// Вие четете...

Нестандартни размишления

Какво съдържа съзнанието?

„Не показвай с лицето си, какво имаш в сърцето си.“

В своето историческо развитие всяко общество се стреми към оцеляване, като става заложник на тази определена форма в която се е развивало и точно за това в полза на самосъхранението се игнорират широките цели, общи за всички хора. Такова противоречие между социалното и универсалното води към производство по цялата социална стълбица на всякакъв вид измислици и илюзии, функциите на които се явяват отричане и рационализация на дихотомиите между общочовешките цели и целите на даденото общество. Точно за това можем да кажем, че съдържанието на съзнанието в голямата си част представлява измислици и халюцинации, както и че реалността в него отсъства. Съзнанието само по себе си не е нещо желано.

Достигайки до нещо ценностно скритата в несъзнателното реалност престава да бъде скрита и само там се открива, за това и става съзнателна.

Нашето съзнание в голяма си част е “лъжливо съзнание”, при това измислените и нереалните понятия го запълват главно с образа на обществото. Освен, че обществото действа не толкова с вливане на измислици в нашето съзнание, то също така възпрепятства осъзнаването на реалността, което пък ни въвежда направо в централния проблем, а именно как се осъществява потискането, от къде идва безсъзнателното?

Животното е неотделимо от съзнанието за заобикалящите го вещи. Използвайки терминологията на Р. М. Бък, можем да го наречем “просто съзнание”. Структурата на човешкия мозък, който е по-голям по размер и много по-сложен, отколкото е при животното, ни позволява да излезем отвъд границите на простото съзнание и се явява основата на самосъзнанието, осъзнаването на себе си, като субект на опита.

В силата на своята значителна сложност е възможно този процес на осъзнаване на човека да протича по няколко начина и за да може да бъде осъзнат какъвто и да е опит, той трябва да бъде разбран в тези категории на които се строи съзнателното мислене. Една от тези категории, например е пространството и времето, които могат да бъдат универсални и да представляват общи категории за възприятието на всички хора.

Други категории, като причинност например, могат да бъдат значими за много хора, но не за всички форми на съзнателното възприятие. Има категории, които са за още по-малките общности, различаващи се от култура към култура. Във всеки случай, опита може да бъде осъзнат само в случай, че се възприема и подрежда в контекста на концептуалната система и се съотнася с нейните категории. Самата тази система се явява резултат от социалната еволюция.

Каква е връзката на опита и съзнанието?

Всяко общество посредством своята жизнена практика и свойствените му начини да чувства, възприема, съотнася себе си със света, изработва система за категории, които определят формата на съзнанието. Тази система определя формите на съзнанието и действа по подобие на социално обусловен филтър. Опитът не може да навлезе в съзнанието, ако не може да премине през този филтър. В такъв случай въпроса може да бъде описан по следния начин, като как работи този “социален филтър”, защо през него преминава един опит, докато друг не достига до съзнанието? Преди всичко трябва да имаме в предвид, че значителна част от опита е трудна за осъзнато възприятие.

Трябва да се отбележи, че най-лесно за разбиране на възприемането на физическия опит се явява болката, както не е трудно да се възприемат също и сексуалното влечение, глада и т.н. Очевидно е, че лесния достъп до съзнанието имат усещания, свързани със самосъхранението на индивида и групата. Но там, където става въпрос за много проницателен или комплексен опит, да кажем “съзерцанието на напъпващата роза рано сутрин с капки роса по нея, докато въздуха е още прохладен, когато изгрява слънцето и пеят птици”. Такъв опит леко навлиза в полето на съзнанието в няколко култури, например такава, каквато е културата на Япония.

Като правило, този опит остава неосъзнат в съвременната западна култура, като недостатъчно “важен”, не “действителен”, остава незабелязан. Това, дали се осъзнава тънкия афективен опит или не, зависи от степента на култивацията му в тази култура. Има множество афективни преживявания за които в един език няма подходящи думи, докато има други езици, които са богати на думи, изразяващи такива чувства. Език в който няма различни думи за изразяване на различни афективни преживявания е почти невъзможно опита да се доведе до съзнанието.

Обобщавайки да кажем, че опита рядко влиза в полето на съзнанието, ако е безсловесен, но всъщност това е само едната страна на филтриращата функция на езика. Езиците се различават не само по разнообразните думи, използвани за обозначаване на определени афективни преживявания, но също и по своя синтаксис, граматика, коренни значения на думата. Езикът съдържа в себе си цялостно отношение към живота, това е като затихващо изразяване на определен житейски опит. Например, съществуват езици в които глаголната форма “вали дъжд” е спрягана различно в зависимост от това, говорим ли за това, че пребиваваме на открито място и сме се измокрили или виждаме дъжда от хижата, или някой ни е казал за това. Очевидно е, че ударението което е направено в езика на този или на онзи източник на опит, както е в случая на факта с дъжда, оказват дълбоко въздействие на способа на преживявания опит. Например, в нашата съвременна култура се набляга на чисто интелектуалната страна на познанието и точно за това не се прави различие между моето модално знание за факта, дали е получено посредствено, опосредствено или знаем за този факт, като сме дочули от някъде.

В някои древни езици главният принцип за спрежение се явява пълно или непълно определение, свършена или несвършена форма на действието, докато времевия аспект определя дали е било извършено действието в миналото, извършва се в настоящето или ще бъде извършено в бъдещето, което е вторично по своето изразяване. Излишно е да се казва, че такова различие в спреженията поражда и различия в опита.

Употребата на глаголи и съществителни в различните езици или даже сред хора говорещи един и същ език дава още един пример. Съществителното се отнася до “вещи”, глагола – до действия. Все по-голям брой хора предпочитат да мислят в термини за притежание на вещи, а не в битие или действие. Езика определя характера на нашия опит, тоест, какъв опит влиза в полето на съзнанието.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар