ДРЕВЕН КИТАЙСКИ ТЕКСТ.

Има и такива, които сами си избират възгледите, между тях има и глупци.

Човек с още незрели възгледи, който определя кое е истина и кое не е истина, прилича на оня, който днес е тръгнал към Юе, а твърди, че е дошъл в Юе вчера. Това значи да си представя несъществуващото, като съществуващо.

А как да се направи несъществуващото съществуващо – това не е знаел дори свещеният Млад Дракон, как ли бих могъл да зная аз?

ПОДВОДНИТЕ КАМЪНИ.

 Веднъж пътник на кораб забелязал безчисленото множество малки и големи подводни скали, с които било осеяно морето. Той запитал кормчията:

– Господин кормчия, как успявате да преминете през това множество скали? Сигурно познавате всеки камък, за да можете да го заобикаляте.

– Не – отвърнал кормчията – камъните не познавам, но познавам най-дълбоките места, през които може безопасно да се преведе кораба.