// Вие четете...

Истината е в избора

Как да управляваме нашите взаимоотношения?

Изборът е ключът в отношенията ни с околния свят и ако несъзнателната му част може да си трае и видимо да не реагира на нашето въздействие, то съзнателната реагира и ни въздейства също толкова, колкото и ние на нея. Не, че няма да дойде момент, когато природата ще си го върне точно толкова, колкото и ние сме и въздействали, тоест отношенията ни са такива, каквито си ги създадем.
За разлика от природата, човекът е чувствително същество, което ще реагира на нашето отношение и нашите взаимоотношения ще се градят само при желание от двете страни, нашата и на човека, който е от другата страна. За пример, ако ви обидят, вие също сте готови да обидите. Оказва се, че ние правим своя избор от това, какви чувства владеят нашата душа. Най-лесно е да накараш някого да реагира по определен начин, ако засегнеш неговите чувства, но за тази цел трябва добре да го познаваш.
Реагирайки на чувствата си, хората са склони да правят и неразумни неща, тоест против своите желания, разбирания, приоритети. Така попадайки под въздействието на външни фактори и събития, те избират да правят неща против себе си или поне да вършат неща в полза на други, имайки чувството, че изпълняват собствените си желания.
При нас хората, чувствата се създават, горят с пълна сила и изчезват по същия начин, както са се появили, но откъде все пак се появяват в нашата душа. Как например, определяме дали харесваме някого или той ни е антипатичен, как се оформят нашите чувства към нас самите, към най-близките, към съвсем непознатите хора?
Ако наистина разделим хората на групи и се опитаме да разберем, защо към някого имаме едни чувства, а към другиго различни, то най-напред трябва да погледнем сами себе си, тоест да разберем, какво ние мислим за себе си. Излиза, че каквито ни са мислите, такива ще са ни и чувствата. Връщайки се към същността на мисловния процес, бързо ще се досетим, че всичко е в нас самите и то зависи от това, какво има в нашата база данни. За да харесваме някого, той трябва да отговаря на нашите критерии, а те са в базата.
Ако ние харесваме себе си, ще харесваме и хората, които приличат на нас, при това не само по външни белези, а основно по начина на мислене. Какво обаче би се случило и дали е възможно ние да изградим грешна представа за определени хора? Кога ще разберем, че човекът, който харесваме не е това за което се представя?
Разочарованието ни ще е огромно и у нас ще се появят коренно противоположни чувства, даже ще ни се струва, че процесът е стихиен. На практика у нас се е променило мисленето, започваме да изграждаме негативизъм, който може само да усили процеса и колкото по негативно мислим, толкова повече ще мразим. Опасността е в това, че във всички случаи, ние ще направим своя избор за модела на нашето поведение под въздействието именно на тези чувства, без да анализираме и оценим случващото се, а както знаем в миналото е нашето настояще, тоест няма никаква гаранция, че сме направили правилния избор. Народната мъдрост гласи, че „утрото е по мъдро от вечерта”, тоест ние първо трябва да се разберем със ситуацията и тогава да изберем.
Остава въпросът, защо трябва да насочваме нашето негативно мислене към другите, защо трябва да мислим, че те са ни виновни за погрешната представа, която ние сме изградили за тях, та нали външния свят е само едно отражение в нашето съзнание. Ако разбираме, че другите не са ни виновни, то и нашето мислене ще бъде насочено в друга посока, тоест в не стандартна посока на мислене.
Това обаче не означава, че, както е казано в Библията, „ако ти ударят едната буза, дай и другата”, защото и това може да се окаже погрешно. Да допуснем, че отсрещната страна не е толкова безупречна, че да си даваме и „другата буза”, а се е старала умишлено да ни въведе в заблуждение с цел да спечели нашето доверие. Живота е пълен с подобни примери, има ги, както сред животните, така и сред хората. Не е случайна народната мъдрост, която гласи, „преоблякъл се Илия, пак в тия” или пък „вълк в овча кожа”, тоест тука става въпрос именно за умишлена заблуда с цел притъпяване на нашето внимание. Целта на подобни хора е извличане на облаги, чрез заблуда, което пък ще е за наша сметка.
В посочените примери се вижда, че както ние влияем на външната среда, така и тя може да влияе на нашето мислене, тогава къде е истината, как да постъпим, в единият случай ще вярваме в не реалното, в другия ще се отдаваме на нашите чувства, които са в резултат на външни фактори.
Ами налага се да постъпим мъдро и да изберем модела на поведения на мъдрия човек, като изберем да вземем решение, тогава когато сме готови за това, ако не е възможно трябва да се доверим на нашата интуиция.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар