// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Как да не изгубиш личното си щастие.

„Щастието и нещастието вървят по една и съща пътека.“

Как да не изгубиш личното си щастие.

Да се дава е Божествено качество, да се взема – в най-добрия случай е човешко. Да погледнем как се осъществява на практика този фундаментален принцип, обливащ със светлина съвременното общество (и мястото на евреина в него). В човешките взаимоотношения полюсите „даваш“ и „вземаш“ могат да се определят като „задължения“ и „права“. Моите права са твои задължения. Например, правото ми върху моята собственост, огледално е отразено в твоето задължение, да не я крадеш. Моето право свободно да изказвам мнението си, е твое задължение да ми обезпечиш свобода на словото. Правото на работника на заплата, е задължение на работодателя да плати заплатата. Ти си длъжен да следиш, своите права да остават неприкосновени. Всяко право предполага задължение. Правата на човека са задължение на цялото общество по отношение на него.
Тук е важно да разберем, че правата и задълженията тясно си взаимодействат едно с друго. Едното без другото губи всякакъв смисъл. Както не може да има получател без даващ, точно така не може да има права без задължения.
И така ние видяхме, че правата означават „да вземаш, а задълженията означават „да даваш“. Ако моите права ми се полагат, аз мога при необходимост да ги изискам, защото са мои. Задълженията, това е нещото, което трябва да правя за теб, длъжен съм да се огранича, да се откажа от част от своите свободи и желания, за да обезпеча твоите права. Защитавайки своите права, аз ставам взимащ, изпълнявайки своите задължения, ставам даващ.
В обществото са необходими, както права така и задължения. Всеки индивид има право да получи това, което му се полага и е длъжен да дава на другите, всичко, което му е отредено. Но тук възниква главният въпрос: Какво е главно за теб? За кое те е грижа повече – твоите права или задължения? Човек, загрижен за правата си е взимащ, загриженият за задълженията си е даващ. Този, който отстоява правата си, се грижи на първо място за себе си: той постоянно мисли за своите нужди и се стреми изцяло да ги удовлетворява. Този, който се старае да изпълнява задълженията си, се грижа на първо място за другите хора, на него му е по-близка функцията на даващия.
Тази различна ориентация на своите права и задължения има важно практическо значение. Мидрашът описва идеалните отношения, между еврейският господар и роба: робът е длъжен да работи за господаря си с пълно само отдаване, а господарят е длъжен да се отнася към роба си като към роден брат. В резултат, ако и двамата изпълняват задълженията си един към друг, техните взаимоотношения са продуктивни и хармонични. Но ако господарят мисли само за това, че робът му е длъжен усърдно да се труди, а робът започне да изисква, господарят му по-добре да се отнася с него и пренебрегне своя трудов дълг, ако и единият, и другият забравят за своите задължения и отстояват само правата си, то накрая между тях ще възникне сериозен конфликт. При това и двамата ще подкрепят позициите си като се позовават на Тора! Господарят ще напомни на роба, че трябва да се труди честно, а робът ще каже на господаря за дълга му да общува по братски и двамата ще бъдат абсолютно прави. Проблемът е в това, че всеки от тях отбелязва само една част от сделката им.
Да вземем двама съпрузи: ако всеки се стреми да дава на другия повече, отколкото получава, между тях ще се установят прекрасни, идеални отношения. Но ако съпрузите само изискват един от друг изпълнението на брачните задължения, в семейството им ще започнат раздори. Стигаме до удивителния парадокс: най-верният способ да изгубиш личното си щастие – е да го изискваш от съпруга си като свое законно право.
Този принцип е универсален: той действа на всички нива. В развитото индустриално общество, където работодателите уважително и справедливо се обръщат към работниците, а последните на свои ред, честно се трудят цари социален мир. Но ако работниците са загрижени само за правата си, те нерядко се обединяват в профсъюзи за защита на правата си. Профсъюзът е способен да парализира цял отрасъл от промишлеността. За да се противостоят на тази заплаха, собствениците на предприятия формират собствено обединение: национална асоциация на работодателите и накрая между двата блока се разгаря непримирима борба.
Съвременното общество се стреми, на първо место, да отстоява правата си. За да се убедите в това, е достатъчно да погледнете в конституциите на западните страни: там цялото внимание е отделено на правата. Самата конституция, фактически, се превръща в детайлен списък за правата на личността в даденото общество. Всяко демократично общество, свято тачи собствените „сметки за правата“.
Съвършено по друг начин е съставена Тора – еврейската конституция. В Тора съвършено не се упоменават права, тук са фиксирани само задължения. Тя никъде не говори за правата на човек върху личната собственост, има само задължението, да не се краде. Никъде не се говори за правото на живот и свобода, вместо тях има само строги забрани: не убивай и не засягай свободата на ближния. Няма да видите в Тора нито едно споменаване за правото на щастие, достойнство, материално благополучие и обезпечение на елементарните нужди, в нея звучат само категоричното изискване да се помага на другите хора и т.н.
Права разбира се има и в йеудаизма, на тях също е отделено много внимание. В Устната Тора подробно са обсъдени правата на личността. Но това не е главното. В съвършеното общество, където точно се спазват законите на Тора, хората се стремят, на първо место, точно да изпълняват задълженията си. Ако всеки човек е акуратен в изпълнението на задълженията си, правата се обезпечават автоматично. С други думи, ако никой не краде, то няма нужда да се отстоява правото на собственост – то действа от само себе си. Ако никой не пречи на другия, на всеки е гарантирана личната му свобода. Когато хората се стремят да дават един на друг, настъпва всеобщото щастие. Когато всички дават, то и всички получават.
Там където се грижат за правата, се плодят „взимащите“. Там, където се стремят да изпълняват задълженията се множат „даващите“. Това е фундаментален принцип, който е много по-важен от разликата в политическите системи. Всъщност, нито една политическа система няма да е ефективна, ако в нея живеят убедени потребители на права, във всеки случай те ще се стремят само да взимат от системата и винаги ще им се струва, че получават малко. И обратно, практически всяка политическа система великолепно ще се прояви, ако хората внасят по-голям дял в общото благо, в крайна степен, да не дават по-малко от колкото получават.
Такава е скритата основа на социално-политическата стабилност на всяко общество – гражданите му трябва да се стремят да „отдават“. Това иска от нас Тора. Човек израснал в света на Тора, от детството си е обучен на съзнателно отношение към задълженията си. На такъв член на обществото винаги може да се разчита, той ще се държи разумно и отговорно, дори и в тези минути, когато никой не го контролира.
Тук има една важна забележка: човек може безогледно да дава на обществото само на основата на взаимност, ако така се държат и останалите хора. Обществото на „взимащите“ жив ще погълне алтруиста, стремящ се честно да изпълнява задълженията си и пренебрегващ правата си. Затова педагогичната цел на Тора се състои не само в това, да възпита човек да се стреми „да дава“, но и в това, той да умее да отстоява себе си, когато е необходимо.
Готовността щедро да даваш, въобще не означава наивност и беззащитност при стълкновението с реалността на съвременното общество. Тора открито препарира злото, неговото двуличие и хитрост и ни учи на правилна самоотбрана. Живеейки при Лаван, заклетият лъжец и мошеник, нашият праотец Яаков е бил принуден на време да потисне в себе си чистата подбуда да дава и жертва, той играел по правилата на Лаван, за да преживее и преуспее. В това и се състои величието на Яаков: душата му останала кристално чиста, независимо от дългата и изнурителна борба за съществуване, в атмосферата на лицемерие и лъжа. Такъв е урокът за всички времена: намирайки се в еврейска среда, на едно със себе си и близките си, сме длъжни да проявяваме щедрост и безогледна готовност да даваме, но във враждебно обкръжение, където цари зло и порок, трябва да се включват защитните механизми, стараейки се при това да съхраним своята нравствена чистота.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар