// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Как културата управлява човека.

„Азбуката е стъпало към мъдростта.“

Сега можем да поведем общия ход на нашите разсъждения – аналогии, съвместявайки ги с това, което е изложено в публикациите за „Най-главната тайна на жреците на древен Египет“. За това ще ни помогне рисунка 10–18, на която е изобразена „фуния / ямка / конус със стъпаловидни краища“, при което тези „ямки“ са вложени една в друга.

Рис. 10–18

1. Имаме биосферата на планетата Земя, у която има матрица на нейните възможни състояния (разширяваща се ямка) – „фунията – матрица“ на биосферата.

2. Вътре в тази „фуния / ямка – матрица“ на биосферата се намира „фунията / ямката – матрица“ на развитието на цялото човечество. Вътре в тази матрица на цялото човечество се намират както матриците на страните и народите, така и матриците на всеки отделен човек.

3. Матрицата – фуния на биосферата на планетата Земя се обхваща от общо вселенската матрица. Тази същата най-най-голяма матрица в „матрьошката“. Това е „общо вселенската матрица на възможни състояния на материята“, тоест това е „Общо вселенската Мяра“.

4. Произтича непрекъснат процес на отразяване (благодарение на колебанията) на:

– информацията от Вселената в биосферата на Земята;

– информацията от биосферата във Вселената (обратна връзка).

Ние с вас, уважаеми читатели, засега още не сме разгледали основите на управлението, които ще бъдат изложени по-късно в „Тайните за управлението“. Това е най-основната сложност в достигането до знанието на КОБ. Та нали всичко в света е взаимосвързано и взаимообусловено. Съвременният човек е невъзможно да достигне изцяло и веднага до това „всичко“, защото е натъпкан с множество различни „факти“, несвързани едни с други. Налага се това да се прави на части. Затова при четенето на тези публикации е целесъобразно от време навреме да се връщаме към вече прочетеното и с по-дълбоко равнище на разбиране да осмисляме това, което сме прочели преди.

Сега се връщаме към основната връзка на разсъждение.

5. Предаването на информация (отражение) от едно „нещо“ към друго „нещо“ – това е управление. Например: от Слънцето се появява въздишка – тоест изригване, а у много хора на Земята от нея сърдечно – съдовата им система „изгаря“. Излиза, че Слънцето в определена степен „управлява“ хората.

При това има не само „управление“, но има и „самоуправление“. Например: човек, не обръщайки внимание на това, че слънчевото изригване му е оказало натоварване, той все пак е тръгнал на работа и действал в привичния си жизнен ритъм. Това е самоуправление. Но то, това самоуправление е възможно само в строго определени граници. Ако натоварването се увеличи, то човек не би могъл да отиде на работа. Тоест самоуправлението е възможно само в пределите, които се определят от по-високото ниво на управление.

На рис. 10–18 ние виждаме съпоставяне на Вселената и биосферата на Земята във вид на „субект на управление“ и „обект на управление“. Може да си представим картинка с каруцар и кон. Каруцарят е субект на управление, конят е обект на управление. Каруцарят дава гласни команди, удря с камшика, дърпа юздите – всичко това е управляваща информация. И коня я изпълнява. Ако не слуша, каруцарят ще го удари с камшика, което няма да го зарадва… Пренесете този образ на нашите фунии / ямки, вложени едни в други.

6. Йерархически Най-висшето Всичко Обгръщащо Управление (ИНВОУ), тоест просто казано Бог, това управление по отношение на биосферата протича чрез „матрицата на възможните състояния на Вселената“, която обгръща (обхваща) матрицата на биосферата на Земята. Всички ритми на Космоса (Вселената) – това са колебания, които носят в себе си някаква информация и тези ритми (колебания) разбира се, по някакъв начин въздействат на биосферата на Земята, тоест управляват я.

А самоуправлението на биосферата на Земята става в пределите, които са определени от Пълната Общо вселенска Мяра.

7. Ето тази Общо вселенска Мяра и привежда в действие фактора, които предизвиква появата на нови видове в биосферата.

Но не бъркайте „мярата“ с Бог. Мяра – това е инструмент на Бога.

Какъв е той, този „инструмент“, с точност „до бурмичките“ – човечеството за сега не знае това. Но в най-общ вид той изглежда така, както бе разказано. Чрез разбиране на триединството материя – информация – мяра и чрез разбиране на същността на управление всичко си идва на мястото.

След всичко изложено от само себе си идва извода за това, че някакъв Висш Разум (Бог) – съществува. Невъзможно е да управляваш без да имаш разум.

Мярата (общо вселенската матрица на възможности на материята) притежава качеството, което много религии приписват на Бога: „Бог пребивава навсякъде и всичко пребивава в него“. Но ние с вас току-що изяснихме, че всички процеси във Вселената са подчинени на „обхващащата“ фуния – матрица. Оттук следва, че Мярата също пребивава навсякъде и всичко пребивава в Мярата. При това ние, уважаеми читатели, чрез разбиране на триединството вече твърдо усвоихме, че в мярата е цялата материя (в различните й състояния), неразривно свързана с информацията.

Ето тази току-що сформирана теза ни позволява да съединим науката и религията!

Ще направим важна бележка: Пантеизъм (гр. Pan – „всичко“ + teos – „бог“) – е отъждествяване на Бога и природата (Бог – това е Природата). Пантеизма отъждествява мярата (тоест всичко е Божие предопределение на всеки и всичко в цялата негова пълнота) със самия Всевишен, т.е. с Бога. Това е погрешно. Предопределението (замисъла) не трябва да се смята за Бог.

Религията отричаща пантеизма, възприема МЯРАТА (по която протича енерго -информационния поток от Бога към всеки и всичко във Вселената – „Светия Дух“) – като най-общо средство за управление на Вселената от страна на Бога. Това вече е по-точно, въпреки че при това религията не разкрива цялата пълнота на този „механизъм“ на управление: „Светия Дух“ е всичко, край! В Достатъчно Общата Теория на Управление този „механизъм“ на управление е описан в най-подробен вид.

Смисъл на живота. Оттук следва извода и за смисъла на живота на хората:

1. Съществуването на всеки човек и човечеството като цяло не е безсмислено, а има някакво предназначение (засега за нас непонятно докрай).

2. Това предназначение е обусловено (определя се):

– както от частната матрица на възможните състояния на биосферата на Земята („фуния“ на биосферата);

– така и от Общо вселенската Мяра (най-голямата „фуния“);

3. Човека от целия останал свят го отличават способностите:

– реч;

– абстрактно – логическо дискретно мислене;

– предумисъл на основа на предвиждане;

– реализация на предумисъла в труда.

Тези способности са обусловени генетично, „заложени“ в генетиката Свише – от Бога. А след като това е така, то тази генетична обусловеност направо е длъжна да определя и цялата социална организация на всички хора, цялата култура на живота и дейността им. Защо? Защото културата въздейства на формирането на човека и формирането на образа на неговия живот. Културата като нареждаща казва на човек: „Това може. Това не трябва. Това е добро. Това е лошо“. Тоест културата управлява всеки човек и всички нас заедно. Оттук следва, че културата:

– може да способства за развитие на човека, развитие на неговите скрити способности, т.е. да способства за усвояване на генетично обусловения потенциал (ГОП);

– а може и обратно – да не дава възможност за усъвършенстване, да не дава да се развива ГОП.

А от това следва, че човечеството може да направи две неща, че за човечеството има само два пътя:

– 1. Да построи тип култура, приемлива за Бог (ИНВОУ), съответстваща на неговия Замисъл по отношение на човечеството, способстваща за усвояване на ГОП, не противоречаща на Общо вселенската Мяра;

– 2. Да загине, пораждайки култура, неприемлива за хората и Бог.

След това нека всеки читател самостоятелно да пробва да си отговори на въпроса за това, в каква култура живеем ние.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар