// Вие четете...

Календарът на българите

Как се измерва годината в древния български календар?

„Не се надявай на това, което е направено наполовина.“

Как се измерва годината в древния български календар?

След като изяснихме принципния въпрос, какъв в българския календар, заслужава да разгледаме и някои съвсем нови опити да се докаже, въпреки изложените вече съображения, че в древния български календар годината се е измервала не в слънчеви месеци, а в лунни месеци, при което периодично се е добавял тринадесети допълнителен месец, така наречения емболичен месец, характерен за лунно-слънчевите календари. Подобни опити у нас предприе най-вече М. Москов, който по този повод изказа предположението, че чрез особените термини Алем и Елем в Именника на българските канове са записани имената на тринадесетия допълнителен месец.
По-горе посочихме, че срещу тази идея въстава един съвсем елементарен факт в България от стари времена началото на годината се свързва от народа с един строго определен ден – 22 декември, докато в лунно-слънчевите календари началото на годината се мести в интервала от 16 януари до 15 февруари. Но към това трябва да добавим и още един интересен факт. Неотдавна в Рилския дамаскин бе открита старинната българска дата ЕЛМА ВЕШ ОСМЪ ДНЕ (месец Елем, осми ден). Но с особеното име Елма (вариант Елем) в случая е наречен не предполагаемия от М. Москов тринадесети месец, а месец септември, когато се е празнувал празникът Вяра, Надежда, Любов. Ето защо предположенията, че с термините Алем и Елем се е наричал допълнителният 13-и месец, който в лунно-слънчевите календари се слага винаги след декември, не се потвърждават. С тях са се наричали у древните българи обикновени годишни месеци, а не предполагаемия тринадесети месец.
След като ясно изпъкна принадлежността на българския календар към слънчевите календари с твърдо фиксирано годишно начало, остава един последен въпрос: по какъв начин са били разпределени месеците в древната българска година. Да отговорим на този въпрос ни помагат отново българските народни традиции. Според тях в началото на годината е стоял т.нар. Голям месец, наричан Голям Сечко, а самата година се е деляла на четири равни части, извън които е оставал един-единствен ден – така нареченият Единак. Има следи, че някогашните българи са поддържали това свое специфично деление на годината в течение на много векове. И за да може то по-лесно да се разбира и помни, са измислили дори специални нагледни описания и гатанки, които са разказвали на своите деца. В едно от тези описания годината се оприличава на дърво с 365 листа, от които 364 са оцветени и само един е останал неоцветен. Този отделен лист несъмнено е деня на Нова година, която българите са чествали като специален ден, невключен в никой месец и затова наричан Единак.
С помощта на фолклорни материали се установява, че обикновените месеци в българската година са имали 30 дни – едно традиционно число, което се среща във всички източни слънчеви календари с постоянно начало, като се започне от древно египетския календар, където всички месеци от най-древни времена са имали по 30 дни и се продължи с персийския, согдийския, хорезмийския, сакския, арменския, грузинския и множество други източни образци, разпространени най-вече сред народите от иранския и кавказки кръг.
В основата на древния български календар е стояла също тази, константна за посочения тип слънчеви календари, величина. Но той имал една своя особеност – за разлика от посочените по-горе календари, в които извън стандартните месеци от 30 дни са оставали 5 допълнителни дни, в него, като неразпределен остатък, е оставал само един-единствен ден – Новата година, и това ставало благодарение на това, че част от месеците в годината били големи, т.е. удължени и са се състояли от по 31 дни.
Общо в годишния цикъл са се включвали четири удължени месеци – по един на всеки годишен сезон и ако се съди по това, че първият голям месец и до днес стои в началото на зимния сезон може да се предположи, че и другите дълги месеци са стояли в началото на съответните сезони. Чрез тази своя специфична структура древният български календар се откроява като един от най-рационално подредените календари в света. И макар че по принцип е твърде трудно да се установи как и откъде се е взела тази негова изключително проста и хармонична вътрешна подредба, заслужава да се спомене един неотдавна открит от науката факт: в Близкия изток преди повече от 2000 години е съществувал един древен календар с почти същата вътрешна структура като българския. Това е известният Кумрански календар, намерен през 1947 г., в който годината се е деляла на четири равни части от по 91 дни, всяка от които е съдържала по един голям месец от 31 ден и по два обикновени слънчеви месеци.
С откриването на този близък двойник на нашия стар календар става ясно, че българските календарни традиции отразяват идеи и познания, възникнали преди хиляди години в най-цивилизованите райони в древния свят. А това обяснява окончателно най-важното свойство на древния български календар – неговата висока точност и прецизност, която с нищо не отстъпва на най-високите световни образци.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар