// Вие четете...

Атмосфера

Как се образуват облачните системи?

„Хората не обичат това, което не познават.“

Как се образуват облачните системи?

Метеорологичните спътници на Земята дадоха уникалната възможност за регулярно наблюдение за облачността и другите метеорологични явления. От особена важност е факта, че спътниците позволиха наблюдение в тези райони, където наземното наблюдение отсъства. При наземното наблюдение обикновено се обхващат само 10 – 20% от облачната обвивка на Земята, освен това редица явления с малък мащаб, като бури, валежи и мъгли, както и детайли от крупно мащабните явления и процеси напълно убягват от полезрението на наблюдателя.
С помощта на метеорологичните спътници се получава информация за количеството и формата на облаците, температурата на горната граница на облаците или постилащата повърхност, за разпределението на снежната и ледената покривка, за съставляващите на радиационния баланс на системата, земна повърхност – атмосфера.
Чрез спектралната апаратура разположена на спътниците се измерва потока радиация в различните интервали на дължината на вълните, вследствие на което става възможно да се получат сведения за вертикалното разпределение на температурата, влажността, въглеродния двуокис и атмосферните примеси. По косвени признаци (разположението на облачните хребети, центровете на облачните вихри и др.) се правят заключения за направлението на вятъра, за положението на циклоните, фронтовете и долините.
Възможността за едновременен обзор на облачността на големи територии позволява да се разкрият много, по-рано неизвестни, особености за строежа на облачните системи, спирало образната структура на облачните образования в циклоните, системата на конвективна облачност в тропичните зони, мезомащабните облачни образования. Освен това стана възможно да се уточняват или да се получават редица количествени характеристики за облаците, преди всичко техните хоризонтални размери.
В атмосферата се наблюдават движения с различен мащаб:
Мащаб A – движение с характерни хоризонтални мащаби от порядъка на хиляди километри;
Мащаб B – движение от порядъка на стотици километри;
Мащаб C – движение от порядъка 10 – 100 километра;
Мащаб D – движение от порядъка стотици метра до няколко километра.
Мащабът A е прието да се нарича синоптичен, B – субсиноптичен, C – мезомащаб, D – микро мащаб.
Най-ясно мащабът на движение се проявява в облачните полета със съответните характерни размери. С мащаба A са свързани образуването на облачните системи в долините, явяващи се съставна част на дългите вълни и циклоните; с мащаба B – образуването на фронталната облачност; са мащаба C – мезомащабната облачност от типа на хребети и ядра; с мащаба D – образуването на конвективните и вълнообразните облаци.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар