// Вие четете...

Живот в равновесие

Как да се отървем от въглехитратния „ад“?

„Нещастието отива там, където са го поканили. Ако те сполети нещастие, няма защо да се хващаш за главата.“

Защо е толкова важно да се отървем от порочния въглехидратен кръг?

Какво става, ако изберем погрешен хормонален код, тоест както при типичното, богато на въглехидрати и бедно на протеини хранене? Обикновено, ако в дванадесет по обяд се нахраним обилно с тестени изделия, към три часа няма да можете да държите клепачите си отворени.
Излишните въглехидрати и недостатъчното количество протеини в това хранене са довели до свръхпроизводство на инсулин. Той не само понижава нивото на кръвната захар и по този начин лишава мозъка от единствения му източник на енергия, но и пречи на извличането й от черния дроб.
Със спадането на нивото на кръвната захар, мозъкът започва да страда и това се отразява на дейността му. Три – четири часа след подобно, богато на въглехидрати ядене, мозъкът изпитва отчаяна нужда от енергия, макар в черния дроб най-вероятно да има складиран еквивалентът на два – три „Сникърс“-а или „Марс“-а, желаещ отчаяно да излезе. Но това количество складирани въглехидрати не може да се влее в кръвния поток, тъй като консумираният от нас богат на въглехидрати обяд е повишил нивото на инсулина и е понижил нивото на глюкагона.
При това положение не може да се използват складираните в черния дроб въглехидрати. Отчаян, мозъкът нашепва, че пакетчето чипс или сладки изглежда изключително примамливо. След като ги изядем, ние снабдяваме мозъка си с въглехидрати, но това от своя страна подновява порочния кръг на повишаване нивото на инсулина и понижаване това на глюкагона. С други думи, ние се намираме в нещо като въглехидратен „ад”.
Въглехидратният „ад” е причината за всичките ви въглехидратни желания и за вървящото ръка за ръка с тях неуморно връщащо се усещане за глад (на всеки два – три часа). Тази ненаситност се причинява от богатата на въглехидрати или по-точно, богата на въглехидрати и бедна на протеини храна.

Как да постигнем оптимално равновесие между глюкагона и инсулина?

Щеше да бъде достатъчно лошо, дори ако желанието за приемане на още въглехидрати бе единственият резултат от използването на погрешен хормонален код. Черният ни дроб и мускулите са препълнени със запаси от гликоген, а вие продължавате да консумирате въглехидрати. Къде и как ще се складират непрекъснато постъпващите излишъци? Разбира се, че в мастните тъкани във вид на мазнини. Когато става дума за тях, тялото винаги намира къде да ги съхранява. Така че, дори да сме консумирали единствено лишени от всякакви мазнини въглехидрати, крайният резултат ще бъде такъв, сякаш сме погълнали чиста сланина.
Не всеки човек реагира така отрицателно в хормонално отношение на богатата на въглехидрати храна. Някои хора могат да ядат и да консумират големи количества въглехидрати, без да напълнеят. Защо? Това зависи от генетичното ни наследство.
Тогава какво следва? Ами да ядем по-малко на всяко хранене, с правилни пропорции между протеини и въглехидрати.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар