// Вие четете...

Черно море

Какъв е вертикалния строеж на водните маси?

 „Онова знание, което е достъпно за всички, не е дълбоко.“

Формите на движение на водата и предизвикващите ги процеси на размесване, а също вертикалния строеж, абсолютните величини на физическите свойства на водата, техния годишен ход и местните различия ни позволява да разделим запълващата морската котловина вода на четири черноморските водни маси.
Връхна черноморска маса – съответства на върховия слой на атмосферно конвективно размесване и нейната долна граница съвпада с повърхностните минимални температури в студения промеждутъчен слой, тоест вертикалната мощност не е еднаква за различните райони на морето. В прибрежните зони вследствие на усилената обща динамична активност на водата и спускащата се надолу по склона охладена на плиткото през зимата вода по конвективното правило прониква до дълбочини от 200 – 300 м, макар и пределно ниските температури на повърхностния слой повсеместно да лежи значително по високо, в близост на брега на дълбочини 50 – 60 м, в прибрежната зона е на 70 – 100 м. По-надолу от тази повърхност температурата на водата се повишава и следователно упоменатото нейно значение съответства на ядрото на студен промеждутъчен слой.
Съхранявайки се в течение на целия годишен период тези води до някаква степен характеризират размера на зимното охлаждане и мощността на активния слой на конвекция. По-надолу от ядрото на студения промеждутъчен слой проникват само слаби конвективни потоци, но до такива дълбочини най-вероятно те не достига, а само може да се предполага. Ако зимното охлаждане на връхния слой е било сравнително не голямо, а лятното затопляне, напротив, се окаже значително, то към началото на есента в някои райони на морето студеният промеждутъчен слой може въобще да изчезне. Следи от неговото ядро все пак остават, даже и в този случай, така че черноморските водни маси съхраняват своята качествена определеност и освен това запазват устойчивото си географско размесване.
На повърхността в близост до брега температурата на връхните черноморски водни маси се колебае от 5 – 6ºС през зимата до 24 – 26ºС през лятото, а на ниската й граница и през зимата, и през лятото тя е около 6,5 – 7,5ºС. Солеността през цялата година по протежение на целия воден слой се колебае от 17,5 до 18,6 ‰.
За прибрежните черноморски водни маси по отношение на хидрологичния режим на морето локалното опресняване на връхния воден слой няма принципно значение, като цяло. Опресняването се проявява в районите с крупен повърхностен приток, основно в северозападната му част, където се вливат най-големи количества речни води. Солеността на тези води пада под 15‰, температурата през зимата е под 6ºС, а лятото тя достига стойности от 24 – 26ºС.
Промеждутъчните черноморски водни маси заемат слоя между 100 – 150 м и 800 – 1000 м. Разполагайки се под зоната на трансформация, разделящи връхните и промеждутъчните водни маси, те съответстват на дълбочинните части на градиентните течения с крайно бавно хоризонтално движение, съпровождани от усилване или отслабване от антициклонални и циклнални напречни циркулации. Тяхната температура, включително зоната на трансформация в течение на годината се колебаят от 6,5 до 8,9ºС, а солеността от 18,1 до 22,2 ‰.
Дълбочинните черноморски водни маси са разположени под 1000 м дълбочина, заемайки мощен слой на при дънна конвекция. Тяхната температура е около 8,9 – 9,1ºС, а солеността е около 22,2 – 22,3‰.
Четирите споменати водни маси заемащи черноморската котловина се характеризират не само от водещите форми на нейното движение, но и от постепенно нарастващата, преобладаваща роля на една от двете основни маси на морето, тоест на прясната или на мраморно морската. В прибрежната зона ролята на притока на прясната вода е преобладаваща, но при преминаване към връхния промеждутъчен слой и накрая към дълбочините водни маси, тя губи своята определяща роля, за сметка на това влиянието на мраморно морските води нараства, като достига своя максимум в дълбочинния слой.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар