// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Как се променяла културата? Част 2

„Човекът е пъстър отвътре, животното – отвън.“

6. Външният облик на Хомо сапиенс сапиенс напълно е възстановен по съхранилите се в различни слоеве кости: ръст, тегло, пропорции на тялото и черепната кутия на кроманьонеца, които съответстват по аналогични показатели на съвременния европеид.

Има всички основания да се предполага, че мутацията, породила този нов подвид, е обусловила и един от характерните му външни признаци, не срещащ се преди това у вида Хомо, а именно – светлата кожна и космена покривка и светлия цвят на очите. Този най-важен признак се реконструира с достатъчна убедителност. Мутацията, породила Хомо сапиенс сапиенс предизвикала рязка депигментация на неговото покритие. С това той рязко се разграничил от раздела примати, отделил се от него, ставайки същество от качествено по-висок ред.

Втори основен признак за качествения преход е скокообразното изменение по линия на „биологичната еволюция“: в резултат на насочена мутация Хомо сапиенс сапиенс придобил „удължена глътка“ (научен термин), тоест соматичен речеви апарат, способност не просто да издава отделни звуци, но да ги свързва в звукови последователности: представки – думи – предлози, докато неговите предшественици са нямали такъв речеви апарат.

Неандерталците са могли да общуват помежду си само с отделни поривисти „лаещи“ звуци – команди. Ще отбележим към това, че речта на западноевропейците, носещи в себе си признаци на неандерталоидите, и досега се отличава – тя е по-скоро „лаеща“, отколкото „пеещата“ реч на преките потомци на кроманьонеца – руси, славяни, балти.

7. Представителите на новия подвид (кроманьонци) дълго време се намирали в изолация. Това им позволило да увеличат собствената си популация и да избегнат пълното поглъщане на подвида от заобикалящата ги среда на Хомо сапиенс неандерталенсис, притежаващ доминираща генна структура (каквато има сега негроидното и монголоидното население на Земята по отношение на европеидното). Разбира се, нямало никакви изкуствено създадени резервати за запазване и увеличаване на рода на „новия човек“ – нито ограждения, нито бариери… но, от всичко се вижда, че Висшия Разум на Мирозданието е намерил начин за известно време да огради своите „деца“ от пълното и почти неизбежното изтребление от хищниците или от много по-приспособените за „оцеляване“ архантропи. Била намерена екологична ниша („Едем“), или, което е по-вероятно, е била създадена – без ущърб за заобикалящата среда.

И индивидите, подтикнати към мутация, успели да се размножат в такава степен, която им позволявала да оцелеят на планетата в качеството си на подвид. За този немалък срок от 5–10 хилядолетия Хомо сапиенс сапиенс си изработил и развил свой устойчив език (който можем да наречем първичен праезик), свои определени традиции на нравите и устоите, достатъчно стабилни, за да се съхранят в една или друга степен за десетки хилядолетия. Разбира се, през цялото това време в пограничните области протичало кръстосване на представителите на различните подвидове.

8. В самата Европа смесването на „стария“ и „новия“ свят преминавало доста интензивно. В слоевете на палеолита, неолита и даже халколита антрополозите постоянно са намирали и намират останки на хора от хибридно – негроидната раса (в частност скелет на момченце – юноша с негроидни признаци в гробище на европеидите – кроманьонци на поселението Сунгир под Владимир 20–24 хил. пр.н.е. Съдейки по ритуалното разположение на останките, юношата е бил принесен в жертва при погребението на седемдесетгодишен вожд -княз на бореалите). Потомците на неандерталците, а по-нататък представители и на смесената негроидна раса, в тази епоха живеели по цяла Европа, занимавайки се основно с лов и събирателство на растения.

По мнение на болшинството учени самият кроманьонец – „европеид“ се е появил преди 40 хиляди години не в Европа, а в Северна Африка или в Близкия Изток. В течение на 25–15-то хилядолетие пр.н.е. кроманьонците се намират навсякъде от Пиренеите до Камчатка и от ледниците на Север до южния край на Африка (поселение Нелсън-бей). По мнението на Ю. Д. Петухов прародината на Хомо сапиенс сапиенс е бил именно Близкия Изток и Междуречието (Тигър и Ефрат). Всички други „еволюционни теории“ за кратък отрязък от време не издържат най-малка критика и следва веднъж завинаги да ги забравим. По-нататък Хомо сапиенс сапиенс в кратки срокове се разселил в циркумпонтийската зона и после проникнал в Северна Африка и Европа.

Негроидната раса се образувала в течение на последвалите 10 хиляди години (започвайки от преди 40 хил. години) в резултат на смешения с Хомо сапиенс сапиенс и Хомо сапиенс неандерталенсис.

Монголоидната раса произлязла еволюционно от синантропите (разновидност на Хомо еректус) при смешение с Хомо сапиенс сапиенс и в голяма степен с Хомо сапиенс неандерталенсис.

Първоначално базовата европеидна раса образувала не смесени популации от Хомо сапиенс. Отличителен признак на подвида – светла космена и кожна покривка, светъл цвят на роговиците на очите, предизвикани от мутационна депигментация. Развитият речеви апарат („удължената носоглътка“) – също е резултат от мутация.

Цялото разнообразие на съществуващите днес раси, под раси, етноси, народности, племена и тяхното едновременно обединение в човешки род може да се обясни само с едно – смесването на една първо раса, първо народ с различните типове архантропи в многохилядо годишния процес на разселване на тази първо раса, първо народ по планетата.

9. Специфичните възможности на думите, образното мислене, без което думата е мъртва, и продължителното съжителство на основното ядро на Хомо сапиенс, всичко това е породило ситуация, радикално отличаваща се от ситуациите за всичките предишни милиони или стотици хиляди години съществуване на неговите предшественици. Развитият по тези мери език бил по- силен и по-нужен от всичко друго – от всяко оръдие на труда, оръжие, умения да се владее огъня, физическа сила и т.н., защото той давал ясно съгласуване на действията навсякъде и във всичко: в работата, на лова, в сблъсъците с други племена, и най-важното – в планирането на всякаква работа, лов и бойни операции. По тази причина Хомо сапиенс от поколение в поколение в продължение на хилядолетия много твърдо и здраво се е държал за своята способност да мисли с думи, тоест за своя език. Освен това, сега може да се каже с пълна сила, че самият език, родовият език на кроманьонците, се е съхранявал не просто от съображения на практичност и целесъобразност. Той се запазил хилядолетия на ритуално – магическо ниво от старците, жреците – влъхви и тяхното обкръжение. Поради отделяне от родовото ядро съставено първоначално от праетноса се сменяли езиците на пограничните слоеве кроманьонци, кръстосвайки се с неандерталците и се сменяли все повече в зависимост от степента на отделяне.

Заедно с това новия, по-съвършен език, новия манталитет и новите традиции активно се привнасяли в консервативната среда на други под видове. Наред с претопяването и поглъщането на пограничните слоеве, протичало активно смешение на „стария“ и „новия“ свят. Освен това, протичала и активна езиково културна експанзия, езиково културна асимилация на под вида Хомо неандерталесис и подобните нему, в това число и по-архаичните, стремително растящи числено под видове на Хомо сапиенс сапиенс. Образно казано, продуктът на Свръх еволюция поглъщал всичко около себе си, доказвайки на практика, че побеждава не количеството, а качеството. Децата на бога вплитали в себе си архантропната среда.

Но и архантропната среда вплела в себе си децата на бога. За нея това бил единствения шанс да се измъкне от животинския свят, да се издигне една степен по-високо, да оцелее не в качеството на постепенно „озверяване“ и превръщане в питеци – маймуни, но да оцелее, сродявайки се с човека – избраника на Свръх еволюцията, хващайки се за него, като удавник за сламка. Най-вече това ставало на нивото на инстинкта за самосъхранение, но не трябва напълно да се отрича и възможността на съзнателния избор на част от неандерталците със забележката, че те не са имали това, което е дълбоко в съзнанието, това, което ние сега наричаме „душа“.

Зараждането и формирането на езика е сложен процес, нямащ определена начална дата. Също така Ю. Д. Петухов не по-малко убедително доказва, че ранният праезик съществувал около 35–30 хилядолетия пр.н.е., разпространявал се в ареалите на обитание на под вида Хомо сапиенс сапиенс, а негови носители били кроманьонците.

10. В своята монография „Пътищата на боговете“ Ю. Д. Петухов излага фундаменталното откритие, позволило на историческата наука не само да разбере, но и да застане на своето място. Това откритие е основано на детайлния лингво анализ, на анализа на архаичните митообрази на народите от индоевропейското езиково семейство и на сериозния археологически, енографически и прочее съпътстващ материал. То се заключава в това, че етно културно езиковото ядро на праетноса индоевропейци се е състояло от непосредствени преки предци на славяните – руси. Това откритие в областта на индоевропеистиката по аргументираност няма равно на себе си. Заключителният извод на научната монография е: „Основните проблеми на индоевропеистиката вече не съществуват. Установено е – праиндоевропейците, породили практически всички народи и народности на Европа и значителна част от Азия, са били тези, които е прието да наричаме славяни (въпреки че това е последния и далеч не единствен етноним на развиващия се във времето народ; пример на други само названия – арийци, расени, венеди, руси…). Прародината на индоевропейците – руси, както първична, така и вторична, се намира в местата на тяхното обитание в Близкия Изток, в Мала Азия, на Балканите, в Средиземноморието и по цяла Европа“. За изминалите двадесет и повече години от публикуването на това откритие нито един от приведените в монографията аргументи не е бил опроверган или подложен на съмнение.

За да избегне терминологичното объркване Ю.Д. Петухов предлага да се откажем от етнонима „славяни“, „протославянство“ и други по отношение на ядрото на праетноса и основния ствол на етно дървото. С това предложение следва да се съгласим.

Ю.Д. Петухов, със съответната обосновка, предлага да използваме етнонима „руси“ като най-древен и най-силно отразяващ под видовия признак. Нали Хомо сапиенс сапиенс в резултат на генна мутация се е отличавал от останалите със светлия цвят на своята космена и кожна покривка и светъл цвят на очите, а изходното значение на думата – етноним „рус“ е „светъл“. И така, във всички свои трудове Ю.Д. Петухов приема именно този етноним – „руси“.

От това откритие следва че, разглеждайки етногенезата и историята на под вида Хомо сапиенс сапиенс, ние си имаме работа с Историята на един от супер етносите в продължение на 40 хилядолетия. („Етногенез“ от гръцкото etnos „народ“ + genesis „рождение“ – произход на отделния народ). В трудовете на Ю.Д. Петухов понятието „супер етнос“ не носи никакви смислови оценки, даващи повод да се обоснове расово или етническо превъзходство на едни народи над други, а има чисто научно значение.

Етно – хронологията ще изглежда така:

– 40–30 хил. пр.н.е. – прото руси (руси – кроманьонци);

– 30–15 хил. пр.н.е. – пра руси (руси – бореали);

– от 15 хил. пр.н.е. – руси (руси – индоевропейци).

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар