// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Как да разбираме социалните явления?

„Настоящето е следствие от миналото и затова непрестанно обръщай взора свой назад, за да се опазиш от знайни грешки“.

Историците, характеризирайки обществения строй в до Колумбовите империи, използват термина „всеобщо робство“, а ние наричаме това точно и ясно – фашизъм. Какво е това „Фашизъм“ и останалите „…изми“? Ще започнем първо с „измите“ и лъжите за тях. В простите случаи лъжата е очевидна. Ако възрастен човек посочва с пръст на други възрастни хора едно дърво и им казва, че това е езеро, то всички го възприемат като умопобъркан. Друг случай: когато чрез използването на „модни“ чуждици, нарочно внедрени в нашия език, се постига маскиране на истинския смисъл на същността на даден предмет или явление, което всъщност означава тази чуждестранна „модна“ дума. Ярък пример – думата „интелигент“ от латинската дума „intelligens“ в превод означава „разбиращ“ или „умствена развитост, подготвеност за разбиране на теоретични въпроси, за усвояване на научни познания“. И ако хората, гледайки на прилично облечен човек казват: „Ето идва разбиращ човек“, то у другите хора ще възниква въпроса: „А от какво разбира този човек?“ (Спомнете си: „дума – образ – явление“). Но у нас на „културно и прилично“ облечения човек му казват: „Ето идва интелигентен човек“. Затова у другите хора се поражда разбирането, че „интелигент“ – това е прилично облечен човек „с вратовръзка“.

И така не се поражда правилно разбиране за същността на такъв човек. Това води до сериозно изкривяване в отношенията между хората. Така трудещият се човек в работни дрехи, интересуващ се и умеещ много неща, не се смята за интелигент, макар той да може да „сложи в малкия си джоб“ мнозина „прилично“ облечени с вратовръзки. По-нататък ще изясним повече неща. Това води дотам, че в управленческия корпус отиват по правило „интелигенти“, макар тяхното развитие и „разбиране“ да е много по-ниско, отколкото у действително много разбиращия човек, но който е в работни дрехи или е облечен бедно. Може да се даде друг пример.

Думата „толерантност“ в превод от латински означава „търпимост“. Ако хората знаеха смисъла на думата „толерантност“, то у тях щеше да възникне въпроса какво трябва да се търпи, защо трябва да се търпи и т.н. Но не всичко е толкова просто и очевидно в по-сложни ситуации, когато само с една дума се обозначава някакъв сложен термин или явление от обществения живот. Това се отнася на първо място, например, за такива думи като „комунизъм“, „национализъм“, „фашизъм“, „екстремизъм“ и тям подобни… Затова, преди да се говори за такива сложни явления в живота на обществото и да се съпоставят по между им, е необходимо те да притежават точна мяра, да им се даде ясно определение и всестранно, подробно описание. Именно затова в КОБ е отделено такова огромно внимание на описване на същността и смисъла на тези сложни явления. Това е направено включително и за това, че никой да не може да ни обвини, членовете на КПЕ, в „екстремизъм“, „фашизъм“, „сталинизъм“, „антисемитизъм“ и други „ужасии“, които се явяват страшилища за тези, които не владеят мярата. Макар тези страшилища да се крепят на лъжи, именно чрез тези страшилища плашат нашия народ. Затова трябва да се изобличат тези измами. При нас има мощно теоретична обосновка, базирана на дълбоко осмисляне, разбиране и описание (притежаване на мярата) на тези сложни явления в живота на обществото. Ето списък на основните трудове на тази тематика, с които може да се запознаете на сайта kpe.ru:

– „Политически екстремизъм в Русия или цялото глобално затъмнение от злия дух?“;

– „Болшевизма в Богодържавието – единственото лекарство срещу фашизма“;

– „От „алтернатива няма“ до очевидността на избора (Многоликост на тоталитарния паразитизъм: различия и общото в демокрацията, нацизма, троцкизма и сталинизма)“;

– „Третия Рим: Русия или САЩ?“;

– „За културата на тълпо – “елитаризма“ и болшевизма в периода на строителство на социализма“;

– „Отново за бъдещето: Има ли перспективи у днешната интелигенция?“;

– „Кризиса на охлократията като преддверие на народовластие“;

– „Дяволския посетител – рецензия на повестта „Инквизитор““ (автор С. Норка, Москва, „Вагриус“, 1997 г.);

– „Тя действително ни е пречка в живота…“ (За западната концепция „права на човека“ в нейната историческа практика);

– „Фашистващия „семитизъм“ от гледна точка на човечността“;

– „Перманентната революция: от Парвус до Сорос“.

Въз основа на информацията, изложена в изброените по-горе трудове, в това приложение ще бъдат дадени определения, позволяващи да се разбере смисъла и същината на явленията, всяко от които е обозначено само с един цвят, но или „непонятно“ за мнозина, или с „различно разбиране“ на словото. По-подробно с разкритието и обосноваването на указаните в заглавието социални явления може да се запознаете в изброените по-горе трудове на КОБ.

Бил ли е И. Христос екстремист? В речника на чуждите думи намираме: Екстремум (лат. extremum „крайно“) – общо название за най-голямото и най-малкото значение на математическа функция. Екстремален (лат. extremalis „краен“) – краен, пределен.

Екстремизъм (лат. extremus „крайност“) – привързаност към крайни възгледи и мерки (обикновено в политиката). Екстремист – човек, придържащ се към крайни възгледи, поддръжник на крайни мерки в някаква обществена дейност.

Навремето през 1996–1998 депутатите от г. Москва се опитваха да приемат закон за екстремизма. Тогава опитът завърши безрезултатно, защото никой не можа да даде определение за „политически екстремизъм“. Сега ръководителите на страната искат да започнат борба с „екстремизма“. Разчета тук е за това, че на „борбата“ след всички терористични актове и специално организирани безредици на улиците народът ще я поддържа и е възможно даже да се радва, живеейки между два реда телена ограда, или, както ще си мислят хората, че са защитени от „екстремизма“. При това такъв народ няма да разбира, че всичко това е направено умишлено, за да го набутат (народа) в обора на фашизма. Ето всъщност за какво е нужен „закон“. Изхождайки от тълкуването на словото „екстремизъм“ следва, че под „екстремална дейност“ може да се отнесат всички дейности, които водят до достигане на някакви „пределни“ и даже „извън пределни“ „висоти“ в науката, в политиката, в спорта, в изкуството и други сфери на живота на хората в държавата или дори в мащабите на цялото Човечество.

Ако ученият направи откритие, опровергаващо утвърждаваното досега, но погрешно положение, използвано в държавата, тогава какво? Той е екстремист? Тогава и Христос е бил екстремист. Той се е обявил против лъжата и измамата, царящи в обществото на юдеите. Той е изгонил, в частност, търговците от храма и т.н. Тогава за „екстремисти“ могат да се смятат и Мохамед, Джордано Бруно, Лев Толстой!? Но това е явна глупост. Но тогава от цитираното определение на думата „екстремизъм“ еднозначно следва, че екстремисти се явяват и т.н. „олигарси“ и другите милионери. Те са само 5% – това е екстремално малцинство от населението на страната. Но те са концентрирали в своите ръце 90% (екстремно болшинство) богатства, обричайки тези същите останали 95% от населението на нищета и измиране. За да прехвърлят вината от болната глава на здравата тези действително негодяи – екстремисти и искат „закон за екстремизма“ за да запазят своите откраднати от народа богатства. Но тези, които са внесли такъв законопроект в ГД и тези, които са го приели, могат да получат обратен за себе си ефект. Те и ще го получат, защото не целият народ са „олигофрени“, както смятат „елитарните“ „господа“.

„Раздухването“ на дискусията за екстремизма при постановката на въпроса как „да защитят“ народа от екстремисти, неизбежно ще доведе до национализация на банките и всички основни базови отрасли на икономиката. За сметка на „положителната обратна връзка“ ситуацията неизбежно ще бъде доведена до абсурд. Затова всички мислещи хора трябва активно да се включват в такова обсъждане във всички региони, разкривайки смисъла на „екстремизма“. Това може да се направи само от позиция на КОБ и на първо място чрез разглеждане на управлението в глобално историческия процес. А това е глобална политика. Сравнете „национализъм“ със „социализъм“ и „капитализъм“. В съвременния политически лексикон думите „фашизъм“, „нацизъм“, „националсоциализъм“, „екстремизъм“ за мнозина са станали синонимни (едноименни понятия) въпреки че всяко от тях обозначава различно строго определено явление в живота на обществото и затова то е необходимо да се определи терминологично, за да може всяко явление да притежава ясна и строга мяра, за да се разграничи от „фашизма“ като такъв.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар