// Вие четете...

Поведенчески модели

Как жената да бъде женствена?

„Великото загива от омразата, нищожното се възвисява от любовта.“

Как жената да бъде женствена?

Най-напред жената трябва да разбере мотивите, които я карат да действа като самка, вместо като жена. Да разграничи ясно в съзнанието си какво е самка и какво е жена. Това е единственият начин да се вгледа в себе си, за да получи мотивацията да се промени.
Сетне да проумее, че преходът към женствеността не е лесен процес, тъй като изисква от нея активност на интелектуално равнище, за да може да се самоконтролира, в смисъл да бъде способна да различава кои са преградите, които й пречат да бъде истински женствена.
После да приеме участта си на жена, но не в смисъл да се примири с нея, а да се чувства удовлетворена от тази роля, оценявайки се правилно, което означава да притежава зачеваща физическа и психическа способност. Това предполага отказ от завистта към мъжкия атрибут, като се развенчае митът за фалоса и се осъзнае, че жената притежава също толкова ценно, макар и коренно различно нещо, тоест психическия утерус.
След това следва да не имитира мъжки роли, като избягва невротичното състезание с мъжете. Става дума за компулсивната потребност да докаже, че може да бъде толкова умна, известна, способна и подготвена“ колкото тях. Вместо това, доброжелателно съревнование, тоест онова, в което отсъства факторът завист и неприязън; липсва несъзнателният импулс на жената да унижи мъжа; съществува само желанието да постигне индивидуално равнище на развитие, упражнявайки по най-ефикасен начин своите способности.
Жената трябва да приеме пасивността като основно женско качество, разбирайки обаче тази дума в нейния истински смисъл. Ще се позовем на мнението на Хосе А. Инфанте, в което се казва следното: „Посочихме понятието пасивност, изтъкнато от Фройд като една от преобладаващите характеристики на женственото и го сравнихме с друго, по-подходящо понятие – рецептивност. Пасивността се определя като приемане на действието на някакъв агент, без никакво участие в него. Рецептивността е способност да вземаме това, което другите ни дават или изпращат, да възприемаме, да подкрепяме, да поддържаме; да приемаме в себе си едно или друго нещо; да допускаме, да одобряваме, да придобиваме; да приемаме един или друг в своята среда или общност, да очакваме или да се изправяме срещу опасността, изпълнени с решимост да устоим и да я отблъснем.“ По този начин пасивността представлява качество, характеризиращо обекта, докато рецептивността е възможна единствено при субекта. Рецептивността обаче е качество и на човешката самка, поради което е необходимо да различаваме два вида рецептивност: на самката и на жената.
Ключът към разликата между двата вида е в съзнателното сравнение, което жената трябва да направи, за да определи свободно какво трябва да приеме, в каква степен и към каква цел да го насочи.
Освен това жената трябва да постигне собствена идентичност, плод на индивидуално развитие. Всяка жена трябва да бъде преди всичко индивид, затова тя трябва да се откаже от онова подобие на женски синдикат, което действа в нашето ежедневие. Става дума за склонността на жените да се групират спонтанно, за да се противопоставят на мъжете, като се защитават помежду си и споделят доверително безброй предубеждения. В тези групички се предават от уста на уста всякакви абсурдни „рецепти“ или начини да се привлече или задържи мъжа, или пък да се отхвърли тиранията му. За съжаление по този начин незабележимо се оформя едно психологическо множество, в което изплуват на повърхността най-нисшите качества на човешкия род, като добрите намерения на членовете остават нереализирани. Освен това се размива индивидуалната отговорност, която задължително трябва да се поеме, за да се развие Азът. Напълно логично е човек да води нормален обществен живот, но без да се поддава на вредните предубеждения на другите, като се научи да взема самостоятелни решения на основата на собствен анализ.
И още жената трябва да развие чрез всички достъпни средства рационалното мислене, изостряйки своя интелект. Както ще разберем по-нататък, докато жената не се откаже от лекомислените си действия и от прословутата си аналитична повърхностност, няма да може да поеме грижата за себе си. За да се справи сама с предизвикателствата, които животът поставя пред нея, тя трябва да мобилизира цялата си интелектуална способност. Увереността, че други хора биха могли да решат нейните проблеми, действа като спирачка за развитието на собствените й възможности. Поемането на отговорността за самата себе си е най-добрият начин да стане жена. За тази цел обаче тя трябва да се отърси от всички предразсъдъци и предубеждения, за да може да използва съзидателно ежедневния опит, защото в противен случай някои по-големи изпитания биха могли преждевременно да я разочароват.
Също така трябва да пречисти генетичната или естествена женственост. Както вече посочихме, тя е замърсена от културното влияние, в което за жалост присъстват и елементите, пораждащи страстите и човешката извратеност. Поради това завистта, омразата, надменността, разрушителността, ревността и егоизмът неизбежно се смесват в сърцето на мъжа и жената по най-причудлив начин, довеждайки до различни неудачни епизоди в индивидуалната съдба и между личностните отношения. Древните философи използват по повод на това следния израз: „Трябва да почистиш собствената си чаша, преди да възлюбиш.“ Тази сентенция се използва предимно за жената поради факта, че тя е възпитавана от обществото да изразява чувствата си по-свободно от мъжа и затова в по-голяма степен може да нарани себе си или другите. От друга страна, както светът на рационалното мислене е център на мъжката активност, така чувствата, емоционалната интуиция и психическата чувствителност са инструментите за проява на женския ментален живот. В този смисъл жената е по-близо до природата от мъжа и по същата причина може да бъде доста по-импулсивна, пламенна и екзалтирана. Емоционалната чувствителност е връзката между жената и природата, но тъй като последната е неспецифична или неутрална в своята вътрешна същност, тя може да се проявява и съзидателно, и разрушително; може да дава живот, любов, хармония и мир, или да излъчва омраза и мъст. Очевидно е, че при тези процеси се нарушава не само средата, която заобикаля жената, но и в много голяма степен собственото й съществуване.
Всъщност нейната емоционална чувствителност я свързва по директен начин с естествената или генетична женственост, в която е паметта на природата. По този начин самата тя, в зависимост от емоционалното си състояние, направлява силата на своето либидо съзидателно или разрушително. Очевидно е огромното значение, което има „почистването на собствената чаша“ – да пречистиш чувствата, за да се освободиш от неприязънта, омразата, завистта, агресивността и всяка друга деструктивна проява.
Психолозите твърдят, че е естествено човек да мрази, да завижда, да изпитва неприязън, да е агресивен, тъй като тези прояви не могат изкуствено да се потискат. Това се отнася само за хората, които не са сублимирали своето либидо (а те са преобладаващо мнозинство) и тяхната емоционална чувствителност е в примитивно състояние.
Сублимацията не премахва агресивността, омразата или насилието, тя канализира тези енергии и ги превръща в укротена сила за Аза, който, напълно самостоятелен и съзнателен, решава какво да прави с нея. Ако преди това той е бил потискан и обсебен от тази инстинктивна сила, и е бил принуден да се огъва пред нея, то сега той става неин господар, способен да я управлява и контролира по свое желание. Съществуват само две възможности за изразяване на чувствата: положителна и отрицателна, съзидателна и разрушителна. Едната е проява на Ерос, а другата – на Танатос. Дали ще бъде приета едната или другата възможност, е вътрешен избор на всеки индивид. Както човек, които иска да отиде на кино, трябва да избере между филм на ужаса, драма или любовна история, така и всеки индивид трябва да реши какво иска да прави със своите емоции: да съзидава, или да руши.
Какъвто и да е бил предварителният опит на един човек, той може да избира дали да бъде агресивен, изпълнен с омраза, разрушителен и враждебен, или радушен, доброжелателен, толерантен и добронамерен към ближния. Това зависи от вътрешното поведение на индивида и неговата отрицателна или положителна нагласа спрямо ежедневните събития.
Тази вътрешна нагласа може да се контролира така, че да е резултат от подходяща насока, произтичаща от висшия разум, а не от невъздържани емоции. Човек трябва да направлява вътрешното си желание, а не да се оставя да бъде манипулиран от него. За да промени това емоционално състояние, достатъчно е да проумее, че разрушителността и омразата носят само смърт и опустошение и дават лоши дивиденти.
Всяко личностно поведение, осъзнато ясно от индивида като вредно за собствените му интереси, може да бъде променено, стига да насочи интереса си към онези положителни успехи, които той е в състояние да постигне.
Омразата, отрицанието, завистта и емоционалната деструктивност съдържат в себе си зародиша на собственото унищожение, тъй като резултатът от тяхното действие може да се измери вляво от нулата; те са екстрактивни, а не продуктивни. Личностният контрол, който може да се упражнява посредством направляването на вътрешното емоционално поведение, не означава потискане, тъй като последното представлява процес, наложен отвън. Сублимацията обаче започва във вътрешния свят, породена от осъзнаването, разбирането или увереността в нещо очевидно, и се превръща в експанзивна сила, която се насочва навън. По този начин субектът се променя във вътрешния си свят, а не под външно въздействие.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар