„Хората не обичат това, което не познават.“

Как се образуват облачните системи?

Метеорологичните спътници на Земята дадоха уникалната възможност за регулярно наблюдение за облачността и другите метеорологични явления. От особена важност е факта, че спътниците позволиха наблюдение в тези райони, където наземното наблюдение отсъства. При наземното наблюдение обикновено се обхващат само 10 – 20% от облачната обвивка на Земята, освен това редица явления с малък мащаб, като бури, валежи и мъгли, както и детайли от крупно мащабните явления и процеси напълно убягват от полезрението на наблюдателя.
С помощта на метеорологичните спътници се получава информация за количеството и формата на облаците, температурата на горната граница на облаците или постилащата повърхност, за разпределението на снежната и ледената покривка, за съставляващите на радиационния баланс на системата, земна повърхност – атмосфера.
Чрез спектралната апаратура разположена на спътниците се измерва потока радиация в различните интервали на дължината на вълните, вследствие на което става възможно да се получат сведения за вертикалното разпределение на температурата, влажността, въглеродния двуокис и атмосферните примеси. По косвени признаци (разположението на облачните хребети, центровете на облачните вихри и др.) се правят заключения за направлението на вятъра, за положението на циклоните, фронтовете и долините.
Възможността за едновременен обзор на облачността на големи територии позволява да се разкрият много, по-рано неизвестни, особености за строежа на облачните системи, спирало образната структура на облачните образования в циклоните, системата на конвективна облачност в тропичните зони, мезомащабните облачни образования. Освен това стана възможно да се уточняват или да се получават редица количествени характеристики за облаците, преди всичко техните хоризонтални размери.
В атмосферата се наблюдават движения с различен мащаб:
Мащаб A – движение с характерни хоризонтални мащаби от порядъка на хиляди километри;
Мащаб B – движение от порядъка на стотици километри;
Мащаб C – движение от порядъка 10 – 100 километра;
Мащаб D – движение от порядъка стотици метра до няколко километра.
Мащабът A е прието да се нарича синоптичен, B – субсиноптичен, C – мезомащаб, D – микро мащаб.
Най-ясно мащабът на движение се проявява в облачните полета със съответните характерни размери. С мащаба A са свързани образуването на облачните системи в долините, явяващи се съставна част на дългите вълни и циклоните; с мащаба B – образуването на фронталната облачност; са мащаба C – мезомащабната облачност от типа на хребети и ядра; с мащаба D – образуването на конвективните и вълнообразните облаци.