// Вие четете...

Календарът на българите

Календарните изрази в българския календар.

„Ако по-рано си казвал истината, и после ще ти повярват.“

Тълкуване на календарните изрази.

Ако пренебрегнем някои по-ранни догадки по въпроса (напр. тези на Джон Бъри), съществуват три варианта на тълкуване за календарните изрази и названията на годините на поемане на властта (като „дилом твирем”, „дохс втирем” и т.н.
В превода на тези термини от различните автори има известни разлики, зависещи до голяма степен от използвания опорен език – памирски от проф. П. Добрев, тюркски от проф. М. Москов, унгарски от А. Карасик.
Според първите две групи двойките думи (дилом твирем и т.н.) са календарни изрази – първата дума е име на животно (година на това животно), втората дума е поредно числително (пореден номер на месеца в годината). Например: П. Добрев на памирска основа: дилом твирем = змия четвърти, шегор вечем = телец пети, верени алем = змей първи, дванш шехтем = заек шести.
На тюркска основа (М.Москов): дилом твирем = змия девети, шегор вечем = телец трети, верени алем = змей първи (?), дванш шехтем = заек осми.
А. Карасик, на база унгарски език, счита, че тези изрази биха могли да бъдат характеристика на периода на управление на съответния владетел.
Например: дилом твирем = ход(ене) с камили (времето на Авитохол), шегор вечем = слаби посеви (времето на Кубрат), верени алем – кърваво управление (или кървави сражения) (времето на Исперих), дван шехтем = величие.
Различие има в схващанията за това какво събитие визира календарният израз и каква е връзката му с посочения брой години на царуване. Според приетото схващане календарният израз визира годината и месеца на възшествие на съответния владетел и вписаните години на управлението му, следва да се отброяват от тази година нататък. Според новите изследвания на проф. М. Москов календарният израз визира годината и месеца на възшествие, но не е задължително вписаните години на управление да се отброяват от нея – това е валидно само за една част от записите.
Всички специалисти приемат, че древните българи са използвали 12-годишния календарен животински цикъл, с 12 месеца в година, използван и от китайците, а и от други народи в Изтока. Този цикъл включва следните 12 животни, имената на които носят годините в цикъла: мишка, вол, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, петел (кокошка), куче, глиган (свиня). Широко установено схващане е, че този цикъл е китайски, а останалите прилагащи го в календарната и хронологичната си практика народи са го заимствали от китайците.
През последните 20-тина години обаче у нас все по-често се твърди, че цикълът е създаден от древните българи и то в изключително ранно време (според Йордан Вълчев през 2637 г. пр.Хр. той вече бил съвършен, а според Борис Рогев е създаден в началото на V-тото хилядолетие пр.Хр.), а в Китай бил приложен много по-късно.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар