// Вие четете...

Истината е в избора

Какво трябва да помним?

Първо е задължително да вярваме в избрания модел, но само, ако сме преминали през всички етапи, включително и утвърждаването му. Успехът ще дойде само, ако вярваме в правилността на решението си, но в същото време трябва да помним, че животът е динамичен и няма да ни чака да се нагласим, че да ни е удобно и без да положим необходимото количество усилия ще постигнем нашите цели. Ако вярваме в избора си, много добре, даже отлично, но, ако не вярваме, е, за този вариант, сами може да се досетите, какво ще се случи. Започват съмнения на всички етапи, започваме да се съмняваме в най-важното и неминуемо нашето мислене ще се насочи в противоположна на успеха посока.
От тук трябва да направим втория си извод, че негативното мислене ще се появи и без нашето съгласие, ако наистина не вярваме в успеха. Няма смисъл от начинания за които мислим, че не можем да доведем до успешен край. Даже и да не трупаме загуби, ако не сме изградили положителния образ, то най-малкото ще изгубим време, което бихме могли да използваме за избор на друг модел.
Следва въпросът, колко време трябва да се занимаваме с избора и утвърждаването на модела? Краткия отговор е, ами според нашите желания. Ако нашите желания са такива, че изискват развитие и продължителност, то те могат да ни отнемат и целия живот, даже за желанията на някои хора, един живо не стига.
До кога все пак, трябва да се занимаваме с определен модел? На този въпрос може да се отговор, когато разберем, че нашето желание престане да занимава нашето мислене. Желанията възникват спонтанно, появяват се изневиделица и даже сами не можем да разберем откъде ни дойде подобно нещо. Не е трудно да се досетим, че желанията са модели, при това в по-голямата си част чужди и много рядко наши собствени. Хората често казват, „какъвто бащата, такъв и сина”. Има ли истина в този израз, ами можем да намерим най-малкото сходство в моделите на бащата и сина, тоест желанията, които бащата е имал, успял е да осъществи, всъщност е предложил своя модел на собствения си син. Така синът приемайки бащиния си модел за свой, осъществява модела на бащата.
Какво точно се променя в нашето съзнание, ако ние сме приели положителната или отрицателна нагласа по отношение към определен модел. Ние просто насочваме нашето мислене в едната или другата посока и най вече променяме нашето отношение. В края на краищата отношението ни към определен модел се прехвърля и върху приносителя му. Така става ясно, че ние харесвайки определен модел, харесваме и приносителя му, така ние избираме и нашите приятели, но не можем да избираме нашите родители и нашите близки.
Интересното тук е, че природата е отредила най-близките за нас хора, за които ние нямаме право на избор, ни предават най-често собствените си модели, а хората които ние харесваме трябва да избираме по моделите, които те прилагат. Със сигурност е вярно, че „каквито са ни приятелите, такива сме и ние” или още „с каквито се събереш, такъв ще станеш”.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар