// Вие четете...

Ниво на океана

Как се образуват приливите?

Приливните явления или приливи в Световния океан се наричат динамичните и физикохимичните процеси протичащи във водите на морето и океана, предизвикани от приливообразуващи сили. Те възникват вследствие действието на космически сили – сили на притегляне между Земята, Луната и Слънцето. Приливообразуващата сила на Луната средно е 2,17 пъти по-голяма от тази на Слънцето. Поради това основните черти на приливните явления се определят главно от взаимното положение на Луната и Земята.
Вследствие на непрекъснатото изменение на взаимното положение на Земята, Луната и Слънцето се изменя и величината на приливообразуващите сили на Луната и Слънцето. Те могат да действат в една и съща точка, както в противоположни, така и в едно и също направления. Това се отразява на характера и величината на наблюдаваните приливи и предизвикват тяхното изменение.
Съществено влияние на величината и характера на прилива оказват физикогеографските условия на морето, очертанията на неговите брегове, размера, дълбочината, наличието на острови и т.н. Ако Земята беше покрита с вода и дълбочината беше еднаква приливите на една и съща ширина биха били еднакви и щяха да зависят само от приливообразуващите сили на Луната и Слънцето.
Но, както е известно приливните колебания на нивото и теченията на една и съща ширина се изменят в твърде широки граници.
Приливните явления представляват сами по себе си вълнови движения. Под действието на периодични приливообразуващи сили в океана възниква сложна вълна, имаща период, съответстващ на периода на силите, но с различна от нея амплитуда и фаза. Частиците вода в приливната вълна се движат по орбита, имаща форма на елипса с ос много силно изтеглена по хоризонта. Движението на частиците по тяхната орбита наблюдателят възприема като периодични колебания на нивото и теченията.
Приливните течения могат да се разглеждат като проекция на движението на частиците по тяхната орбита на хоризонтална плоскост, а колебанията на нивото, като проекция на вертикалната ос. Проекцията на хоризонтална плоскост (приливните течения) се характеризират с направление и скорост, а проекцията на вертикалната ос с височина на нивото. Не е трудно да се види, че двете страни на явлението са тясно свързани помежду си и трябва да се разглеждат съвместно. Но в настоящия момент няма достатъчно пъна и надеждно обоснована теория, която би позволила да бъде обхванато цялото многообразие на явлението. Поради което приливните колебания и приливните течения обикновено се разглеждат разделно.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар