// Вие четете...

Начини на манипулиране

Как се манипулира общественото мнение.

„Каквато е мисълта, такава е и речта.“

Както вече беше отбелязано, след 1996–1997 г. експертите на мозъчни тръстове се налагат като източници на компетентни мнения и анализи по цялата поредица от въпроси. Някои като К. Станчев (ИПИ), Г. Ганев (ЦЛС) и Р. Аврамов (ЦЛС) се налагат като „икономистите“, които трябва да бъдат консултирани, а други като И. Кръстев (ЦЛС), О. Минчев (ИРМИ), Е. Дайнов (ЦСП) и А. Райчев („Галъп“) – като „политолозите“, компетентни по въпросите на вътрешната и външната политика на страната, и т.н.

Макар и експертите на ЦИД и ЦИР да не се появяват често с имената си в публикациите в пресата, това не означава, че техните доклади и анализи не са всекидневно цитирани от всички вестници, телевизии и радиа в страната.

Трябва да се опитаме да разберем как функционира непрекъснатото разпространение на тяхната експертиза. Завоюването на медийното пространство става основно с помощта на мрежите от контакти, свързани с непрекъснатия обмен между редакциите и мозъчни тръстове.

Така ЦЛС образува мрежа с вестниците „Капитал“, „Дневник“ и „24 часа“, с телевизията БиТиВи, която е официален партньор на мозъчния тръст, и с предаването „Панорама“ на Националната телевизия. В тази мрежа участва и Агенция за изследване на общественото мнение „Алфа Рисърч“, която снабдява мозъчния тръст с всички статистически данни и сондажи, които са му нужни за политически и икономически анализи както в контекста на проектите, така и за медийните му изяви. Какво представлява подобна мрежа?

Иван Кръстев се опитва да опише нейното естество:

Ние участваме в медийния живот. Например „Капитал“ и „Дневник“ са ни по-близки от другите. В полемиката „Труд“/„24 часа“ ние сме по-близки до „24 часа“. За нас не е проблем да публикуваме дадена статия, когато поискаме; те винаги отразяват нашите събития… Не става с телефонно обаждане: „Имаме конференция, елате, ако искате“, все едно, че изпращаш факс. Не! Това е мрежа основно за обмен на информационни услуги. Обаждат ти се и те питат как интерпретираш факта, че не БСП, а Първанов казва, че бюджетният излишък не знам си какво… Става дума за обмен на материали и на коментари за вътрешна употреба. Това го има… При нас никога не сме обичали много комерсиализацията.

Некомерсиалният обмен, за който говори Иван Кръстев, се състои в снабдяването на вестниците с анализи и мнения по актуални теми под формата на статии и мнения, използвани и цитирани от журналистите, и дори в определянето на важните теми на мястото на журналистите. Медиите, от своя страна, предоставят място за анализите в момента и то по начина, по който експертите пожелаят. Това позволява на мозъчните тръстове да програмират и да осъществяват медийни кампании по стратегически въпроси като президентските избори (примера с предварителните избори), изключването на реакторите в атомната централа в Козлодуй, вота в подкрепа на войната в Ирак, вота за различни икономически и политически закони в парламента, в т.ч. и в контекста на борбата против корупцията, и пр.

Съществуването на постоянни мрежи за обмен между медиите и мозъчни тръстове, в които неизбежно се намесват, и други политически, символични и икономически мрежи осигурява лавинообразен ефект в другите медии.

Един пример: партньорството между предаването „Панорама“ на Канал 1 и ЦЛС при реализирането на проекта „Националният дебат за интегрирането на ромите“, провел се на 14 и 15 април 2007. В петък, на 13 април, предаването „Панорама“ събира предварителни мнения за дебата, който ще се проведе през уикенда. Дебатът се осъществява според технологията deliberative poll на американския професор Джеймс Фишкин и има за цел да събере представителна извадка от българското население, да накара участниците да попълнят въпросник, после да ги остави да дискутират с експертите и представителите на правителството по въпросите на политиката за ромите. Накрая те отново попълват същия въпросник с цел да бъдат констатирани промените на обществените нагласи (в проценти), които дебатът е успял да провокира. Според експертите на ЦЛС партньорството с телевизията има за цел да разпространи ефекта на промяната на общественото мнение относно тази политика. След края на събитието премиерът Сергей Станишев поздравява тази „съвсем нова“ медийна и социологическа „технология“, приложена от експертите на ЦЛС в сътрудничество с обичайния им партньор „Алфа Рисърч“:

Този тип национален дебат е нещо съвсем ново за обществото и политиката. Много е важно… да се прилагат тези методи, за да се получи обществената подкрепа в други стратегически области, които са от решителна важност за българското общество… Това е един мини-референдум, който трябва да бъде приложен в областта на образованието и здравеопазването, и който позволява да се добият солидни познания по темите и политиките, които институциите трябва да подпомагат с подкрепата на обществото.

Избрахме примера на това партньорство между ЦЛС и Канал 1, за да покажем, че връзките медии – мозъчни тръстове предполагат също и съществуването на по-широки мрежи и на партньорства, които в конкретния случай включват агенцията „Алфа Рисърч“, институт „Отворено общество“ в София (един от спонсорите и от организаторите на тази акция) и институции като Българското правителство и Българския парламент (председателят на НС Г. Пирински приема да бъде покровител на инициативата).

Консенсуалната енергия на тази широка мрежа от мозъчни тръстове, медии, социологически агенции, чуждестранни фондации и държавни структури легитимира преди всичко позицията на ЦЛС като вносител на нови политически и посреднически технологии и води до широко медиатизиране на дебата. По този начин практически всички медии в страната реагират на тази частна инициатива, която благодарение на консенсуса на мобилизираната мрежа се превръща в събитие с национално значение, призовано да бъде използвано като пример за разрешаването на други теми, свързани с правителствената политика. Така се увеличава влиянието и легитимността на ЦЛС като неутрален експерт, като чист посредник между населението и правителството на страната. Дори седмичникът „Култура“ посвещава на събитието дълго интервю с Антонина Желязкова (ръководител на ИМИР), публикувано в броя от 20 април 2007 г. Много е интересно да отбележим, че Желязкова излиза от ролята си на експерт и приема тази на интелектуалец, отнасящ се критично към общността на експертите, която е организирала инициативата.

Директорката на ИМИР критикува тази „класа от експерти, която е скъсала всички връзки с обществото, тази група, която знае всичко и генерализира всичко… роботизирани хора, превърнали се в нещо високомерно, които вече почти не говорят на нормален език… с технократски тон, който бълва цифри…“. Тя е възмутена от студената претенция на тези, които казват „тук ние знаем как стоят нещата и как да говорим за тях правилно, как да съветваме политиците и да очароваме европейските наблюдатели…“.

Ако прочетем обаче изказването в неговата цялост разбираме, че неговата цел е отпразнуването на „победата на справедливостта“, възтържествувала чрез тези „четиринадесет мини-референдума“, които дават думата на народа и успяват да спасят връзката му с политическата и експертната общност. Критиката се превръща във възхвала, а честването на народа – в самочестване на тези, които в крайна сметка съдят за успеха или неуспеха на инициативата: експертите и политическата общност.

През 2009 г. Институтът на Иван Кръстев се пуска в подобна инициатива като адаптира за Канал 1 на БНТ канадското шоу „Следващият министър – председател на Канада“. Партньори на Центъра за либерални стратегии са отново БНТ и социологическа агенция „Алфа Рисърч“. Предаването „Големият избор“ се превръща в национален феномен: извадка от граждани, представяща населението на Република България, е призована от агенцията да гласува за 12, предварително избрани млади българи, които представят една политическа идея и отговарят на въпроси на журито в ефира на БНТ.

Към продукцията са асоциирани експерти – партньори на Центъра за либерални стратегии. Евгений Дайнов, директор на Центъра за социални практики, е към журито за предварителна селекция на кандидатите. Андрей Райчев („Галъп“) обучава младите телевизионни участници и също е член на журито за оценка. Николай Младенов (Европейския институт) и Мартин Димитров (бивш експерт към Института за пазарна икономика) също участват в журито. Привлечени са и лидери на политически партии: Сергей Станишев, Иван Костов и Бойко Борисов. Голямата награда – една седмица в Европейските институции в Брюксел, се връчва от представителката на Европейската комисия на България.

Представена като забавна, но и полезна инициатива за събуждането в обществото на гражданска позиция, „Големият избор“ е също начин да се изследват и манипулират политическите поведения. Едва ли е случайно, че наградените кандидати и идеите, които те защитават във ефир, са много далече от реалната политика. Става дума за още една инициатива, спомагаща за деполитизацията на гражданското общество, за превръщането на политиката в захаросан консуматорски продукт, който има за цел да възпитава у младите идеята, че политиката не е нищо друго, освен едно шоу и политически коректен PR.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар