// Вие четете...

Чувства и власт

Как страданието води към власт?

„Мъдреца не го смущават ни мъка, ни радост.“

Как страданието води към власт?

Въпросът е в това, че всеки от нас постоянно обогатява своята база данни от стойностни модели. Ако ние се нуждаем от власт в нашата база данни ще присъстват модели на политици, но ако единствено се стремим към оцеляване ще използваме модели, които да водят към това. Ако обаче нашите представи в базата ни данни бъдат доминирани от идеята за свобода, ние ще търсим именно модела за осъществяване на тази наша нагласа. Става ясно, че колкото са хората, толкова са и нагласите, но те всички водят до задоволяване на нашите основни нужди. В случай, че не успеем да постигнем желания резултат, което се случва доста често, ние бързо ще изхвърлим от нашата база данни този стойностен модел, които ни е донесъл негативния ефект. Хората са склонни да съхраняват в базата си данни само онези модели, които имат шанс да им вършат работа и да ги правят щастливи, но не е лесно да бъдат изхвърлени и тези, които са им донесли нещастия. Глупаво е човек да се спъва два пъти в един и същ камък.
В живота се срещат не малко хора, които запазват в своята база данни такива стойностни модели при които тяхното поведение носи страдание не само на тях, но и на околните. Страдайки обаче тези хора често могат да стигнат и до фатален край, но това го правят единствено с цел да придобият власт над най-близките си и така да получат удовлетворение. Получава се така, че ако желанието им за власт е по-силно от страданието, тоест задоволяването на нуждите за оцеляване застават една срещу друга, власт срещу страдание, при това ако се окаже нуждата от власт на много по-силна от нуждата за прекратяване на страданието, то при фатален край, стремежа към властта става без мислен. Макар да са единици, някои от тях на практика го правят, лошото е, че околните няма как да узнаят предварително дали наистина тези хора ще стигнат до края. Въпросът е, защо го правят? Ами те вършат това, защото са открили, че страдайки придобиват власт и близките във всички случаи ще направят всичко което те пожелаят. Не се отказват от страданията си за да не изгубят своето влияние, те просто не желаят да спрат с външния си контрол, използвайки чувството за вина и състрадание на околните
Понякога такъв човек с такава неограничена власт над всички съпричастни към неговото страдание, започва да се чувства толкова добре, че не е в състояние да се върне към нормален живот. Може да се каже, че тези хора буквално се пристрастяват към действията си, които им носят болка, тъй като ако ги прекратят ще изгубят огромната си власт над околните, а също така и удоволствието, което тя им носи.
Отново трябва да се върнем към момента от живота, когато се формират моделите в базата данни на всеки човек за да си обясним, защо става така. Още в детските години родителите са тези, които обграждат своите деца с огромна обич и внимание, трябва да изградят такива стойностни модели, които да им осигурят отговорно боравене с равновесието между нуждите за свобода и власт. Неправилно изградените модели могат да разрушат не само живота на много хора, но те могат да направят нещастни и всички които са около тях. Страданието на едни, носи страдание на други, но в някои случаи, то дава огромна власт на първите, а в същото време прави вторите много нещастни.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар