// Вие четете...

Поведенчески модели

Как жената да се освободи от дискриминацията?

„Жената е и изменна, и променлива.“

Как жената да се освободи от дискриминацията?

Съществува и друг елемент, който предизвиква чувство на тревога и самота – това е неорганизираността на свободното време. По принцип индивидът разполага с цялото време на своя живот, в смисъл че то трябва да бъде заето или запълнено с нещо. Когато работата или физическите дейности са недостатъчни, свободното време се увеличава и индивидът възприема собственото си хронологично пространство като една заплашителна безкрайност, като пустиня, в която Азът се чувства абсолютно безпомощен и уязвим. Друг елемент, неразделим от жената, е неувереността, защото тя няма доверие на себе си и очаква всичко отвън. Но външната подкрепа неизбежно е подвластна на променящите се житейски обстоятелства, поради което е много несигурна.
Необходимо е жената да организира времето си, като го запълни с полезна и съзидателна дейност и изостави събиранията, посветени на безплодни разговори, които не само че не допринасят с нищо за нейното развитие, а дори й пречат да намери себе си.
Организирането на времето вдъхва увереност и сигурност, както е и средство за развиване на специални умения, които обогатяват личния живот.
Огорчението и неудовлетвореността у индивида много често са отражение на разочарованието от самия него поради увереността, че е постъпил неправилно, като не се е възползвал от предоставените му възможности.
Правилно формираната, зряла и възрастна жена може да преодолее материалните несгоди благодарение на твърдостта, силата и постоянството на нейното собствено „аз“, център на психическата й идентичност, което създава собствена вътрешна среда в психическия утерус.
Материалните обстоятелства не са решаващи; важното е те да бъдат управлявани. От значение е не това, което човек прави, а как го прави, защото докато поддържа процеса на изработване на „пчелно млечице“ върху основата на всекидневния опит, той ще продължи да израства и да се развива съзидателно, независимо от трудностите, които ще срещне по пътя. За тази цел той трябва да прави ежедневен анализ на своя опит, като използва рефлективното съзнание за самовглъбяване, за да разбере смисъла на преживените събития. Именно резултатът от този процес подхранва неговото Аз и поради това е основният фактор за вътрешната устойчивост.
Женският пол не осъзнава собствената си сила. В цялата Вселена, с изключение на природата, няма друго същество, способно да приеме в себе си нещо, за да го обработи и преобрази позитивно чрез психическата функция на своя утерус. Нищо не може да устои на тази алхимична асимилация, поради което жената притежава в себе си най-могъщите оръжия, за да реши какъвто и да е проблем или трудност, изпречили се на пътя й. Единственото, което трябва да направи, е да се научи да използва силата на ИН, от която самата тя е сътворена, като отстъпва и се приспособява, като приема, обгръща, убеждава и преобразява.
Обикновената самка е пленница на събитията; зрялата жена може да начертае сама съдбата си. Тя няма нужда да приема роли, за да получи идентичност или да определи мястото си в обществото, защото това е индивидуална реализация, която трябва да бъде решена от всяка жена. Очевидно е, че когато жената притежава едно зряло, съзнателно и устойчиво „аз“, не е необходимо обществото да определя нейната роля, защото тя самата е способна да реши това, като съчетае индивидуалния си интерес с този на обществото. Нейната женственост ще бъде напълно защитена и нищо няма да може да я разруши; тя ще бъде способна да поддържа избраната от нея роля независимо от историческите превратности, защото тази идентичност е плод на вътрешния й свят, а не на обществената конюнктура.
Независимо дали е неомъжена, омъжена, разведена или няма деца, жената, която притежава женска психична идентичност, винаги ще изпълнява една-единствена роля: женската.
Дефинициите се променят и това, което днес е целесъобразно, утре може да бъде отхвърлено. Тогава нека се запитаме защо никога не е поставяна под въпрос ролята на мъжа? Защо той е останал един и същ през цялата история на човечеството и защо никога не се е поставяла под съмнение неговата мъжественост?
Това е така, защото колкото и да се променя човешкият критерий, той винаги трябва да се съобразява със законите на Природата – ако те бъдат сериозно нарушени, Вселената ще бъде разрушена.
Никаква социална или научна революция не може да промени факта, че жената има вагина и матка и че последната притежава психична функция, съответстваща на нейната биологична дейност, тоест на рецептивната и преобразуваща способност, която е същност на женствеността.
Не може също така да се отрича правото й да се развие индивидуално, в собствения си вътрешен свят, и да се самоопредели по такъв начин, че да успее да устои на всички външни промени, но не като ги отхвърля, а като ги приема и ги преобразува.
Нищо не може да попречи на жената да се освободи напълно от дискриминацията, на която е подложена, като стане равна на мъжа по право, а не по силата на изключителни закони.
Няма голямо значение и какъв вид дейност ще извършва тя. Дори професията й да е традиционно мъжка, тя ще запази непокътната своята женственост, тъй като ще устои на външните въздействия.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар