„Великото се руши от омразата, нищожното се издига от любовта.“

В потока на живота. Като се замислим как сме се оказали тук и сега, и как сме станали такива, каквито сме, виждаме, че в много отношения просто сме се появили в потока на живота; всеки от нас е като малка вълничка в огромното море, която се издига и потъва. За част от нас е приятно пробуждане, но за мнозина, родени в бедни, стресирани семейства или подложени на грубост и насилие съвсем не е така. Осъзнаването на този факт е първата крачка към състраданието. Разбираме, че голяма част от това, което имаме, няма нищо общо с личния ни избор. Затова и няма смисъл да се обвиняваме за своите чувства, мотиви, желания, способности (или за тяхната липса).

Когато се откажем да хвърляме вината и да осъждаме себе си и другите, ще бъдем по-свободни за истински прозрения, познание и разбиране на отговорността, която трябва да поемем, както за себе си, така и за своите действия. Усвоявайки и упражнявайки състраданието, ние ще се чувстваме по-доволни и в мир с личността си, а също така и по-загрижени за останалите. Никой от нас не е отговорен, че притежава мозък, способен на страх, ярост и на всевъзможни любовни желания. Не сме отговорни и за това, че мозъкът ни разбира, че е продукт на еволюцията и възпитанието.

Разбира се, когато осъзнаем, че всички ние сме се появили и съществуваме в потока на живота, ще разберем, че никой не желае страдание, всички искаме щастие. Ще можем да погледнем на другите борещи се с проблемите си човешки същества като на не толкова щастливи късметлии, колкото сме ние. Това е призив да отворим сърцата си за онези, които не са имали добра участ като нашата при появата си. Призив да отворим очите си за страданията в света и за начина, по който хората просто са се озовали в живота – също толкова случайно, колкото и ние самите.

Можем да се научим да бъдем открити и дори да се забавляваме със случващото се в съзнанието ни, стига да бъдем честни в това отношение. Обаче превръщането на някои от фантазиите ни в действие, подчиняването ни на определени желания, искания, страхове или отмъстителни чувства може да причини проблеми. Затова е важно да започнем по-добре да съзнаваме чувствата и мислите си, но същевременно и по-добре да контролираме част от своите пориви и емоции.

Действията ни имат последствия и ние като вид трябва да разберем този факт и понякога да го предвиждаме. Смисълът на живота е да се научим кога да действаме съобразно желанията и емоциите си и кога да се въздържаме от действия. Това ни отвежда право към същността на състрадателното поведение, тъй като идеята му не е само да постъпваме мило, топло и дружелюбно, а и да предпазваме себе си и другите от собствените си деструктивни желания и действия, да бъдем твърди, да сме толерантни към дискомфорта и да възпитаваме в себе си смелост.

Важно е да откликнем със състрадание на гнева или отрицанието, проявявайки разбиране към тях. Наистина, в противен случай би било несправедливо да имаш мозък, който не си избирал, но който желае лоши за тебе неща. Човек е в състояние да се научи да се отнася със разбиране и емпатия към чувствата си на раздразнителност и загуба, породени от факта, че не може да има това, което иска.

Въпросът е как да стане? Номерът е да си изградиш искрено желание да се грижиш за себе си с чувството на топлина, благосклонност и дори забавление и да ограничиш действията си, подвластни на желанията, от позицията на разбирането и добронамереността.

Нещата, които искаме и обичаме да правим.

И така, виждаме че много от мотивите и желанията ни са свързани със стратегии и архетипи, съществуващи от много години. Тук обаче се налага да бъдем предпазливи. Въпреки че предаването на гени от поколение на поколение е ключът към еволюцията, животните не са пряко мотивирани да продължават рода. Причината от части е в това, че никое животно не може да пресметне резултатът от предаването на гените си. Затова те са мотивирани само да желаят, да търсят и да намират наслада от акта; да желаят и да се радват на приятелството и да не обичат изолацията и отхвърлянето; да желаят и да се радват на доброто си положение и да не обичат да са маргинализирани.

В определени периоди на годината някои животни са мотивирани да пътуват (мигрират) или да строят гнезда и леговища. Когато правят всичко това както трябва, то допринася за успеха на възпроизвеждането и води до продължаването на гените и предотвратяването на тези поведенчески модели към следващото поколение. Затова и тези мотиви ще продължават да живеят и в нас: били са успешни милиони години наред.

Както вече отбелязахме, ние притежаваме много други способности на „новият мозък/съзнание“. Например да използваме език и символи, да премисляме нещата, да разсъждаваме и размишляваме, да си представяме нови възможности, да си представяме дори и невъзможното. Успяваме да постъпваме различно от другите живи същества до известна степен благодарение на тези си еволюирали способности за мислене в перспектива, умение да отстъпим назад и да надникнем какво става в главите ни, в чувствата и мотивите ни.

Човек притежава голяма потенциална гъвкавост в начина, по който превръща в действие различните си желания и мотиви. Така например, може да искаме да правим любов, но използваме контрацептиви: способни сме да различим удоволствието от последствията. В състояние сме да изберем да печелим пари, да се издигаме в обществото и да отложим правенето на деца. Или пък в стремежа си към „просветление“ да се обречем на целомъдрие.

Нещата са дори по-сложни: решаваме дали да използваме контрацептиви или не, съобразявайки се с наставленията на доминиращите мъжкари в нашата религия. И още – в наши дни има хора, които се опитват да стимулират любовните си желания чрез Интернет, при положение, че другият човек изобщо не присъства. Изводът е: желанията може да не са се променили, кой знае колко с времето, но чрез човешкия си мозък ние сме в състояние да измислим хиляди начини, по които да ги осъществим или потиснем. Което си е едновременно и благословия, и проклятие.

Стратегиите приличат на игра. Те са компонентите на съзнанието, които ни помагат да насочваме вниманието, чувствата, разсъжденията и поведението си, както и навреме да улавяме определени видове информация. Тези стратегии и архетипи понякога се активират изключително бързо, преди дори да го осъзнаем или да сме разбрали, какво ги е провокирало. Ако показвате снимки на голи жени на млади мъже, токова бързо, че да не възприемат добре образите, те няма да „знаят“ какво виждат, но психично ще реагират.

Водещите стратегии и архетипи са в състояние и да прелъстяват; ние просто им се поддаваме. В този смисъл можем да кажем, че архитипът или стратегията мисли чрез нас. Това е свързано с някои важни прозрения относно цялостната природа на съзнанието ни.

Така например, религиите често се опитват да ни накарат да се идентифицираме с определена група или водач. Идеята е, че всеки, който се идентифицира с определен бог или религия, става част от групата.

Религиите породени от племенни конфликти в Средиземноморието преди две или три хилядолетия, са от този вид; за разлика от будизма, чийто създател бил охолен принц и не чувствал никакви заплахи за принадлежността си към една или друга идея. Този племенен архитип ще ви мотивира и ще насочва мислите ви така, че да го следвате. Няма да ви предупреди за риска да изгубите индивидуалността си, нито за потенциалните рискове от насилие, които се крият в това да станете негов застъпник, последовател, ученик или поклонник. Просто ще изпитвате желание да бъдете част от племето, да му принадлежите и да се конформирате с него.

Какво да бъде отношението ни към този проблем? Най-важното, разбира се, е да се въздържаме от идентифициране с който и да било архитипен процес и да мислим за себе си преди всичко като за разумни форми на живот, които дължат настоящото си съществуване, преживявания и компетенции на милионите жизнени форми преди нас. Просто да се идентифицираме с потока на живота. След това въз основа на факта, че сме човешки същества, да се идентифицираме с другите хора.

Всички ние наистина сме се озовали тук и се опитваме да правим каквото можем с мозък, който нито сме измислили, нито до край разбираме. Осъзнаваме, че притежаваме огромен капацитет да бъдем великодушни или зли и трябва да го опознаем с достатъчно състрадание. Едва тогава би следвало да започнем да мислим себе си по-локализирано с оглед на племето или политическата си група. Еволюираното ни съзнание вече ще е заработило в друга посока, пораждайки силни чувства на идентификация с групата; а ключът към нашите действия ще бъде разбирането за начините, по които сме в състояние да противостоим на тези чувства, идентифицирайки себе си като личности.