// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Как културата влияе на човека?

„Красив е онзи, който красиво постъпва.“

Цел и смисъл на живота на човека. Новият вид „човек разумен“ влязъл във вече по-рано съществуващия до него животински свят. Тоест „човека разумен“ в резултат на мутация „излязъл“ от животинския свят. Затова световъзприятието и навиците при него били животински, близки до навиците на „предците“ – проточовеците. Тоест той имал инстинкти, безусловни и условни рефлекси, и толкова … (спомнете си типовете психика).

Но! За разлика от животните у него вече се различавал генетично обусловения потенциал на развитие (ГОП), който му предстояло да усвои.

При което развитието на потенциала се предвиждало не само телесно и физически (възможностите на човешкия организъм), но и развитието на култура, социално развитие. Трябвало да усвои култура на хранене, приготвяне на храната, строителство на жилище, шиене на одежди и обувки, възприемане на образование, научаване да създава скулптури, да пише стихове, да създава театър, литература, да усвои живописта, да създава държавност и много, много друго.

Що се отнася до физическото и духовното развитие на човека, усвояването на това, което е заложено в него Свише, то читателите навярно са чули или лично са се сблъсквали със случаи, когато оказвайки се в някаква екстремална ситуация човек е проявявал такива способности, които в ежедневния живот за него и околните са били фантастика. Например, когато нейното дете се оказва притиснато от лек автомобил на асфалта, майката с голи ръце повдигнала автомобила, за да може детето да изпълзи изпод него. В спокойна обстановка такъв товар тя не би могла да повдигне от земята.

Или са известни многобройни случаи, когато по разкази на войници в Афганистан в краката им избухвала хвърлена от муджахидините граната. И ако за всички други нейния взрив се оказвал мигновен процес, то за тези войници този взрив се „разтягал във времето“. Войниците виждали отначало, как на гранатата се появяват пукнатини, после тези пукнатини се запълват с „червена боя“ от пламъка на взрива, след това как гранатата „не бързайки“ се разделя на парчета, как тези парчета също така „не бързайки“ се разлетяват и т.н. Когато аз, разказва К. Петров, лично като бъдещ командир на полк, заедно с младия шофьор на УАЗ-ка със скорост около 100 км/час се врязахме в тухлената стена на стара мелница на брега на реката, то за мен този мигновен удар също се „разтегли“ във времето: стената бавно, бавно се нагъваше, удара ми се струваше някак си забавен, „разтегнат“ във времето. А след удара всичко изведнъж се „завъртя“ в привичния си ритъм. Тоест аз лично съм преживял такова състояние и съм убеден в правотата и истинността на подобни разкази.

При търсенето на корените на такова явление се оказва, че руските воини в древността са владели методиката на поведение преди бой в особено трансово състояние, при което процесите на предстоящия им бой някак са се „забавяли“ за тях и те са могли да действат с изпреварващо противодействие върху противника: той ти нанася удар със сабя, а ти успяваш да му нанесеш удар с противодействие. С това искам да кажа, че скритите способности, заложени в човека, могат да се развият. След като са заложени в него, значи това е угодно на Бог, а значи трябва да се научим да ги използваме. Но нашата „култура“ не учи на това, още повече – тя го смята за вредно.

Освен тези случаи, мнозина от вас знаят или са чували факти, когато отделни хора притежават някакви „свръх способности“. Например „ясновидците“ виждат аурата на човека, владеят телепатията, умеят бързо да смятат и т.н. Аз даже съм бил лично познат с един „ясновидец“, който по миризмата от няколко десетки метра определяше, кой от познатите се приближава към него. За нас сега ни е разбираемо и доказуемо, че такива и подобни „свръх способности“ в една или друга степен са заложени и в други („обикновени“) хора. Просто трябва целенасочено да се занимаваме с развитието на тези способности. С това се занимава например учителя Феодосий Бронников. За неговата школа навярно сте чували. Бронников учи децата и възрастните да четат със затворени очи и други подобни „чудеса“. И това не е приказка, това е действителност. Друг е въпроса, че преди да правите това или да пристъпите към овладяване на такива свръх способности, първо е необходимо да определите целта – за какво е нужно на човека това. А целта трябва да бъде праведна, в съответствие със замисъла на Твореца. За това подробно ще разкажем в „Тайните на управление“.

А засега, на дадения етап, на базата на това, което вече разгледахме, ще фиксираме очевидното: Първо „първочовека“ е притежавал само инстинкти и рефлекси, тоест бил е с животински тип психика, а в процеса на своето превръщане в човек се превръщал в „биоробот“ и „демон“, то в новото информационно състояние, в което сега се е оказало цялото човечество, и за което ще говорим по нататък, всички хора, цялото човечество неизбежно (ако ние всички искаме да продължим живота на човечеството на Земята) сме длъжни да преминем към човешки тип психика. Тоест да излезем на поредното стъпало на фунията / ямката със стъпаловидни краища. Това е заложено в програмата за развитие на човечеството и трябва да бъде реализирано чрез усвояване както от всеки човек, така и от човечеството като цяло на своя генетично обусловен потенциал. Ето тази конкретна цел е и смисъла на живота на човека и на цялото човечество, която може смело да се утвърждава на днешния етап от развитието на „хомо сапиенс“. Да се говори за крайна цел и смисъл на живота на човечеството засега е възможно само като предположение.

Типове култура. В най-общ вид човечеството може да създава и поддържа (да носи) 3 типа култура и съответно да живее (определено време) в 3 типа цивилизации, съответстващи на тези три типа:

1. Технократична цивилизация и култура.

Тази цивилизация и култура е нашата съвременна. Ние сега живеем именно в такава цивилизация – култура, в която:

– човечество е станало неволен заложник на създадената техника;

– хората са станали човекоподобни роботи.

И това няма нужда да бъде доказвано. Нека всеки читател да си представи, например живот в София но да няма канализация, водопровод и т.н. Тези неща са очевидни за всеки нормален човек. Но тези неща в този смисъл за мнозина други далеч не са очевидни: телевизия, персонални компютри, игралните автомати и т.н. – масата е необходима на човечеството в тази степен, която действа сега? Ами, например, ползването на клавиатурата на персоналните компютри е довело до това, че децата в училище не владеят правописа. А механичната работа на китката на ръката е неразривно свързана с работата на главния мозък на човека, с неговото развитие.

2. Технологическата цивилизация и култура.

В тази цивилизация техниката служи на хората, а не властва над нас. Струва ни се: каква е разликата с току-що горе разгледания тип култура? Разликата е огромна. В тази цивилизация на човек се предоставя възможност да усвои своя генетично обусловен потенциал на развитие (ГОП), а в първия случай такава възможност се потиска от техниката. Вместо да усвоява онова, което във всеки човек е заложено Свише, човек използва „патерици“. Но патериците винаги са по-зле от Естествения орган.

3. Биологична цивилизация и култура. В нея:

– културата е ориентирана към усвояване на генетично обусловения потенциал възможности на човешкия организъм;

– човек живее в хармония с биосферата, минавайки без патериците на техниката. В определена степен (но не в пълна мяра) пример за такъв начин на живот е показал Порфирий Корнеевич Иванов.

Ако по-рано на Земята е съществувала биологична цивилизация, то следи от нея практически не би трябвало да има. Но митовете са останали: за „златния век“, за „изгонването от рая след грехопадение“. По повода „грехопадение“ – това в нашата терминология на КОБ е „изпадане от мярата на развитие“. И ако това е така, тогава ние строим цивилизацията повторно. И тогава следва да поставим фундаменталните въпроси:

1. Какво в развитието на културата трябва да се смята за благо?

2. Какво трябва да се изкоренява?

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар