечни данни е видно, че няма как да се изгради ясна представа за календара. Липсва каквато и да е информация за неговата, астрономическа същност и структура. Няма нито един документ който да уточнява дните в месеца. Не е възможно да се определи дали календарът е лунен, лунно – слънчев или слънчев, поради което всякакви опити да се правят модели на неговото възстановяване са абсурдни и безплодни.”
Понастоящем са известни три основни документа, в които се използват древно български календарни изрази. На първо място това е „Именникът на българските канове”. По същество той представлява списък на прабългарски владетели, като за всеки един от тях е отбелязана годината и месеца на възкачване на престола. Годината носи име на животно, а месецът – пореден номер.
Другият извор е Чатларския надпис на кан Омуртаг. В него наред с обясненията за строежа на аул и мост на р. Туча (дн.Тича) се казва: „Времето пък, когато се съгради, беше по български сигор елем (вол-година, месец начален), а по гръцки 15 индикт” .
Третият документ, от който може да се съди за прабългарската календарна система, е преписка на черноризец Тудор Докс за смъртта на княз Борис-Михаил: „В същата година (907) на 2 май в събота вечерта почина божият раб, бащата на този княз … .Този Борис покръсти българите в годината етх бехти (в началото на година куче)” От цитираните по-горе извори могат да се извлекат следните датировки: дилом твирем, дохс твирем, шегор вечем, верени алем, теку читем, дванш шехтем, тох алтом, шегор твирем, имен алем, сомор алтом, дилом тутом, сигор елем и етх бехти.
Не маловажен документ е и пръстенът на цар Калоян. Има автори, които отричат, че пръстенът на Калоян принадлежи на самият цар Калоян. Като правило това са хора, които не познават особеностите на стария български календар или изкуствено ги пренебрегват. Главната особеност на тази реликва е, че пред нас е рисунка не на обикновен лъв, а на дракон, за което говорят големите и силно разперени драконови нокти. И доколкото, около тази рисунка е гравиран надписът – Калоянов пръстен – налице е една интересна релация между изображението, което украсява тази находка и годината на Дракона, в която се е възцарил цар Калоян.
Всеки, който се залови да пресметне каква е била годината 1196, когато се е възцарил цар Калоян, ще открие без проблеми, че тя е била година на Дракона, каквато по едно съвпадение е била годината 680 – Верени, когато е дошъл Аспарух. А общия срок от 516 години, който отделя годината на Аспарух от годината на Калоян показва, че едната, и другата, са години на Дракона, тъй като между тях има точно 516 години и дори това, че от едната до другата година са изтекли точно 43 календарни цикъла от по 12 години, тоест 43 х 12 = 516.
Като правило авторите, които твърдят, че този пръстен е на цар Калоян сочат с основание тези два опорни факта, докато техните опоненти не сочат практически никакви конкретни доказателства в своя полза. За недоглеждането в това отношение е допринесло и това, че в някои учебници по история като начало на царуването на Калоян е посочена неточно 1197 г., но допуснатата грешка в това отношение се установява твърде лесно, тъй като във византийските летописи е посочено, че цар Иван – Асен I е бил убит в деветата година от своето царуване, т.е. девет години след 1186 г. Няколко месеца след това е загинал и цар Петър, което показва, че Калоян се е възцарил в 1196 г., а не в 1197 г. Тази особеност е забелязана още навремето от Иречек, който на базата на горните данни пише: „Приемник на Петър бил Калоян: 1196 – 1207.”
Какви са причините, поради които в България бяха пренебрегнати доста много стари царски реликви тук няма да бъдат разглеждани, но заслужава да се отбележи само, че те са резултат от една вредна политика, която нанася на българската историческа наука твърде много беди и трябва решително да се преодолее. За да стане това, в България трябва да дойде едно ново родолюбиво поколение, което да е в състояние да чете старите български надписи и знаци и да преодолее слепотата, която все още доминира в това отношение.
Времената, когато е било създадено това летоброене, са много отдалечени от нас. Сега е трудно да ги извадим от мрака на отминалите хилядолетия, но редица неоспорими белези ни помагат да ги осветлим и свържем с точните явления, които астрономическата наука, подпомогната от съвременния математичен анализ, изучава.
Ясно е, че древните българи не са, както някои историци се опитват да ги представят, като полудиви азиатски племена. Те ведно със своята храброст в устрема си към нашите сегашни земи са носели и своята висока култура.

Българите – кои сме ние?

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар