// Вие четете...

Истината е в избора

Как да си представим реализацията на нашите желания?

Ако моделът вече съществува във вид на мисъл, то осъществяването му е само въпрос на време, тъй като представата е тази която предхожда реализацията. Въпросът е, откъде се появява моделът, но вече беше казано, че моделите са плод на външната среда за повечето хора, а за някои те са проблясък на мисълта. Човек трябва да прозре истината за шанса, който природата му предоставя. Природата е щедра, но не всеки е в състояние да види подадения към него от живота знак.
Нека да се поставим на мястото на онзи, които би могъл да види и приеме чуждия модел, който може да го приложи към себе си и да го развие според собственото си мислене. Другата възможност е за надарените от природата с ум и талант да виждат онова, което другите не могат, тоест видяното от тях е за първи път в общественото познание. Те правят своите открития, изследвайки процесите на зависимост между различните външни събития.
И така, да се върнем към етапа на визуализацията. Ако визуализацията наподобява нещо, като създаване на сцени и образи, то при приемането на модела трябва да се добавят и чувства, тоест към рисуването трябва да се добави и звук, образно казано. За разлика от визуализацията при метода на приемането ние трябва да се концентрираме главно върху усещането за това, което си представяме. Така в играта влиза и нашето въображение.
Да си представим нашите чувства при успешно „съвършено”, изпълнена от нас задача. Ами всеки от нас ще изпитва преди всичко вълнение, въодушевление, радост, облекчение, гордост и т.н. Всичко звучи и изглежда много добре. Какво повече, чувстваме се горди и удовлетворени, готови сме да скачаме от радост и удоволствие. Какво следва от това? Всеки би очаквал след като е постигнал перфектно изпълнение на задачата, да бъде най-малкото поздравен от колеги и началници. Но дали всички виждат това, което виждаме и ние. Един ще вижда това, което виждаме и ние, но друг примерно ще вижда заплаха за собственото си кариерно развитие. Нали успехът на един може да се окаже пречка за успеха на друг. Живота е едно истинско състезание и всеки се стреми да победи. Понякога обаче „състезанието” е нечестно, тъй като истината за реалността е различна за всеки отделен индивид.
Приемането на модела е в основата на избора, а вземането на решение е следствие. Приемането на модела ще ни избави от колебанията, които ние често изпитваме преди да изберем, но изградили в нашето съзнание образът на нашето желание ние лесно ще се ориентираме в голямото разнообразие в живота. За да приемем определен модел трябва първо да се научим по какъв начин да оценим предимствата на предлаганото многообразие.
Сравнителния анализ е в основата на определяне на предимствата и недостатъците на различните модели, но за целта на нас ни е необходима база за сравнение. Човекът е онова живо същество, което е изградило система за трупане на познания, именно тази система ни позволява, без да сме изпитали определена действителност върху собствения си гръб да знаем, че водата е мокра и, че не сме в състояние да изкопаем в морето дупка. До тук всичко изглежда подредено и като чели е прекалено хубаво.
Всички знаем, че „много хубаво, не е на хубаво”. Какво точно означава тази фраза. Вече стана ясно, че системата за придобиване на познания не е нищо друго освен начин за приемане на модели, но ако има някой да приема, то трябва да има и някой, който да предава.
Какво би се случило, ако този който предава модела, а ние го приемем, е недобронамерен и цели да ни въведе в погрешно изграждане на образа. В този случай ние ще бъдем въведени в заблуждение и ако направим неправилния избор, следва погрешно решение, а вече се очертава и загуба за нас, а може би печалба за нашия „дарител”. Нали и той използва също методът на приемане – предаване на модела, но ние сме тези, които можем да приемем или да откажем. И така, въпросът е, дали всичко което ни се предлага трябва да се приема на доверие. Тази дума означава много, тя може да ни спести много, но може и да загубим още повече.
Заслужава ли си по метода на сравнителния анализ да губим, както се казва време и пари, за изследване на предложения ни модел. Да, заслужава си, защото от една страна може загубата при приемане на грешен модел да е в значителни размери в сравнение с загубеното време за анализ. От друга страна, когато се види истинския резултат от приетия на доверие грешен модел, много боли и за да не се случва това приемащия трябва да намери оправдание пред собствената си съвест, причина да се довери.
Защо някой ще ни предлага модел, при това съвсем безплатно и ще ни убеждава, че той постъпва така и винаги постига успех. В основата са нашите чувства. Лесно е чувствителния и емоционален човек да приеме модела, който му предлагаме. При емоционалните и чувствителни хора разумът и мисленето са на втори план. Техният избор се базира върху емоциите и проявата на чувствителност, а след избора следва решението. Хората направили своя избор и взели решение под влиянието на емоции, няма начин да се ориентират в реалната действителност. Вече знаем, че тя е само отражение в нашето съзнание, а дарителят на модела това и чака, предлага ни този модел, които гали нашите желания и ние вече почти се виждаме печеливши. Но, изненадата ни ще е съкрушителна, когато разберем, че нашият „доброжелател” ни е предложил модел от който само изглежда, че ние ще получим желаното, а той безкористно ни „помага’, поне така изглежда.
Всички знаем, че безплатен обяд няма, затова е необходимо преди да направим своя избор, да решим да приемем предлагания ни модел, да направим своя сравнителен анализ и чак след като се убедим, че можем да се доверим, да го приемем. Но, всеки готов модел подлежи на усъвършенстване, модернизация, актуализация, тоест прилагането на модела трябва да е съобразен с мястото и времето. В противен случай ще се окаже, че сме приели модел, който е наполовина верен или с други думи наполовина грешен, въпреки, че някога, някъде, при други условия той е работил безгрешно.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар