// Вие четете...

Нестандартни размишления

Как да се отървем от магията на неодобрението?

„Уважавай се сам, ако искаш да те уважават другите.“

Как да се отървем от магията на неодобрението?

За да се отървете от магията на одобрение ще трябва да осъзнаете невротичните ползи, които извличате, като поддържате такъв модел на поведение. Ще трябва да откриете нови само възвисяващи мисли, когато се сблъсквате с неодобрението и това е най-ефективната стратегия, която можете да приложите, както можете да изпробвате и някои специфични пътища, за да се изтръгнете от зависимостта на чуждото одобрение.
Дайте на неодобрението нови тълкувания, които започват с „Ти“. Например забелязвате, че съпругът ви не е съгласен с вас и дори се разгневява. Вместо да променяте позицията си или да се защитавате, просто отговорете: „Ти си разстроен и смяташ, че аз трябва да мисля по друг начин.“ Така ще помните, че неодобрението е за негова, а не за ваша сметка. Стратегията „Ти” може да се прилага винаги и да дава изумителни резултати. Ще трябва да устоявате на изкушението да започвате с Аз и да се поставяте в положението на човек, който се защитава или да променяте мнението си, за да получите одобрение.
Ако мислите, че някой се опитва да ви манипулира, като отказва да ви даде одобрение, кажете му го направо. Вместо да увъртате, за да изтръгнете одобрение, можете открито да кажете: „Общо взето, бих променила позицията си сега, за да ти се понравя, но истински вярвам в това, което говоря и ти ще трябва да го приемеш независимо, какво мислиш по въпроса.“ Или: „Предполагам, че би желала да кажа нещо различно.“ Като давате нови тълкувания на неодобрението, ще осъзнаете собственото си мислене и собствения си модел на поведение.
Можете да благодарите на някого, че ви дава информация, която ще ви помогне да израснете, макар и тя да не ви се нрави. Като изкажете благодарност, ще сложите край на стремежа към одобрение. Например съпругът ви, ви укорява, че се държите стеснително и нервно. Вместо да се опитвате да му доставите удоволствие, просто му благодарете, че ви е изтъкнал тези недостатъци. Така вашето поведение, свързано със стремеж към одобрение ще е изчезнало.
Можете съзнателно да търсите неодобрение и да се тренирате да не се разстройвате. Изберете някого, който със сигурност няма да се съгласи с вас и като се изправите смело срещу неодобрението, спокойно изложете мнението си. Постепенно ще почувствате облекчение от това, че вече не се разстройвате и не трябва да променяте схващанията си. Напомняйте си, че очаквате това „противопоставяне“, че това е тяхна работа, че това няма нищо общо с вас. Като предизвиквате неодобрението, а не го отбягвате, ще изградите репертоар от модели на поведение за ефективна борба с него.
Можете да се научите да не обръщате внимание на неодобрението и на онези, които се стремят да ви манипулират с отрицанието си.
Можете да прекъснете връзката между това, което другите мислят, говорят и правят и цената, която имате в собствените си очи. Когато се сблъскате с неодобрение, кажете си: „Тя си е такава. От нея друго не мога да очаквам. Това няма нищо общо с мене.“ Този подход ще премахне раната, която сам си нанасяте, когато свързвате чувствата на друг човек със собствените си мисли.
Когато се срещнете с неодобрение, задайте си следния важен въпрос: „По-добре ли щеше да ми бъде, ако се бяха съгласили с мене?“ Отговорът безспорно е „не“. Каквото и да мислят другите, то не може да има влияние върху вас, освен ако сам не пожелаете това. И нещо друго, вероятно ще установите, че значимите за вас лица, шефът ви или приятелката ви, ви харесват повече, когато проявявате несъгласие с тях, без да се притеснявате от това.
Приемете простия факт, че мнозина няма изобщо да ви разберат и, че това е добре. И, обратно, вие също няма да разберете мнозина от хората, които са около вас. Не е и необходимо да ги разберете. Няма нищо лошо в това, че те са различни, а най-основното, което можете да разберете е, че не разбирате.
Можете да откажете да спорите или да се опитате да убедите някого в правотата на позицията си, като просто вярвате в нея.
Вярвайте в преценката си, когато си купувате дрехи или други лични вещи, без да се допитвате до някого, чието мнение цените повече от своето собствено.
Престанете да проверявате фактите, за които говорите, като карате съпруга си или някой друг да ги потвърждава с фрази като „Нали така, душичко?“ или „Питайте Мария, тя ще ви каже“.
Поправете се, след като сте се държали по начин, сочещ, че търсите одобрение. Така вие осъзнавате склонността си и изпробвате нови модели на поведение.
Полагайте усилия да сложите край на многобройните си извинения, които правите дори когато не съжалявате искрено за нещо, което сте казали. Всички извинения са молба за прошка, а молбите за прошка са стремеж към одобрение, което приема формата на „Зная, че не бихте ме одобрили, ако действително исках да направя това, което току-що направих, затова, моля ви, уверете ме, че всичко е наред“. Да се извиняваш е пилеене на време. Ако имате нужда някой друг да ви прости, за да ви стане по-добре, то вие позволявате на хората да контролират чувствата ви, а така и да ви управляват. Макар че вие можете да решите никога повече да не се държите по определени начини и да видите някои страни от поведението си като неподходящи, честите извинения са „болест”, която поставя контрола на чувствата ви в ръцете на другите.
На събиране можете да следите, колко пъти ви прекъсват и дали винаги отстъпвате, когато говорите едновременно с някой друг от компанията. Стремежът ви към одобрение може да приеме форма на плахост. Вие можете да измислите начини, за да говорите, без да бъдете прекъсван, като прикачите етикет към поведението, изникващо в социалната ви среда.
Отчитайте съотношението между разказните и въпросителните си изречения. Задавате ли въпроси, искате ли разрешение, търсите ли одобрение или изказвате твърдение? Например въпросът „Хубав ден, нали?“ поставя другия в ролята на човек, който решава проблема, а вас в ролята на човека, търсещ съгласие. По-просто казано, „Хубав ден“ е твърдение, а не опит да се получи отговор. Ако винаги задавате въпроси на другите, вие търсите одобрение в една наистина маловажна област, но това отразява вашата неувереност, че сте в състояние да контролирате нещата.
Това са първите стъпки за отстраняване на стремежа към одобрение, като потребност в живота ви. Целта ви не е да заличите всяко одобрение, а да се стараете да не бъдете манипулиран заради това, че не получавате жадуваните от вас похвали. Възхищението е приятно, а одобрението е чудесно изживяване. Това, към което вие се стремите е да не изпитате огорчение, когато не получите аплодисменти. Както човекът, който се стреми да отслабне, не изпробва усърдието си на пълен стомах или човекът, който иска да се откаже от тютюнопушенето, не изпробва твърдостта на волята си, след като е загасил цигарата, по същия начин и вие няма да се поставите на истинско изпитание, ако не се сблъскате с неодобрение. Може да говорите до посиняване, че ще преживеете неодобрението и, че няма да очаквате всеки да ви хвали, но докато не се озовете в условие на съперничество, не можете да знаете на какво сте способен. Ако можете да премахнете от живота си този лош модел на поведение, останалото ще е лесно. От момента на раждането си вие сте обусловен да изпитвате потребност от одобрение. Ще са нужни много тренировки, но всяко вложено усилие ще бъде възнаградено. Престанете ли да се отчайвате, когато се сблъсквате с неодобрението, печелите гаранции за живот, пълен с чудесна лична свобода в настоящите моменти.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар