// Вие четете...

Календарът на българите

Как се образува отброяването на дните и годините?

„Не повтаряй всичко, което си чул.“

Как се образува отброяването на дните и годините? Китайският 60-тичен цикъл.

В завършен вид китайският 60-тичен цикъл за отброяване на дните и годините се образува с помощта на три реда от променливи показалци (индекси): – първият от които има само две стойности (ян – Месечина и ин – Слънце); – вторият пет стойности; – и третият – 12 стойности. Вторият ред показалци според китайската традиция се наричат “небесни стволове”, а според европейската философска мисъл – „елементи”, това са дърво, огън, земя, метал и вода.

 

Названия на десетте небесни ствола в календарната декада и техния смисъл според по-късната теория на елементите.

Всъщност, представата за т.н. пет основни градивни елемента на природата (дърво, огън, земя, метал и вода) (теорията у-син) и за диалектичния дуализъм ин – ян (Слънце – Месечина) се оформя окончателно около IX – VIII-ми век пр. н. е.

Китайците наричат третия ред показалци “земни клонове” и ги обозначават с названия на животни. Понякога първите два реда от показалци се обединяват в един, съдържащ 10 стойности, това са същите 5 елемента, всеки един от които трае по 2 години. Всъщност, това е древната декада от календарните таблички и гадателните костички. Най-малкото общо кратно на 10 и 12 е 60, което оформя един цикъл от 60, съдържащ 6 цикъла от елементи и 5 животински цикъла. Ако използваме цикъла за отброяване на години, първата година на цикъла ще има същите показалци (ян, дърво и плъх), както и 61-та година, която е всъщност първата година на следващия цикъл.

Например, 1984 г. е първата година на 78-я (по други данни 77-я) 60-годишен цикъл, който продължава до 2043 г. Това означава, че китайците са приели, че първата година на 1-я цикъл е 2697 (2637) г. пр. н.е. Приема се, че легендарният император Хуан-ди в 2637 г. пр. н.е. уж създава китайския календар.
По всичко изглежда, древните китайци са конструирали вътрешния си 12-годишен животински цикъл без да имат пред вид вече съществуващата 12-тична бройна система, създадена в Месопотамия. Остатък от тази бройна система са днешните понятия дузина (12 предмета), посочените вече 12 зодиакални съзвездия, 12 часа във светлата и 12 часа в тъмната част на денонощието, 12 светии в Стария завет, 12 ученика и апостола в Новия завет, 12 х 5 минути в един час, 12 х 5 секунди в минутата и много други.
В по-ново време 12-тичната бройна система не успява да се наложи и е заменена с десетичната бройна система, която стои в основата на съвременната цивилизация. Изборът на китайците да ползват едновременно два независими цикъла за своите календарни измервания, един 10-тичен и втори 12-тичен е най-вероятно тяхно изобретение. Това би могло да стане, например, по чисто утилитарни съображения, основани на факта, че една година съдържа 12 цели лунни месеца, а всеки месец съдържа по (около) 30 дни
Подразделяйки годината на 12 месеца, денонощието на 12 часа, а китайския „час“ на 120 китайски „минути“,  китайците фактически изобретяват 12-тичната бройна система. По този начин древните китайци, подобно и независимо от шумерите и акадците, също достигат до идеята за 12-тична бройна система. Успоредно с това, китайците използват и елементи от 10-тичната бройна система – декадата, като вместват три декади от дни в един месец и шест декади (т.е половин дузина) в два месеца. Съществуват и хипотези, при това от китайски автори, че древните китайци са заимствали 12-тичната бройна система от месопотамците.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар